Колкото повече партии влязат в 43-ото Народно събрание, толкова повече хора ще се чувстват представени в парламента. От друга страна обаче, това ще доведе до проблем при сформирането на ново правителство. Този коментар направи Ирена Тодорова, преподавател в Нов български университет (НБУ) в ефира на Bulgaria on Air. Тя посочи още, че в последните години липсват нови лица в политическото пространство. Новите политически формации всъщност се отцепват от познати партии и това само води до разпръскване на гласовете, посочи още експертът. Според нея няма нищо ненормално и плашещо, ако не може да бъде съставено правителство и след тези избори, но това ще подсили политическата нестабилност. Тодорова посочи обаче, че за България сценарий като в Белгия, останала без правителство в продължение на години, не е приложим. В Белгия има независими и работещи институции и местни власти и затова правителствената криза не се отрази върху развитието на страната, уточни още политологът. Ирена Тодорова посочи още, че досега не е имало правителство, което да е изпълнило предизбораната си програма и вероятно и сега ще се случи същото. Освен това вероятно няма да има самостоятелно управление, затова и платформите няма как да бъдат изпълнени, както са били изготвени. Експертът посочи, че би могло да има конфликт по някои моменти в управлението, ако бъде сформирана много широка коалиция, която да издигне ново правителство. Тодорова посочи като пример за това отношението към Русия. Външната политика на България обаче трябва да се формира единствено на базата на политиката на ЕС, чиито член сме, допълни още тя. Проблем обаче е и, че България не знае какво да прави в ЕС и как да допринесе за решаването на проблемите, защото нашите проблеми се срещат и в Европа, обясни от своя страна анализаторът Георги Камов, който също участва в дискусията. Двамата експерти бяха категорични, че е обща тенденция в Европа и света избирателите да не четат предизборните платформи на партиите и да не базират своя избор на написаното там.