Искам да обърна внимание върху значителната роля на чеченските терористи в Ислямска държава, която в последно време е най-голямата заплаха за Запада. За много от признатите експерти в областта на тероризма това беше изненадващо. А опирайки се на тази роля, мисля, че не само можем, но и е необходимо да изследваме възможните връзки между Ислямска държава и руските специални служби.
Един от източниците на вдъхновение за написването на тази статия стана текстът на авторитетния експерт по Близкия Изток и тероризма, бившия дипломат и представител на британското разузнаване
MI-6 Аластър Крук. „Не можете да разберете ISIS, ако не познавате историята на уахабизма в Саудитска Арабия”.
Струва си всеки да прочете тази статия, но най-вече тези, които искат по-добре да разберат феномена „Ислямска държава” и опасността, която тя представлява.
В продължение на дълги години изследвам сегашния путински режим и неговия произход от КГБ, затова мисля, че когато става дума за чеченци и Русия, то заглавието би трябвало да звучи така: Можем ли да разберем до край феноменът Ислямска държава, ако не обръщаме внимание на подозрителните връзки между руските спецслужби с чеченските терористи?
Тези връзки, навярно, не биха оспорили дори западните анализатори, които са склонни на наричат подобни хипотези
„теория на заговора”..
Това, че Шамил Басаев, Руслан Гелаев и някои други станали печално известни главатари на чеченските терористи, са започнали своята кариера, не само воювайки на страната на Русия в грузинско-абхазката война, но и са били директно обучавани от спуцслужбите на Главното разузнавателно управление (ГРУ), никога не са го отричали и в самата Русия. Това, че през цялото време след тях се простираше шлейф от агенти на ГРУ също е публична тайна.
Дори бившият генерал-майор от КГБ, дългогодишен началник на управление „С” (нелегални) Юрий Дроздов през 2011 година в интервью за Fontanka.ru по същество публично призна, че тази информация за Басаев не е измислица, а истина.
По думите на Дроздов, Басаев е бил „един от ръководителите на подразделение със специално назначение, свързано с военните”.
Също така е неопровержим фактът, че нахлуването на Басаев в Дагестан през 1999 година и последвалите взривявания на жилищни блокове в Русия, в които обвиниха чеченските терористи, като минимум подпомогна възходът на Путин към върховете на властта в Русия.
А подозренията, че всичко е било добре планирана, макар и трудна за възприемане от здравия разум операция на руските спуциални служби, на Запад предизвиква все по-малко съмнения.
Без значение дали ще прочетем книгите на Александър Литвиненко и Юрий Фелштински
„ФСБ взривява Русия”
или на известния американски журналист и експерт по Русия Девил Съттера „Мрак на разсъмване: възходът на руската криминална държава” (Darkness at Dawn: The Rise of the Russian Criminal State), или на Джон Б. Дънлоп „Взривовете в Москва през септември 1999 година: проучване на терористимните актове в Русия в началото на управлението на Владимир Путин” (The Moscow Bombings of September 1999: Examinations of Russian Terrorist Attacks at the Onset of Vladimir Putin's Rule), или изследването на популярния професор Карън Давиш „Путиновата клептокрация: кой владее Русия? (Putin's Kleptocracy: Who Owns Russia?), опровергаването на множеството странни съвпадения, необяснимите действия на руските власти и подозренията би било действително нелека задача.
Но режимът на Путин постъпи иначе – пресече всякакви възможни изследвания, а голяма част от хората, които се опитваха дори и поне малко по-сериозно да разследват споменатите подозрения, загинаха или починаха при странни обстоятелства.
Марюс Лауринавичюс, Delfi.lt
Превод: Анелия Димитрова, Faktor.bg