Климатични световни сблъсъци, даже и войни до 2040 г.

Не по-късно от 2040 г. година светът го очакват климатични сблъсъци, като има голям риск и за глобален военен конфликт, свързан с изменението на климата на планетата. Това се твърди в публикуван доклад на националното разузнаване на САЩ, в който е дадена актуалната оценка за изменението на климата.

Според авторите на документ, във въпросните сблъсъци страните ще използват технологии една срещу друга, които от своя страна ще усилват природните бедствия като суши и наводнения.

Американското разузнаване предупреждава и за повишаване на напрежението между страните поради спорове за прилагането на Парижкото споразумение за климата, което включва намаляване на емисиите на парникови газове за предотвратяване на глобалното затопляне.

„Повечето държави ще бъдат изправени пред труден икономически избор и вероятно ще разчитат на технологични пробиви. Китай и Индия ще играят ключова роля при определянето на кривата на повишаване на температурите“, пише в доклада.

Натъртва се и на риска от вътрешни конфликти в развиващите се страни поради последиците от изменението на климата, тъй като тези държави са по-малко способни да се адаптират към новите условия. "Тези физически ефекти ще увеличат потенциала за нестабилност и евентуален вътрешен конфликт в тези страни, като в някои случаи ще създават допълнителни изисквания за дипломатически, икономически, хуманитарни и военни ресурси на САЩ", твърдят от ЦРУ.

Потенциалните бъдещи горещи точки в климатичната война включват региони като басейните на реките Конго, Инд, Меконг и Нил. Там могат да възникнат конфликти поради промени в реките и пренасочване на водните потоци.

Докладът изброява 11 държави и ги определя като потенциално най-засегнати от негативните последици от глобалното изменение на климата. Според авторите, тези държави могат да стигнат до крайни мерки в името на оцеляването. Посочват се по-специално за притежаващите ядрени оръжия Китай, Индия и Пакистан, както и Афганистан, Северна Корея и редица страни от Централна и Южна Америка - Гватемала, Хаити, Хондурас, Никарагуа, Колумбия.

Русия вероятно ще претърпи инфраструктурни щети от повишаването на температурите и размразяването на ледниците и ще има по-чести и интензивни горски пожари и увеличена ерозия., посочват авторите.

"Освен това съществуващите земеделски региони вероятно ще изпитват по-продължителни и по-чести засушавания. Русия обаче ще се възползва от откриването на арктически търговски пътища и може да се възползва от по -дългите сезони на растеж, за да увеличи производството на култури в други региони", пише още в доклада.

Там се добавя, че Съединените щати обаче са в относително по-добра позиция от другите страни да се справят с основните разходи, отчасти защото разполагат с по-големи ресурси за адаптиране, но въпреки това ще изискват трудни решения. Въздействията върху климата като прекомерна топлина, наводнения и екстремни бури ще се окажат все по-скъпи, ще изискват някои военни смени и ще увеличат изискванията за хуманитарна помощ и операции за помощ при бедствия.

"Засегнатите военни също вероятно ще трябва да адаптират изискванията за придобиване и да изразходват ресурси за укрепване или възстановяване на критична инфраструктура. Обединеното кралство очаква увеличени повиквания за отговор на хуманитарни бедствия и подготвя оборудване и проектира своите сили за свят, който е с 2-4 ̊C по-топъл, отколкото е бил в края на 19-ти век, според проучване на Министерството на отбраната на Обединеното кралство, публикувано през март", пише в документа на американското разузнаване.

Там се добавя и: "Въпреки че военните ще поемат тези разходи в нормални програми за рекапитализация, разпределени в продължение на десетилетия, разходите за адаптиране ще наложат компромис с други приоритети за модернизация", пише "Сега".