Арктика /Снимка: Алфред Вегнер Институт/Стефан Хендрикс
Изменението на климата може да доведе до това снегът в Арктика да премине в дъжд две десетилетия по-рано, отколкото се смяташе преди. Последиците от това може да ускорят глобалното затопляне и да опустошат местната дива природа.
За първи път в историята тази година падна първият дъжд, и то на най-високата част на Гренландия тази година. Международен екип от учени установи, че преминаването от снежни към дъждовни условия в Арктика може да се случи през 2060 г., а не през 2080 г. Това ще се случи първо през есента, сезонът, който се очаква да претърпи най-големите промени.
„Всичко това е свързано с цялата климатична криза, която допринася за много по-голямо увеличение на валежите. Това има огромни последици за целия живот в Арктика“, казва членът на екипа Мишел МакКристал от Университета на Манитоба, Канада, предаде БГНЕС.
Пастирите на северни елени карибу в Арктика са изправени пред колапс: ако снегът се обърне в дъжд, то дъждът, падащ върху сняг, може да покрие растителността с лед, което води до масов глад на тревопасните животни.
Дъждове в Арктика ще ускорят и размразяването на сегашните ледове, което пък ще освободи парниковите газове, затворени вътре, и с това ще ускори и без това бързата загуба на арктически морски лед.
„Най-общо казано, ако затоплянето предизвика по-ранно начало на арктическите валежи, това очевидно би било лошо по всякакви причини“, казва Ричард Бинтанджа от университета в Гронинген в Холандия. Проучване от 2017 г., което той е съавтор, предупреждава за „широко разпространени, дълготрайни и вероятно дори необратими последици“ от прехода сняг-дъжд.
Тревожна статистика на изследването сочи, че преминаването от сняг към дъжд в много части на Арктика ще се случи, дори ако светът поддържа глобалното затопляне до целта си от 1,5°C.