Медведев: Може да национализираме имущество на лица от САЩ и ЕС

„Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан. Не се надявайте, че веднъж възползвали се от слабостта на Русия, вие ще получавате дивиденти вечно, руснаците винаги идват за своето...“

Бисмарк

В крайна сметка е възможно по принцип (Русия) да се откаже от всичко, включително от Договора START-3, сключен от мен с Б. Обама и удължен от В. В. Путин с настоящия глава на Съединените щати. Защо сега, при такива и такива условия, особено подписан от санкционирани лица? Излиза някак неудобно. Да, и дипломатическите отношения по принцип не са особено необходими. Време е да затворим посолствата с брави на хамбари. И контактите продължават, като се разглеждат само с бинокъл и оръжейна оптика. Това заяви зам.-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация и бивш президент на страната Дмитрий Медведев.

Русия може да национализира собствеността на лица от САЩ и ЕС. Това заяви заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация и бивш президент на страната Дмитрий Медведев, предаде РИА "Новости".

Военната операция на Русия ще бъде извършена изцяло, а "тези прекрасни санкции няма да променят нищо", коментира Медведев. По думите му дори "невежите хора в Държавния департамент на САЩ разбират това".

Медведев не изключи национализацията на собствеността на лица, регистрирани в САЩ, ЕС и други враждебни на Русия държави.

Това е един от готвените ответни отговори на запорирането на средствата на руски банки и граждани в САЩ, Великобритания и други страни, предава ТАСС.

"Има добри новини. Санкциите могат да бъдат отлична причина за преразглеждане на отношенията ни с държавите, които са ги въвели, включително прекъсване на диалога за стратегическа стабилност", написа Медведев на страницата си във Вконтакте.

Освен това заместник-председателят на Съвета за сигурност прогнозира консолидация на властта, управленските елити и гражданите поради санкциите, предупреждавайки Запада: „Изчакайте“.

Тук бяха наложени санкции срещу всички членове на Съвета за сигурност на Русия. Докато пиша този пост, почти изпадам в паника. Срамота е. И какво ще правим сега? Но за историята искам да отбележа следното:

1. Първо, за основното. Тези прекрасни забрани, разбира се, няма да променят нищо. Това е ясно дори за невежи хора в Държавния департамент. Включително решението за провеждане на военна операция за защита на Донбас. То ще се извършва изцяло, докато не бъдат постигнати всички резултати, за които говори президентът на Русия. Нищо повече и нищо по-малко. Както, между другото, беше в подобна ситуация през 2008 г.

2. Вярвам, че за всички умни хора е очевидно: санкциите са мит, измислица, фигура на словото. Аз съм дълбоко безразличен към тези широко рекламирани ограничения на правата в чужбина. Можете да го кажете по-строго, но ще се въздържа ?. аз съм гражданин на Русия. И това е.

Е, санкциите се вземат по очевидна причина. От политическата импотентност, възникнала на основата на невъзможността да се промени курсът на Русия. И също така – с надеждата да се оправдаят за срамни решения, като страхливо бягство от Афганистан.

Като цяло нашите партньори в САЩ и ЕС се справят отлично – нищо не консолидира властта, управленските елити и до голяма степен гражданите на страната ни, както любовта към американците и европейците. Така че - чакайте!

Между другото, за справка. Нито аз, нито членовете на семейството ми сме имали и нямаме чуждестранни сметки или имущество в чужбина.

3. Има и добри новини. Санкциите могат да бъдат отличен повод за окончателен преглед на всички отношения с онези държави, които са ги наложили. Включително за прекъсване на диалога за стратегическата стабилност. В крайна сметка е възможно по принцип да се откаже от всичко, включително от Договора START-3, сключен от мен с Б. Обама и удължен от В. В. Путин с настоящия глава на Съединените щати. Защо сега, при такива и такива условия, особено подписан от санкционирани лица? Излиза някак неудобно. Да, и дипломатическите отношения по принцип не са особено необходими. Време е да затворим посолствата с брави на хамбари. И контактите продължават, като се разглеждат само с бинокъл и оръжейна оптика.

4. Сега сме прогонени отвсякъде, наказани, уплашени, но отново не се страхуваме (почти като Л. Н. Толстой в определена ситуация). Съветът на Европа и ПАСЕ прекратиха членството на Русия. Дива несправедливост. Макар и добра причина най-после да тръшнеш вратата и да забравиш завинаги за тези безсмислени богадини. И веднъж влязоха в нещо глупаво. По младост. Освен това това е и добра възможност за възстановяване на редица важни институции за предотвратяване на особено тежки престъпления в страната. Като смъртното наказание за най-опасните престъпници, което, между другото, се използва активно в САЩ и Китай.

Изключването от ОИСР също е нещо безумно страшно. Не знам какво да правя сега. Въпреки че не искаха да ни видят там почти осем години. И не искат отново. Е, няма да бъдете принудени да бъдете мили...
По-нататък изключения "отвсякъде" под формата на наказание - според списъка. Неволно ще мислите само за времето, прекарано в тези структури напразно.

5. Те също така заплашват да конфискуват парите на руски граждани и руски компании в чужбина. Просто всички, без никакви санкции. Напълно. Някак лошо. Но на това ще трябва да се отговори доста симетрично. Арест на средства на чужденци и чуждестранни компании в Русия по принципа на страната. И може би - и национализацията на имуществото на тези лица, които са регистрирани в неприятелски юрисдикции. Като САЩ, държавите от ЕС и редица пеещи страни от англосаксонския свят, които ще участват в това. За щастие имаме богат опит и имаме закон по тази тема. Строги. Така че забавлението тепърва започва...

Под коментар озаглавен 'Унижението на нашия свободен свят" за Монитор, Емил Спахийски стига до извода, че "добрата новина за България е, че най-накрая НАТО разбра, че сме на границата й".

Това, което се очакваше, се случи, но в мащаби, в които дори специалистите не очакваха. Вероятно по върха на нашия свободен свят са били предупредени, но това не променя нищо освен косвените жертви.

Чуват се всякакви коментари и интерпретации за този путински блицкриг - „безпрецедентно“, „за първи път след Втората световна война“, „прекрояване на граници“. Не! Войната тече от края на Втората световна война и това е ново сражение. И не, не е безпрецедентно. Войни се водят в Източна Европа от 1988-а: Нагорни Карабах, Абхазия, Южна Осетия, Чечня, Дагестан, Молдова... Югославия. НАТО бомбардира Белград през 1999-а. Тя беше първата европейска столица, в която падаха ракети, край София - също.

Не, това не е удар срещу демокрацията, защото в Украйна - поради хиляди причини, дори заради сделките на семейство Байдън, помпат корупцията и престъпността. Киевският режим не е по-добър от този в Минск или Москва.

В четвъртък сутрин нашият свободен свят изживя най-голямото си унижение. В ранните утрини Путин започна деконструкцията на огромната държава Украйна. Прави го бързо, назидателно, безответно и с много студенина - нещо, което е присъщо само на силно емоционални сатрапи.

Цялата помощ на НАТО, на ЕС, на САЩ за Киев се оказва ненужна като повърната храна. Военните специалисти от Запада дезертираха, дипломатите дезертираха. Голямата мечка препуска в съседната държава и нищо не може да я спре. Тук-там ще се намери някой патриот, колкото да получи званието „герой на Украйна“ посмъртно.

Знаете ли кое е най-отчайващото? Освен леката паника в отделни градове всички украинци приемат спокойно инвазията. Примирение. Няма митинги, няма „Майдан“, няма вълна от хора, които искат да се запишат като доброволци на „Източния фронт“. Защо? Защото всички знаят каква ще е съдбата им, ако се изправят срещу онази чудовищна военна машина. Това не е отечествена война, а разчистване на сметка между роднини.

Войната е между САЩ и Русия, или ако сме по-точни, реваншизъм на Москва към Вашингтон.

Путин победи още преди да влезе в Украйна. Ще „освободи“ Донецк и Луганск и ще сложи на масата отново ултиматума - „Махнете се от границите ми!“. Кои ще са следващите имена на държави, се питаме на западната граница. Латвия? Литва? Естония?

Излишно е да спорим кой е прав и кой е крив - това е роля на историците и политиците. История, да. Отговорите са в историята и какво от това?

За нас е важно да знаем какво следва, защото всяка една война се отразява и върху нашия живот.

Това е лична война на Путин и руския имперски дух. Реванш. Ръчкаха мечката от Грузия, от Армения, от Азербайджан, от Казахстан и никой не очакваше, че ще захапе брутално Украйна. Четиридесет и две милионна държава не може дори да мръдне. Това ако не е послание към малките като нас, не знам какво да кажа.

Какво ще видим? Пленени украински войници, арестувани „бандеровци“, назидание.

Какво ще последва? Разпад на Украйна? Гражданска война и отделянето на Лвов? Пълна доминация на Русия над Черно море? Одеса?

Няма защо да предполагаме. Путин всичко е решил и НАТО нищо не може да направи. Защото ако НАТО се набърка, Китай ще вземе своето.

Иначе казано, ние още си чакаме изтребителите.

Източници: Риа новости, dnes.dir.bg, Емил Спахийски, Монитор