Какви са геополитическите последици от евтиния петрол

Цената на петрола спадна с повече от 25% през последните пет месеца до по-малко от 80 долара за барел (до под 70 след вчерашното решение на ОПЕК да не ограничи добива – бел. ред.). Ако цената се запази, това ще има важни последици - някои добри, някои лоши - за много страни по света. Ако падне допълнително, което изглежда вероятно, геополитическите последици за някои страни производители на петрол могат да бъдат драматични, пише Мартин Фелдстейн, професор по икономика от Харвардския университет.

Цената на петрола по всяко време зависи от очакванията на пазарните участници относно бъдещото търсене и предлагане. Ролята на очакванията прави петролния пазар много по-различен от повечето други. На пазара за пресни зеленчуци, например, цената трябва да балансира търсенето и предлагането за текущата реколта. От друга страна, производителите на петрол могат да задържат доставките, ако смятат, че цената му ще се повиши по-късно, или пък да поставят допълнителни количества, ако смятат, че цената ще падне.

Петролните компании ограничават доставките чрез намаляване на добиваните количества. Те може също да ги ограничат като складират добитите количества. От друга страна, производителите могат да предложат повече петрол на пазара чрез увеличаване на производството или намаляване на запасите си.

Днешната цена на петрола отразява очакванията за по-ниско търсене и увеличено предлагане в бъдещо. Пониженото търсене отразява сегашната слабост на икономическата активност, особено в Европа и Китай, но по-важното – по-дългосрочните промени в технологиите, които ще намалят разхода на гориво на автомобилите и ще насърчат използването на слънчевата енергия и други непетролни енергийни източници.

Бъдещият потенциал за увеличаване на предлагането пък отразява добива чрез фракинг, развитието на катранените пясъци в Канада, и неотдавнашното решение на Мексико да даде възможност на чуждестранни петролни компании да разработват енергийни източници в страната.

Тези промени в търсенето и предлагането предполагат, че бъдещата цена на петрола ще бъде по-ниска от това, което се очакваше само допреди няколко месеца. Някои от последните промени в очакваните бъдещи търсене и предлагане можеха да се предвидят по-рано. Но няма как да знаем кога нагласите и очакванията ще се променят. Историческата нестабилността в цената на петрола отразява тези психологически промени, както разбира се и промените в обективната реалност.

Днешната цена на петрола също така е свързана с очакваните бъдещи лихвени проценти. По-конкретно, производителите на петрол имат инвестиционен избор: да увеличат производството сега, продавайки допълнителни количества по текущата цена и инвестирайки постъпленията при настоящите дългосрочни лихвени проценти, или да оставят петрола в земните недра като инвестиция.

Ниските лихви насърчават производителите да не добиват петрол. Когато сегашните ненормално ниски лихвени проценти по дългосрочните облигации се повишат през следващите няколко години, то ще стане по-привлекателно за производителите да увеличат предлагането и да инвестират получения доход при по-висока лихва. Освен ако очакванията за бъдещото търсене и предлагане не се променят, повишаването на лихвите ще доведе до нов спад в цената на петрола.

Ниската цена на петрола е добра новина за икономиката на САЩ, тъй като тя е свързана с повишаване на реалните доходи за американските потребители. В рамките на САЩ по-ниската цена пренасочва реалните доходи от производителите на петрол към домакинствата, което вдига съвкупното търсене в краткосрочен план, тъй като домакинствата харчат по-голяма част от доходите си, отколкото петролните фирми. По същата причина по-ниската цена на петрола дава тласък на съвкупното търсене в Европа, Азия и други вносители на петрол.

Големите губещи от спада на цените на петрола включват няколко страни, които не са приятелски на САЩ и техните съюзници, като Венецуела, Иран и Русия. Тези страни са силно зависими от своите петролни приходи за подпомагане на бюджетните си разходи, особено на мащабните им социални програми. При цена на петрола от 75-80 долара за барел, тези правителства ще имат затруднения с финансирането на популистките си програми, които са им необходими, за да запазят обществената подкрепа.

Въпреки, че Саудитска Арабия и някои от държавите от Персийския залив също са основни износители на петрол, те се различават от други производители в две важни направления. Първо, те имат изключително ниски разходи за добиване на нефта, което означава, че ще бъдат в състояние да произвежда изгодно и при текущата цена, или дори на много по-ниска.

Второ, техните огромни финансови резерви им позволяват да финансират своите вътрешни и международни дейности за продължителен период от време, като същевременно трансформират икономиките си така, че да намалят зависимостта им от приходите от петрола.

По-нататъшно намаляване на цената на петрола може да има големи геополитически последствия. Цена от 60 долара за барел ще създаде сериозни проблеми за Русия в частност. Президентът Владимир Путин вече няма да бъде в състояние да поддържа социални програми, които в момента му осигуряват обществена подкрепа. Подобни последици ще има и в Иран и Венецуела.

Не е ясно дали сегашните режими в тези страни биха могли да оцелеят след значителен и траен спад в цената на петрола. От друга страна, очевидно е, че страните вносителки на петрол ще имат голяма полза, като те вече я усещат.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов, investor.bg