23-годишната Шани Лоук е убита

Шани Лоук/Снимка: Посолство на Израел в България

"Съкрушени сме да споделим, че смъртта на 23-годишната Шани Лоук беше потвърдена", съобщиха от посолството на Израел в България.

Шани, която бе отвлечена от музикалния фестивал “Супернова” и измъчвана, а тялото й беше разкарвано в пикап из Газа от терористите на "Хамас", преживя невъобразими ужаси.

Фестивалът „Супернова“ се превърна в символ на началото на конфликта в ивицата Газа. А историята на едно младо момиче с германски корени се споделяше непрестанно в социалните медии.  Коя е Шани Лоук и как една българка като по чудо не се оказва на злополучното събитие?

Шани е на 23 години и е заедно със своите приятели. Един може би последен танц - младежка радост на фестивала „Супернова“ в Израел. После следват изстрели и кадри с тялото на младото момиче, което пътува към ивицата Газа. 

„Днес сутринта моята дъщеря  Шани Никол Лоук е отвлечена заедно с други младежи от „Хамас“. Беше ми изпратено видео, където ясно мога да видя дъщеря си - в безсъзнание. Моля, ако може да помогнете, се свържете с мен. Сега трябва да бъдем бързи“, разказва Рикарда Лоук, майката на Шани.

Освен нея, на специална пресконференция родители и близки на изчезнали младежи отправиха призив за съдействие от страна на германското правителство. А междувременно се появиха данни, че момичето все още е живо, но в тежко състояние.

„Аз съм Никол Лоук, бабата на Шани. Внучката ми е немска гражданка и беше отвлечена от „Хамас“. Тя все още е жива, макар и в тежко състояние. Не мога да разбера, защо правителството на Германия не реагира. Управници, моля ви, направете всичко възможно внучето ми да се прибере. Благодаря ви. Единственото, което искам сега, е да бъда при нея“, плаче и нейната баба Никол Лоук.

Приятелите на Шарон Стефова споделят съдбата на Шани. Мнозина все още са в неизвестност. Шарон израства в градче на 30 километра от ивицата Газа. Служи в армията две години, след което, докато учи в университета, става част от службите, които пазят железопътните линии на страната. 

„В петък бяхме излезли с приятели навън, на около 30 километра от ивицата Газа. Приятелите ми продължиха към фестивала. Искаха да отида с тях, но аз имах мигрена и спонтанно реших да се прибера. Но те тръгнаха. В 6:50 часа, никога няма да забравя този час, се събудих, не можех да разбера какво се случва, чувах сирени, но за региона това е обичайно. Затичах се към бункера ни - цял живот е така. Дори в най-ранните ми детски спомени съм бягала от ракетите, но този път беше различно - видях през телефона си, че липсват много хора“, разказва за преживяното Шарон Стефова.

„Приятелите ми вече бяха пристигнали, звъннаха ми по телефона и казаха „Стрелят по нас“. Стрелят. Не знам, защо не им казах да тичат по-бързо, бях в шок. В 07:52 часа сутринта беше последното обаждане, после телефоните им спряха, не можех да ги набера. По това време си мислих, че ми говорят за ракетите, не за терористите, които са стреляли по тях. Сега за трима от тях не зная все още нищо, но седем от  приятелите ми вече са мъртви. Все още треперя от всичко, което видях“, продължава разказа си Шарон Стефова.

„Заедно с информацията за всички изчезнали, видях и видеото на отвлечената Шани, надявам се да е добре - доколкото знам семейството ѝ прави всичко възможно, за да я намери“, казва още момичето. Днес тя живее с приятеля си, а двата бункера у тях са подготвени за по-дълъг престой. Казва, че би се върнала в България, защото не знае дали вече иска да отглежда децата си в Израел.

„Под огромен стрес съм. При последния конфликт през 2021 г. терористи на „Хамас“ се опитаха да ме издърпат от колата, крещях, виках - не знам как , но избягах с колата. Цялата беше смачкана. От тогава имам дълбока травма, която сега се връща още по-силно“, обяснява още Шарон Стефова.