Италия търси 6000 пицари – италианци и чужденци, които да запълнят свободните места в различни краища на страната. Тревогата за дефицита нададе тия дни Националната конфедерация на производителите на земеделски продукти.
Въпреки 5-те милиона безработни италианци малцина са кандидати да се цанят в пицарии, защото пред пещта се работи най-вече вечер и през уикендите.
Четирима от всеки 10 пицари на Ботуша са чужденци, въпреки че пицата се смята открай време за един от символите на Италия. Най-многобройни са египтяните и мароканците – 20 000 и 10 000 съответно. Близo 100 000 пицари работят в момента на Ботуша, но през уикендите към тях се присъединяват и други 50 000. Над 65 000 са чужденците, заработващи пред дървените пещи. В Южна Италия, където по принцип цените са по-ниски, пицарят печели средно по 1500 евро на месец за 6-часов работен ден. През лятото се заработва и повече. В по-богатите централни и северни части на Италия може да се печелят и по 2000 евро.
Стажант пицарят обаче тръгва с 800 евро месечна заплата и едва след 2-3 години започва да печели повече. Майсторът след дълъг стаж може да достигне и 3000 евро на месец.
За разлика от други сфери приготвянето на пици е сектор, който не познава криза. Изпразването на джоба на средния италианец го изкара от скъпите и модни ресторанти и го върна към по-икономичните пицарии.
В зависимост от категорията на заведението класическата пица “Маргерита” (с доматен сос, зехтин, моцарела и босилек) в Рим например струва между 5 и 10 евро. В Южна Италия тя може да се намери и за по 3,50 евро.
Неотдавна изкуството на приготвянето на пицата беше поставено под закрилата на ЮНЕСКО като нематериално богатство на планетата. Само на Апенините сферата на пицата завърта оборот от 10 млрд. евро годишно. Над 63 000 са пицариите на Ботуша. Всеки ден в Италия се изпичат 5 млн. пици, или около 1,5 млрд. годишно. Първи по ядене на пица в света обаче са американците с 13 кг на човек годишно.