Спешно, бързо... Войската ни търси 150 БТР-а

Спешна покупка на 150 бронирани бойни машини за пехотата подготвя Министерството на отбраната. Военните са се отказали от редица свои условия към търсените БТР-и, за да може този път сделката да е успешна.

Министерството е изпратило вече запитване за информация - RFI, както в този бранш се наричат необвързващите оферти. След това на база на отговорите максимално бързо ще бъде променен проектът за закупуване на бойни машини, който трябва да бъде одобрен от Народното събрание. Фирмите производители имат само 30 дни да отговорят на запитването.

Възможно е все пак да поискат удължаване с още 20 дни, но крайната цел на военните е да представят пред правителството и депутатите готов за сделка проект най-късно в средата на декември. Крайният хоризонт сделката да бъде завършена и всичките 150 машини - приети на въоръжение, е 7 години.
Това ще е пореден опит от страна на МО да осигури бронирани бойни машини поне за една батальонна бойна група, след като през 2020 г. търгът бе спрян заради високи цени

Тогава до финала на конкурса за 1,5 млрд. лв. стигнаха финландската фирма “Патриа” и швейцарският международен конгломерат “Дженерал дайнамикс”. И двете оферти обаче надхвърляха определения от парламента лимит за сделката с около 30%, като обяснението бе, че е заради множеството индивидуализирани условия, поставени от военните.

Министерството на отбраната се отказва от досегашното си искане бронираните бойни машини да се правят в България - в държавните заводи ТЕРЕМ, става ясно от отправените до фирмите запитвания. Досега МО държеше задължително на т.нар. индустриално сътрудничество. В края на третото правителство на Бойко Борисов, както и при кабинета на Кирил Петков дори се подготвяше вариант за инхаус поръчки.

При него 1,5 млрд. лв. трябваше да се дадат на ТЕРЕМ, а българската държавна фирма да намери производители на шасита и бойни кули, за да сглоби машините.

Подобен механизъм бе приложен при модернизацията на танковете Т-72, където ТЕРЕМ получи парите и без конкурс нае израелската фирма “Елбит”. Наскоро служебният министър на отбраната Димитър Стоянов обяви този проект за изключително успешен.

В Европа вече има прекалено много производствени мощности за бронирани машини и BG производство трудно би могло да бъде конкурентоспособно и насочено към износ. Това означава, че евентуално производство на бойните машини в България допълнително ги оскъпява.

В новите искания за оферти, изпратени от МО, евентуално производство на машините у нас е само бонус, но не и задължително условие, научи “24 часа”.

Имало все пак изискване последните 20-30 бройки да бъдат сглобени в български завод. Така ще изградим капацитет, за да може после новите бойни машини да се ремонтират у нас.

Най-голямо намаление на цената военните очакват от пълното отпадане на друго от изискванията - готовата бойна машина да е интегрирана с комуникационна система. Вместо това тези системи ще се купуват отделно.

Това ще намали общата стойност на проекта за 150-те бронирани машини с поне 30%, надяват се в МО. Финално сумата ще е същата, но самият проект ще бъде “продаден” по-лесно политически на депутатите.

Подобен подход вече бе приложен при сделката за построяването на два нови бойни кораба, която бе възложена на германците от “Люрсен”. Екипът на тогавашния министър Красимир Каракачанов не включи въоръжение в сделката, като по оценка на МО това е свалило цената с 1 млрд. лв.

В момента обаче служебното правителство спешно възлага закупуването на ракети и торпеда за 2-та кораба, тъй като първият вече се строи във Варна.

При подобен подход вероятно сделка за радиостанции ще бъде сключена с американците от “Харис”, които вече имат няколко проекта за Българската армия.

Въпросът тук е на кого ще бъде възложена системната интеграция, но най-вероятният избор отново без конкурс ще е българският им представител.
За да може сделката за бронирани бойни машини да стане бързо и максимално евтино, военните се отказват и от редица други свои индивидуални изисквания, например вида на бойната кула.

Всъщност от старите изисквания е останало единствено оръдията да са 30-милиметрови. В стария конкурс се залагаше като задължително бойната кула да се управлява от боец. В новите изисквания такова условие няма - военните вече са готови да приемат и автоматизирана бойна.
Освен това министерството вече търси бойни машини, приети на въоръжение в други страни от НАТО, а не индивидуализирани за българската пехота. Така цената трябва да е по-ниска.

В опит да я натиснат надолу от МО са разтворили и изключително много ветрилото на поканените компании. Освен финалистите от предния конкурс “Патриа” и “Дженерал дайнамикс” искания за необвързващи оферти са изпратени и до американската компания TAG (тя също бе участник, но само на много ранен етап), французите от NEXTER и турската компания “Отокар” (при която се говори за още по-ниска цена).

По информация на “24 часа” оферта е потърсена и за българските бронирани бойни машини “Рила 8х8”. Те бяха представени за първи път тази година и би трябвало да се произвеждат в Бургас.

Производител е американската International Armoured Group, която обаче е собственост на българина Антон Стефанов. Тази фирма, но през поделението си в Самоков “Самел 90”, при кабинета “Борисов 3” вече получи поръчка за бронирани машини за спецсилите, което тогава стана без конкурс. Сделката за 50 млн. лв. бе за 98 бойни машини, над половината от тях вече са предадени на командосите.