Кабинетът утвърди датите на религиозните празници през 2024 г.

Кабинетът прие Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2022 г.

Министерският съвет прие Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2022 г. Секретариатът на Съвета по сигурността към МС ще представи доклада в Народното събрание.

Внасянето в Народното събрание на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2022 г. е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.

Основна цел на доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2022 г., за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период.

Годишният доклад за състоянието на националната сигурност има съществено значение за информирането на публичните институции и гражданските организации, както и на структури на НАТО, Европейския съюз и на международни организации относно политиката за сигурност на Република България.

Правителството утвърди датите на религиозните празници през 2024 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното

По предложение на ръководствата на религиозните общности в България правителството определи дните на религиозните празници през 2024 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното. Съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците, които изповядват тези вероизповедания, могат да ползват, по свой избор, част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници.

Празниците на Католическата църква у нас са: 1 април - вторият ден от Възкресение, 29 юни - „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, 1 ноември - „Вси Светни“ и 8 декември - Непорочното зачатие на Света Богородица.

Мюсюлманското вероизповедание ще празнува, Рамазан байрам - на 9, 10 и 11 април, Курбан байрам на 14 и 17 юни, Рождението на Мухаммед на 14 септември.

За религиозната общност на евреите празниците са: 23, 24, 29 и 30 април - Песах, 3 и 4 октомври - Рош Ашана.

Арменската апостолическа православна света църква ще празнува Рождество Христово на 6 януари, 31 март - Възкресение Христово, 9 май - Възнесение Господне, 19 май - Петдесетница, 7 юли - Преображение Господне и 18 август Успение Богородично.

Празничните дни за обществото „Бяло братство” са: 22 март - Ден на пролетното равноденствие, раждането на Учителя Петър Дънов - 12 юли, Съборните дни - 19,20 и 21 август, и Денят на Учителя - 27 декември.

Църквите на адвентистите от Седмия ден ще празнуват шест съботни дни, ако според трудовия им или служебен договор са задължени да работят в тези дни.

Последователите на Будистка общност „Карма Капо“ - България ще празнуват на 23 май - Весак (ден на раждането, просветлението и паранирваната на Буда Шакямуни).

Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоменанието на смъртта на Исус Христос на 24 март и Конгресни дни на 8, 9,10,11 и 12 август.

Евангелските църкви ще празнуват 31 октомври деня на Реформацията.

Бахайска общност в България - 21 март Ноу Руз, 21 април Резван, 24 май - Декларацията на Баб, 29 май - Възнесението на Бахаулла, 10 юли - Мъченическата смърт на Баб, Рождението на Бахаулла - 17 октомври.

Будистка общност в България — 25 януари - Махаянска Нова година, 10. февруари - Лосар - Тибетска Нова година, 15 февруари - Паранирвана - Преминаване в Нирвана, 23 май - Весак - Раждането и Просветлението на Буда, 8 декември - Денят Бодхи - Ден на Свещеното дърво.

България ще участва в Международното изложение „Зелена седмица Берлин 2024“

Министерският съвет одобри участието на Република България в Международното изложение за земеделие, хранително-вкусова промишленост и градинарство „Зелена седмица Берлин 2024“, което ще се проведе от 19 до 28 януари 2024 г. в гр. Берлин, Федерална република Германия. Страната ни ще участва за 33-ти път с национален щанд.

Международното изложение за земеделие, хранително-вкусова промишленост и градинарство „Зелена седмица Берлин 2024“ е най-голямото в света международно изложение в областта на хранително-вкусовата промишленост.

Събитието привлича посетители от над 70 държави, което е отлична възможност за представяне и популяризиране на широк спектър от български земеделски продукти, храни и напитки.

Разходите по подготовката и участието на Република България са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието и храните, с изключение на тези, които ще бъдат обезпечени от Държавна помощ „Помощ за участие в изложения“.

През 2023 г. Международното изложение „Зелена седмица Берлин“ привлече над 1400 изложители от 60 страни и над 300 000 посетители.

Одобрен е списък с набори от данни за публикуване на Портала за отворени данни през 2023 г.

Правителството прие списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни до края на 2023 г. Предвижда се да бъдат качени 21 набора от данни, идентифицирани като такива с висока стойност. Сред тях са регистърът на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход; регистърът на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република България; регистърът на кредитните посредници; регистърът на лицензираните дружества за електронни пари в Република България, както и на техните клонове и представители и др. Списъкът е изготвен въз основа на постъпили предложения от страна на граждани и организации със значителен интерес към посочените в листата данни, непубликувани към момента.

Информационните масиви и ресурси се събират, поддържат и публикуват на Портала за отворени данни от организациите от обществения сектор в отворен машинночетим формат, позволяващ повторно им използване. Списъкът със свободен достъп се приема всяка година по предложение на министъра на електронното управление. Основен приоритет е публичните данни да бъдат достъпни, добре описани и структурирани, лесни за обработка, анализ и визуализация.

Вследствие на публикуването на списъка с набори от данни се очаква повишаване на прозрачността и отчетността, подобряване използването на публикуваните данни, както и улеснен достъп на гражданите и бизнеса до публикувана информация.

Порталът за отворени данни е достъпен на адрес https://data.egov.bg/. Към момента в него са публикувани 11 153 набори с данни от 540 организации.

Избран е нов представител на работодателите в УС на „Сребърния фонд“

Със свое решение правителството избра Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България за член на Управителния съвет (УС) на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. „Сребърен фонд“) за 2024 г.

Васил Велев заменя досегашния член Станислава Георгиева, съгласно ротационния принцип за излъчване на член на УС от национално представителните организации на работодателите.

Ръководството на „Сребърния фонд“ се осъществява от Управителен съвет с 8 членове. Негов председател е министърът на финансите, а заместник-председател - министърът на труда и социалната политика.

Одобрена е информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2023 г.

Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за деветмесечието на 2023 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси.

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на септември 2023 г. е отрицателно в размер на 841,0 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 771,5 млн. лв. и по европейските средства в размер на 69,5 млн. лева.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2023 г. са в размер на 47 636,7 млн. лв., което представлява 68,6% от разчетите към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 2 639,7 млн. лв. спрямо отчетените към септември 2022 година.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 37 373,9 млн. лв., което представлява 70,3% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3 377,6 млн. лв. (9,9%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,5% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 7 401,8 млн. лв., което представлява 63,7% от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 16 452,3 млн. лв., което представлява 70,3% от предвидените в ЗДБРБ за 2023 г. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 136,4 млн. лв. (в т. ч. 802,8 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), което представлява 80,2% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 11 383,3 млн. лв. или 73,6% от разчета за 2023 година.

Неданъчните приходи са в размер на 8 567,7 млн. лв., което представлява 76,8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 695,1 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2023 г. възлизат на 48 477,7 млн. лв., което е 65,5% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4 466,9 млн. лв. (10,1%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните и здравноосигурителните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

Нелихвените разходи са в размер на 46 492,1 млн. лв., което представлява 65,6% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 42 798,4 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 647,2 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 46,4 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 733,5 млн. лв. (89,0% от планираните за 2023 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 252,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.09.2023 г. е 11,35 млрд. лв., в т.ч. 10,88 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,47 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Правителството одобри изплащането на обезщетение от 2500 евро

Министерският съвет одобри едностранна декларация по дело, заведено пред ЕСПЧ. През 2008 г. в хода на образувано наказателно производство срещу жалбоподателя, негови лични вещи са иззети и конфискувани като доказателства. След осъждането му през 2012 г. Софийският апелативен съд постановява конфискуваните вещи да му бъдат върнати, с изключение на компютър, средство на престъплението, и пистолет, за чието използване жалбоподателя не е притежавал разрешение.

Софийският градски съд връща част от вещите на жалбоподателя и го уведомява, че другата част от тях никога не му е била предавана от Столичната дирекция на вътрешните работи. Жалбоподателят предявява съединени искове пред Софийския районен съд срещу Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, претендирайки обезщетение за невърнатата част от вещите.

С окончателно решение от 21 август 2017 г. Софийският градски съд потвърждава решението на първата инстанция. Оплакванията на жалбоподателя са свързани с обосновани съмнения относно обективната безпристрастност на съдиите от Софийския градски съд, който разглежда инициираното от жалбоподателя дело за вреди срещу самия Софийски градски съд, в качеството му на ответник в производството.

Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по делото “Михалков срещу България“, № 67719/01,§ 47, 10 април 2008 г., установяващо нарушение по член 6, §1 към Конвенцията за защита на правата на правата на човека по сходен казус, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията.

Правителството одобри изплащането на 7 000 евро обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ

Правителството одобри изплащането на 7 000 евро обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ. С жалба се повдигат оплаквания за нарушение член 1 от Протокол 1 и член 13 във връзка с член 1 от Протокол 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради прекомерната продължителност на процедура по реституция, продължила повече от 25 години, както и от липсата на ефективни правни средства за защита.

Жалбата касае реституция по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Наследодателят на жалбоподателите приживе притежава имоти в землището на село Панчарево, които след установяване на комунистическия режим в страната са завзети от властите и част от тях са застроени. През 1992 г. след приемане на реституционния Закон за собствеността и ползването на земеделските земи наследодателя на жалбоподателите подава до Поземлена комисия - Панчарево заявление за възстановяване на правото му на собственост върху земеделски земи с площ от 13,5 декара. В следващите три години Поземлената комисия постановява няколко решения, с които определя коефициент за намаляване на размера на земеделските земи и отказва да възстанови земите в натура.

През 2000 г. Поземлената комисия определя правото на обезщетение на жалбоподателите за признато, но не възстановено върху земеделски земи с площ 9,9 декара. През 2016 г. компетентните органи обясняват на жалбоподателите, че събирането и оценката на данни за хората с право на обезщетение по ЗСПЗЗ на територията на Столична община, както и установяването на налична държавна и общинска земя, която да бъде предоставена като компенсация, са в процес. До месец ноември 2022 г., когато е последната комуникация с ЕСПЧ, жалбоподателите все още не са получили своето обезщетение.

В светлината на константната си практика, ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати на съвместно на жалбоподателите общо обезщетение в размер на 7 000 евро.

Правителството отпусна по 1512 лева еднократна помощ в подкрепа на семействата, пострадали от природните бедствия на 4 ноември

Правителството отпусна еднократна финансова помощ от 1512 лв. в подкрепа на пострадалите от природните бедствия на 4 ноември семейства в областите Смолян, Силистра, Разград, Търговище, Шумен и Варна. Със средствата ще бъдат подпомогнати около 450 домакинства, по чиито къщи бяха нанесени сериозни щети от ураганния вятър и силния дъжд.

Финансовата подкрепа ще се изплаща от дирекциите „Социално подпомагане“ по постоянен или настоящ адрес на засегнатите семейства на база на подадените от тях заявления за подпомагане. Списъкът с хората, които ще получат подкрепа, ще се утвърди от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

Одобрени са допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2023 г.

Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2023 г. за компенсиране на извършените от родителите разходи за месец юни 2023 г. за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места.

Допълнителните трансфери са за други целеви разходи в общ размер на 872 475 лв., разпределени по бюджетите на общините.

Проектът на Постановление е подготвен на основание чл. 109, ал. 3 и във връзка с чл. 55а от Закона за публичните финанси, във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 3.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., чл. 119, ал. 5 от Закона за здравето и чл. 10, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места, приета с Постановление № 206 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 90 от 2023 г.)..

Допълнителните трансфери по бюджетите на общините ще се осигурят за сметка на предвидените в централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ по чл. 1, ал. 5, т. 3.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Министерският съвет прие решение за изплащане на 160 100 лева обезщетения за бавно правосъдие

Допълнителни разходи в размер на 160 100 лева по бюджета на Министерството на правосъдието бяха одобрени днес от Министерския съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.

Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 юли до 30 септември 2023 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на дела в разумен срок.

Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.

Близо 4 млн. лв. за физическа активност и спорт за децата и учениците

Правителството одобри 3 991 237 лева за физическа активност, спорт и спортно- туристически дейности на децата и учениците за 2023 година.

Средствата се отпускат на базата на разработени от детските градини и училища проекти. С тях се финансират дейности, свързани с подготовката и участието в учебната и спортносъстезателната дейност. Целта е да се мотивират децата и учениците за системни занимания с физически упражнения и спорт.

3 572 614 лв. се осигуряват за финансиране на дейности за 798 974 деца и ученици в общинските и частните детски градини и училища и в духовните училища. Останалите 418 623 лева са предназначени за 196 деца и 83 607 ученици от държавните училища, в това число 6010 лева за Техническия университет - София, към който е Технологичното училище „Електронни системи“.

Минималните диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и ученици в системата на предучилищното и училищното образование са определени с постановление на Министерския съвет от 2020 година на 3 лв. за дете и на 5 лв. за ученик. Те се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет.

Националният СТЕМ център ще бъде в София Тех Парк

Националният СТЕМ център към Министерството на образованието и науката ще бъде в София Тех Парк в непосредствена близост до Суперкомпютъра. Министерският съвет реши в срок до 1 месец министърът на иновациите и растежа, който е принципал на София Тех Парк, да възложи на дружеството да учреди безвъзмездно и безсрочно право на строеж на свой терен на Национален СТЕМ център.

Дружеството, което е със 100 % държавно участие в капитала, е пълноправен член на Международната асоциация на научно - технологичните паркове IASP и Българо - британската бизнес асоциация.

Институционалните партньори на София Тех Парк са водещи университети и научни организации - СУ „Св. Климент Охридски“, Технически университет - София, институти на Българска академия на науките и др. Целта на научно - технологичният парк е да увеличи иновационния капацитет на България, като улесни обмена на знания и опит между академичните среди и бизнеса. Предвижда се Националният СТЕМ център да бъде в зона 5 от неговата територия.

Новата сграда ще бъде високотехнологична и с лаборатории по различни СТЕМ направления. Ще има зали за събития и обучения, зала за дигитални и аудио визуални изкуства, учебни работилници, работилница за производство на учебни помагала, зони за спорт и игра, зони за хранене и почивка, пространства за съвместна и споделена работа.

Към центъра ще бъде изградено и общежитие за настаняване на гостите и обучаващите, административна част, зелени кътове за работа и почивка на закрито и открито, както и външен и подземен паркинг за гостите и служителите.

Националният СТЕМ център е основен доставчик на професионално развитие за учителите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката. Той координира, подпомага и консултира изграждането и развитието на STEM среда във всяко българско училище, като създава модел за учене, квалификация, работа с научно изследователски  методи и инструменти, осигуряване на съвременна база и лабораторна среда за подготовка и обучение на олимпийските отбори на страната.

Основната му цел е да изведе българското образование в международните класации за образование и постижения в STEM и да даде възможност на всички млади хора за мотивация и кариерно развитие в областта.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за обявяване на имоти-частна държавна собственост за имоти-публична държавна собственост. Предмет на решението на Министерския съвет са два поземлени имота, намиращи се в гр. Пловдив. Тяхното предназначение е свързано с непосредствено осъществяване на отбраната на Република България. Обектите са придобили качества на имоти-публична държавна собственост, поради което на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за държавната собственост и чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е прието решението на Министерския съвет.

Правителството обяви управляван от Държавна агенция „Архиви“ имот - публична държавна собственост за имот - частна държавна собственост. Той се намира в с. Подкрепа, община Хасково и представлява архивохранилище на един етаж със застроена площ 224 кв. м. С решението на Министерския съвет се дава съгласие за премахването на сградата поради лошото й състояние и невъзможност да се използва по предназначение безопасно и сигурно. Имотът е с отпаднала необходимост за Държавна агенция „Архиви“ и е освободена от архивните масиви през 2021 г. Премахването й ще бъде за сметка на агенцията.

По решение на Министерския съвет имот в гр. Кърджали променя статута си от публична държавна собственост на частна държавна собственост. Той се намира на ул. „Ген. Владимир Стойчев“ № 2 и представлява терен с площ 804 кв. м. Поземленият имот се използва от собствениците и наемателите на апартаменти в намиращия се в него блок, който е съсобственост между физически лица и държавата. Част от жилищата са предоставени за управление на Регионалната здравна инспекция в Кърджали, като са отдадени под наем на нейни служители.

Одобрена е позицията на България във връзка с дело пред Съда на ЕС

Министерският съвет одобри позицията и даде съгласие Република България да участва по преюдициално дело С-435/23, Главна дирекция „Гранична полиция“ пред Съда на ЕС.

Преюдициалното запитване има за предмет тълкуване на разпоредби от: Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и тяхното съответствие с националната правна уредба по отношение на реда, по който следва да бъдат компенсирани служителите от Министерството на вътрешните работи при полагането на часове нощен труд (по-конкретно чл. 187 от Закона за МВР).

С въпросите си по настоящото дело, запитващата юрисдикция иска по същество да установи, дали Директива 2003/88/ЕО допуска национална правна уредба, която да предвижда, че общият ред за по-кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд за работниците в частния сектор не се прилага спрямо работниците от публичния сектор (като полицаи и пожарникари) и води ли това до необоснована разлика в третирането между работниците, полагащи нощен труд в различните сектори.

В позицията на Република България е застъпено виждането, че настоящата регламентация за отчитането, заплащането и компенсирането на положените часове нощен труд от служителите на Министерството на вътрешните работи, е била вече предмет на тълкуване и произнасяне от страна на Съда на ЕС по други преюдициални дела, като в решенията си по тях Съдът на ЕС е приел, че релевантната национална законодателна уредба е съответна на правото на Европейския съюз.

Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство

Одобрена е позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 20 ноември 2023 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия

По време на заседанието Съветът ще одобри Заключения относно дългосрочна визия за селските райони на Европейския съюз, като се очаква министрите да изтъкнат допълнително своите приоритети и загрижеността си относно бъдещото развитие на селските райони на Европейския съюз. Република България подкрепя Заключенията на Съвета относно дългосрочната визия за селските райони на Европейския съюз, като счита, че селските райони допринасят съществено за цялостния просперитет и икономическа сила на Европейския съюз, както и за зеления и цифровия преход. Селските райони заемат централна роля по въпроси свързани с производството на храни, опазването на околната среда, действията в областта на климата и насърчаването на опазването на културното наследство.

В областта на рибарството се очаква Комисията да представи възможностите за риболов в Средиземно море и Черно море за 2024 г., както и предложението за Регламент за определяне за 2024 г. на възможностите за риболов в Атлантическия океан и Северно море. Република България оценява положително предложението за регламент за Средиземно море и Черно море. Определените в него риболовни възможности за 2024 г. се основават на приетите регионални мерки и ангажименти в рамките на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, кореспондират с наличните научни съвети и отчитат социално-икономическия аспект при риболова на калкан и цаца в Черно море.

Приет е Доклад за дейността на Координационния съвет по концесиите през 2022 г.

Министерският съвет прие Доклад за дейността на Координационния съвет по концесиите през 2022 г.

Координационният съвет по концесиите е създаден със Закона за концесиите като постоянно действащ орган за координация при определянето и изпълнението на държавната политика в областта на концесиите, е функции по стратегическото развитие, планирането, мониторинга, управлението и контрола на концесиите.

Организацията и дейността на Координационния съвет по концесиите са уредени с Правилник, който е приет от съвета на заседание, проведено на 7 септември 2023 г. Съгласно Правилника, Координационният съвет по концесиите приема и представя на Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си. В изпълнение на това, Министерският съвет прие представеният доклад за дейността на Координационния съвет през 2022 г.

С оглед уведомяване и публичност на решенията на съвета, в Информационния раздел на Националния концесионен регистър са публикувани: преписи-извлечения от протоколите от проведените заседания с приетите решения, годишния доклад за състоянието на концесиите и доклада за дейността на Координационния съвет по концесиите.

Още 32,5 млн. лв. за модернизация на професионални гимназии

Допълнителни 32 500 000 лв. за подобряване на материално-техническата база на професионални гимназии в различни области на страната одобри правителството. Средствата ще помогнат за обновяването и модернизирането на регионалната образователна инфраструктура в България, което стартира по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.

Средствата в размер на 110 967 966 лв. безвъзмездно финансиране по оперативната програма предоставиха възможност на Министерството на образованието и науката да започне модернизацията на 103 училища в Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен райони, както и в София-град.

В процеса на изпълнение на дейностите по тяхното обновяване се установи недостиг на средства за изпълнението на ремонтите в 46 училища.

Одобреното от правителството допълнително финансиране ще позволи сградите и на тези гимназии да придобият нов облик, който ще допринесе за повишаване привлекателността и качеството на професионалното образование и обучение в страната.

Министерският съвет одобри включването на възможност за издаване на държавни гаранции в проекта на Закон за държавния бюджет на България за 2024 г. за национални стратегически проекти

Със свое решение правителството одобри включването на възможност за издаване на държавни гаранции в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в подкрепа на ключови и стратегически проекти за енергийната и транспортната система на страната.

За проект „Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ е одобрена възможността за издаването на държавна гаранция в размер до 80 млн. лв. С проекта се цели подсигуряване на гъвкавост и стабилност на електроенергийната система чрез модернизирането и връщането в разполагаемост на всички хидроагрегати на ПАВЕЦ „Чаира“.

За увеличаване на възможностите за балансиране на енергийната система на България, както и за повишаване на способността за управление на електроенергийната система в реално време за проект „Увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждането на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с яз. „Чаира“ се одобрява възможността за издаването на държавна гаранция в размер до 75 млн. лв. С проекта се предвижда увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“, като централата ще премине от дневен към седмичен режим на изравняване на водните обеми и възможност за работа в пълна генераторна мощност в продължения на 20 часа.

Водеща стратегическа цел в програмата на правителството е след 2030 г. производството на ядрена енергия от нова ядрена мощност да бъде включено в енергийния микс на страната, поради което правителството одобри опцията за издаване на държавна гаранция за проект „Изграждане на нова ядрена мощност от най-ново поколение на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ (7 блок). Тя е в размер до левовата равностойност на 1 500 417 089 евро. Реализирането на проекта ще допринесе за гарантиране на енергийната сигурност на страната и региона в условията на преход към нискоемисионно електропроизводство. Проектирането, лицензирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на нова ядрена мощност от най-ново поколение (генерация III или III+) с леководен реактор и вода под налягане (PWR), с инсталирана електрическа мощност 1200 MW, на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ („7 блок“) ще се реализира от учредената за тази цел проектна компания „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД.

За изпълнението на проект „Придобиване на подвижен железопътен състав“ е одобрена възможността за издаване на държавна гаранция в държавния бюджет в размер до левовата равностойност на 300 млн. евро. С придобиването на нов подвижен железопътен състав ще се избегне недостигът за обслужване на графика за движение на влаковете, ще се повиши коефициентът на техническа надеждност на подвижния състав, ще се сведат до минимум закъсненията на влаковете поради повреда и липса на подвижен състав и ще се съкрати времето на пътуване на влаковете.

Одобрените проекти, за чието финансиране се предвижда възможност за издаване на държавни гаранции през 2024 г., са съгласувани със Съвета за развитие при Министерския съвет.

Отчуждават се имоти и части от имоти за изграждането на участък от пътя Мездра-Ботевград в област Враца и Софийска област

С решение на правителството се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост за модернизацията на участък от път 1-1 (Е-79) Мездра - Ботевград.

Имотите се намират в землищата на гр. Мездра, с. Дърманци, с. Ребърково и с. Лютидол, община Мездра, област Враца, с. Рашково и с. Новачене, община Ботевград, Софийска област.

Те са необходими във връзка с изменение на подробния устройствен план - парцеларен план, който предвижда да се изградят пътни възли на две нива вместо първоначално проектираните кръгови кръстовища на едно ниво, както и заради констатирани при разработването и съгласуването на техническия проект за обекта пропуски и неточности, свързани с погрешно заснети и неправилно отразени в плана инженерни мрежи, пропуснати мрежи и съоръжения.

Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.