IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 14°
Политика
16:45 | 6 октомври 2021
Обновен: 18:58 | 19 ноември 2024

Удължава се срокът на туроператори да изплащат на клиентите суми за неосъществени пътувания

Ето всички решения на МС от днес

По материала работи: Ставри Таргов
Удължава се срокът на туроператори да изплащат на клиентите суми за неосъществени пътувания

Приета е програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни

Правителството прие Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни, която обхваща периода 2021-2026 г.

С приемането на документа се слага началото на дългосрочна национална политика по въпросите, свързани с осведомеността и ангажираността по проблема с разхищението на храни. Също така се изпълнява ангажимента на страната ни, като член на Европейския съюз, за постигане на цел 12.3 за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации за „намаляване наполовина разхищението на храни на ниво търговия на дребно и домакинства, и намаляване на загубите на храни по хранителните вериги до 2030 г.“.

Изпълнението на дейностите по програмата следва да обедини усилията както на компетентните държавни структури в страната, така и на участниците по хранителната верига.

Съвременни учебни програми и дигитални ресурси в университетите

Във висшите училища ще бъдат създадени дигитални учебни програми и нови интерактивни дигитални ресурси. Предвидено е разработването на устойчив механизъм за осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми. Планирано е въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми на обучение. Това се предвижда в Оперативния план към Стратегията за развитието на висшето образование в Република България за периода 2021 - 2030 година, който беше одобрен от кабинета днес.

С друга мярка се освобождават от такси докторантите, които се обучават в приоритетни за държавата професионални направления. Същото облекчение е заложено и за докторантите, назначени по научни проекти с публично финансиране.

Сред целите на плана са още интернационализация на висшето образование и включване в международни образователни и научни мрежи. Ще се активизира научната дейност във висшите училища и ще се изгражда ефективна връзка образование - наука - бизнес. Заложени са стимули за млади преподаватели, за привличане на преподаватели от чужбина, както и за изготвяне и издаване на учебници, учебни помагала и монографични трудове на чужди езици.

Предвидено е повишаване на ролята на висшите училища като активен фактор за регионално развитие, подобряване на управлението на университетите и на системата за оценяване и акредитация.

Планирани са повече инвестиции за подобряване на качеството на обучението, както и оптимизация на структурата и ефективността на висшето образование.

Освен средства от държавния бюджет и от бюджетите на висшите училища се предвижда осигуряване на финансиране чрез европейските фондове, както и чрез програмите на Европейския съюз „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“. Средства са предвидени и в Плана за възстановяване и устойчивост.

Инициативата „Партньорство за открито управление“ е с нов национален координатор

Вицепремиерът Атанас Пеканов ще отговаря за координацията и участието на България в Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление", реши Министерският съвет.

Разработването и приемането до края на годината на Четвъртия национален план за действие е приоритетен ангажимент на новия национален координатор. „Партньорство за открито управление“ е многостранна инициатива за осигуряването на конкретни действия от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията, използване на новите технологии за по-качествено управление. Инициативата се използва като референция от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие при оценката на политиките за открито управление на държавите-членки и на държавите-кандидати.

През 2021 г. „Партньорство за открито управление“ отбелязва своята десета годишнина, нашата страна се присъединява към инициативата през април 2012 г. Документите, свързани с ангажиментите на България, се публикуват на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

12 октомври е обявен за Ден на българската община и местното самоуправление в България

Министерският съвет прие решение, с което обявява 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление в България. Правителственото решение е взето по предложение на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Исторически датата е свързана с публикуването през 1882 г. в брой 117 на „Държавен вестник” на Закона за общините и градското управление. Това е първият законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници.

На 18 юни 1998 г. в Благоевград е проведено Третото общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България. Водени от желанието за създаване на нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на събранието са приели решение 12 октомври да бъде отбелязван като Ден на българската община.

През настоящата година Националното сдружение на общините в Република България отбелязва 25 години от своето създаване. Основано през 1996 г., само 3 години по-късно - през 1999 г., НСОРБ вече обединява всички общини в Република България.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2021 г.

С Постановлението се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2021 г., по „Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България“, бюджетна програма „Осъществяване на държавната политика на областно ниво“ в размер 68 200 лв. за премахване на незаконно строителство на територията на Лесопарк „Росенец“, община Бургас, област Бургас.

Удължава се срокът на туроператори да изплащат на клиентите дължимите суми за неосъществени пътувания

Министерският съвет прие Постановление за изменение на Постановление № 197 от 15 юни 2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на проценти от оборота на средствата, които се предоставят на лица, извършващи туроператорска дейност, съгласно чл. 26а, ал. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 18.06.2021 г., обн. ДВ. бр.51 от 18 юни 2021г.

Осигурява се възможност за удължаване на срока до 30 ноември 2021 г. на туроператори да изплащат на клиентите дължимите суми за неосъществени пътувания в периода 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. поради COVID-19.

По този начин ще се определи крайната дата, до която клиентите ще си получат дължимите суми за неосъществени пътувания поради Пандемията, която представлява непредвидено и непредотвратимо извънредно събитие, възникнало след сключване на договорите между туроператорите и клиентите, предизвикващо невъзможност туроператорът да изпълни задълженията си по договорите за туристически пакети.

Акционерните дружества с държавно участие в капитала, които са и публични дружества, ще разпределят междинен дивидент

Правителството прие Разпореждане за допълнение на Разпореждане № 1 на Министерския съвет от 2021 г. за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала, изменено и допълнено с Разпореждане № 3 на Министерския съвет от 2021 г.

Така, заради необходимостта от осигуряване на допълнителни приходи в държавния бюджет, се дава възможност на акционерните дружества с държавно участие в капитала, които са и публични дружества, съгласно чл. 110 от ЗППЦК, при условията на чл. 115в от ЗППЦК, да разпределят междинен дивидент в размер не по-малко от 50 на сто от печалбата, съгласно 6-месечния финансов отчет за първото полугодие на 2021 г.

Акционерните дружества следва да внесат разпределения 6-месечен дивидент в срок до 15 декември, при спазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Постановление № 408 на Министерския съвет от 2020 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2021 г.

Одобреното Разпореждане е в съответствие с дивидентната политика на правителството, разработена за нуждите на средносрочната бюджетна прогноза, и със заложените в тази връзка параметри в Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., по отношение на планираните постъпления от дивидент през бюджетната година.

През 2018 г., чрез изменение на чл. 115в от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), беше предоставена възможност на публичните дружества да разпределят и междинен 6-месечен дивидент. Съгласно чл. 115в, ал. 1 от ЗППЦК публичните дружества имат право да изплащат 6-месечен дивидент, ако това е предвидено в устава и при съответно прилагане на чл. 247а от Търговския закон.

Одобрени са допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2021 година

Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери за 2021 г. по бюджетите на общините в общ размер до 100 млн. лв. за изплащане на действително извършени разходи за изпълнение на мерки за превенция и ограничаване разпространението на COVID-19 през годината и за организационно-техническата подготовка и обезпечаването на частичните избори през 2021 г. при предсрочно прекратяване на пълномощията на кмет.

Допълнителните трансфери се осигуряват за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. по централния бюджет в частта за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. за изплащане на действително извършени разходи за изпълнение на мерки във връзка с COVID-19. 

Разходите за финансиране на тези дейности не са планирани по общинските бюджети за настоящата година, като се осигуряват за сметка на различни източници, включително собствени приходи на общините.

Със заключителните разпоредби на постановлението се променя план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., одобрена с ПМС № 305 от 2021 г. Предвижда се увеличение на разходите по бюджета на Министерския съвет за 2021 г. със 180 хил. лв. за логистично осигуряване на изборния процес от администрацията на МС, както и вътрешно компенсирани промени за увеличение на разходите за логистично осигуряване на изборния процес от общинските администрации за сметка на разходите за целта на областните администрации. Допълнителните средства са за сметка на разходите за произвеждане на избори по Изборния кодекс.

Изменя се ПМС № 31 за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства

Министерският съвет прие Постановление за изменение на ПМС № 31 от 2016 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства.

С приетото Постановление се цели продължаване действието на механизма за финансиране на държавните културни институти в условията на ограничение на дейността им от въведените противоепидемични мерки, който да обезпечи финансовата им стабилност, като ще се гарантират трудовите възнаграждения на служителите в тях до 31 март 2022г., и ще се създадат необходимите условия за продължаване на творческата им дейност и разпространението на създадени културни продукти.

Одобрени са допълнителни разходи за изплащането на стипендии по програмата за закрила на деца с изявени дарби

Министерският        съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2021 г. за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2021 г., приета с ПМС № 138 от 09 април 2021 г.

С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства за изплащане на стипендии и на еднократно финансово подпомагане на ученици от училищата по културата и изкуствата към Министерството на културата и на стипендии на учениците от общинските училища, които са придобили право на стипендия през периода януари-юли на 2021 година.

Средствата са в размер на 161 985 лева, като: 159 150 лева, са предназначени за изплащане на стипендии и еднократно финансово подпомагане на учениците от училищата по изкуствата и по културата към Министерството на културата; 2 835 лева са предназначени за изплащане на стипендия на четирима ученици от общински училища.

Необходимите средства за изплащане на стипендиите, посочени в чл. 1 от проекта на постановление, са в рамките на разчетените за тази дейност, в централния бюджет средства за 2021 г.

Целта на предложения проект на постановление е осигуряването на средства за осъществяване на финансово подпомагане на децата с изявени дарби за разширяване на възможностите им за изява и поощряване на развитието на техните

184 даровити деца ще получат стипендии

Кабинетът отпусна допълнителни 155 790 лева за стипендии на 184 ученици с изявени дарби от държавни, общински и частни училища в страната. Това е третото правителствено постановление през настоящата година, с което се осигуряват средства за даровити деца.

Стипендиите са по 135 лв. на месец и ще се предоставят в рамките на една година. С приетото постановление стипендии ще получават 140 ученици от общински училища, 34 от държавни, седем от частни и трима възпитаници на Технологично училище „Електронни системи“ и Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец.

Oще над 4 млн. лв. за научна инфраструктура

Обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) 2020 - 2027 получават допълнително малко над 4 млн. лв. Сумата беше гласувана днес от Министерския съвет. От 2018 г. досега националното финансиране на научните инфраструктури е в размер на 74 млн. лв.

Пътната карта цели устойчивото развитие и финансиране на националната научна инфраструктура и осигуряване достъпа на българските учени до паневропейски и световни инфраструктури. Документът съдържа 51 обекта, сред които са Центровете по компетентност и за върхови постижения по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, както и включените през 2020 г. 12 нови инфраструктурни комплекса с потенциал, високо оценен от чуждестранни оценители.

В началото на тази година са отпуснати малко над 7 800 000 лв. за Института по компютърни науки към Софийския университет. С допълнителните средства от над 4 млн. лв. ще се подкрепят пет инфраструктурни обекта от НПКНИ. 2 700 000 лв. се отпускат за ремонт и оборудване на научноизследователския кораб от Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.

За Националния геоинформационен център са необходими 365 000 лв. за надграждане и развитие на информационната система „Метеоаларм“. За научните екипи, работещи с Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ, гр. Дубна) са предвидени 540 000 лв. Финансов координатор за участието на България в Дубна е Министерството на образованието и науката, а научен координатор - Агенцията за ядрено регулиране.

Членството там има значима роля за развитието на българската наука, като позволява на българските учени да провеждат изследвания на най-високо световно ниво и да поддържат връзки с над 700 научни центъра и университети в 64 страни.

За българското участие в европейските консорциуми „Проучване на здравето, застаряването и пенсионирането в Европа - SHARE ERIC“ и „Европейското социално изследване ESS-ERIC“ се отпускат съответно 229 950 лв. и 200 000 лв.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г.

С Постановлението се одобряват допълнителни разходи, в размер до 37 млн. лв., по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. за финансово обезпечаване на дейността на ведомството в условията на засилен миграционен натиск.

Съгласно друго постановление се одобряват допълнителни разходи, в размер до 5 000 000 лв., по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2021 г. за финансово обезпечаване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности по инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната

Министерският съвет прие постановление за одобряване на допълнителни разходи в размер до 25 200 000 лева по бюджета на Министерството на отбраната за 2021 г. за сметка на предвидените средства по централния бюджет за 2021 г. за допълващи и компенсиращи мерки с COVID-19 и други със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 г.

Средствата са предвидени за финансово осигуряване участието на формирования и техника от въоръжените сили в охрана на държавната граница с Република Турция и Република Гърция при увеличен миграционен натиск.

България открива почетно консулство в Йордания

България открива почетно консулство в Йордания, ръководено от почетно консулско лице с консулски окръг провинция Акаба, реши Министерският съвет.

За почетен консул е назначен инж. Уалид Мохамед Ал Кудах, който е български и йордански гражданин и многократно е съдействал на посолството, както и на консулската служба при проблеми на български граждани в страната.

Откриването на почетно консулство и назначаването на почетен консул със седалище в Акаба има за цел утвърждаване на българското присъствие в страната, активно развиване на двустранните връзки и защита на интересите на българските физически и юридически лица.

Румъния възобновява дейността на почетното си консулство в Бургас

Министерският съвет на Република България даде съгласие за възобновяване дейността на почетното консулство на Румъния със седалище в гр. Бургас и с консулски окръг, обхващащ територията на областите Добрич, Разград, Шумен, Варна, Търговище, Сливен, Бургас, Ямбол и Стара Загора.

Функциите на почетен консул ще бъдат изпълнявани от Евгения Попеску. Тя е собственик и управител на фирма „Комерс" ООД. Член е на Международната федерация на почетните консули (FICAC) и на Световната асоциация на водещите жени предприемачи (LWEW).

Евгения Попеску е почетен консул на Румъния в гр. Бургас в периода 2005-2020 г., когато консулският й патент изтича. През 2021 г. румънската страна подновява консулския й патент.

Изменя се правителственото решение във връзка с участието на военнослужещи в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово

Министерският съвет на Република България прие решение за изменение на РМС № 122 от 2020 г. за разрешаване участието на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) и за изменение и отменяне на решения на Министерския съвет.

С това решение се увеличава приносът на Република България към операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) от 30 (тридесет) на до 35 (тридесет и пет) военнослужещи.

Сигурността на Косово винаги е била от стратегическо значение за сигурността на Западните балкани. Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) генерират възпиращ ефект срещу всички фактори, целящи дестабилизиране на региона. Поради тази причина Република България, продължава да подкрепя съвместните усилия на операцията като инвестира сили и средства с цел повишаване на доверието за местното население.

В допълнение, всяко увеличение на приноса ни към операциите и мисиите на НАТО е доказателство за устойчивото изпълнение на ангажиментите на Република България към съюза и се отразява при оценката на приноса ни като държава-членка.

Правителството одобри проект на Споразумение между България и Австрия

Правителството одобри проект на Споразумение между двете правителства за прекратявана на договор за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 22 януари 1997 г. в София.

Дългогодишна позиция на Европейската комисия (ЕК) е, че двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите-членки на Европейския съюз (ДИД) се припокриват и влизат в противоречие със законодателството на Съюза, тъй като дискриминират инвеститорите в ЕС въз основа на националност. След влизането в сила на Договора от Лисабон (декември 2009 г.) Комисията стартира инициатива за прекратяваното на двустранните инвестиционни договори (ДИД).

През май 2020 г. в Брюксел, Белгия беше подписано многостранно споразумение между 23 държави-членки на ЕС, с което участващите държави се съгласиха да прекратят сключените помежду им ДИД.

Законът за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите-членки на Европейския съюз бе приет през октомври 202.0 г. и е публикуван в Държавен вестник.

След подписването, Споразумението за прекратяване на инвестиционния договор между България и Австрия, следва да бъде ратифициран от Народното събрание на Република България.

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между България и Сърбия

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката на Република България и Агенция за развитие на Република Сърбия.

В Меморандума се предвижда двете страни да бъдат партньори в областта на развитието на малките и средните предприятия, като предоставят реални възможности за разширяване на бизнес контактите между предприятията от България и Сърбия. Двете страни поемат задължения за обмен на бизнес-информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителствa за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия.

Българската и сръбската страна ще си сътрудничат при организиране на промоционални прояви в услуга на малките и средните предприятия като размяна на посещения на предприемачи, организиране на участието им в бизнес форуми, конференции, семинари, търговски панаири, изложения, посещения на делегации и други.

Одобрена е позицията на България за заседание на Съвета на Европейския съюз по околна среда

Правителството одобри позицията на България за заседание на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на 6 октомври 2021 г. в Люксембург.

В дневния ред на заседанието е предвидено министрите да обменят мнения по Пакета „Подготвени за цел 55“.

С цел постигане на реален резултат в борбата с климатичните промени е от изключителна важност осигуряване на необходимите условия за реализиране на новите цели до 2030 г.

В рамките на срещата ще бъдат приети заключения относно 26-та Конференция на страните по РКООНИК (31 октомври-12 ноември 2021 г., Глазгоу).

Министрите ще обсъдят и приетата от ЕК през юли 2021 г. нова Стратегия на ЕС за горите до 2030 г. и нейния потенциал да допринесе за постигане на целите на ЕС, свързани с изменението на климата и опазване на биологичното разнообразие.

България подкрепя назначаването на двама съдии в Общия съд на ЕС от Унгария и Румъния

България подкрепя назначаването на двама съдии в Общия съд на ЕС от Унгария и Румъния, Това се посочва в българската позиция за заседанието на постоянните представители на държавите членки в ЕС (КОРЕПЕР П), което ще се проведе в Брюксел на 13 октомври 2021 г. По време на конференцията ще бъдат разгледани двете кандидатури. Страната ни подкрепя предложените от Унгария Кристиан Кечмар и от Румъния Йон Галея да бъдат назначени на свободните длъжности за съдии в Общия съд на ЕС до 31 август 2022 г.

Одобрени са резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Министерският съвет одобри резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство. То се проведе в периода 5-7 септември 2021 г. в гр. Любляна. Словения.

Основна тема, избрана от Словенско председателство бе „Засилване на диалога между градските и селските райони“. В своята позиция България посочи, че само с комплексна и координирана политика на ниво Европейски съюз (ЕС), която залага на разнообразни инструменти и съвместни действия, може да се разгърне целият потенциал на селските райони. Според страната ни, целевата политика трябва да бъде насочена към специфичните потребности на общността и да мобилизира наличните местни ресурси, за да бъде максимално ефективна за земеделците.

За постигането на тези цели е нужно да се инвестира в иновации и технологични производства. Това ще допринесе за диверсификацията на икономиката на селските райони, за създаване на допълнителна заетост, ограничаване на отлива на младите хора и намаляване на риска от обезлюдяване и бедност.

В рамките на дискусията беше обсъден и въпросът за съвместното съществуване на градските и селските райони и предизвикателства, произтичащи от това. Страната ни изтъкна, че от изключително значение е прилагането на нов тип партньорства в тези райони, които да не се базират на едностранни, целенасочени мерки. България предвижда засилване на диалога и подкрепата чрез увеличаване на финансирането за подхода Водено от общностите местно развитие в следващия програмен период.

Той ще бъде подкрепен основно със средства по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, но също така и от Европейския фонд за регионално развитие, какао и от Европейския социален фонд.

Предвижда се селските общини да имат възможност да получат финансиране в рамките на Интегрирания териториален подход, който ще включва комбиниране на различни ресурси и прецизиране ефекта от средствата, идващи от различни източници, а не както досега - само от бюджета на ЕС. за инвестиции в дребна по мащаби инфраструктура и базови услуги за населението в селските райони.

Правителството одобри позицията на България за участие в предстоящото заседание на  Съвета по „Правосъдие и вътрешни работи“

Правителството прие протоколно решение за одобряване на позициите на Република България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи", част „Правосъдие”, което ще се проведе на 7 октомври 2021 г. в Люксембург.

По предложение на Словенското председателство министрите на правосъдието ще обсъдят въпроса, свързан с предварителното задържане в наказателното производство. България ще изрази позиция, че засилването на доверието между държавите членки изисква общ подход, който е ориентиран към подобряване на условията в местата за задържане.

Предвидено е да разгледа приемането на проект на Заключения на Съвета по Стратегията на ЕС относно правата на детето. По време на заседанието ще бъде представена и актуална информация относно дейността на Европейската прокуратура.

Държавата ще продължи да подкрепя работодателите за запазване на заетостта до края на декември 2021 г.

Работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта на работници и служители в засегнатите от Ковид-19 икономически дейности до 31 декември 2021 г. Това реши правителството с приемането на промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г., в което се определят условията и редът за тяхното изплащане.

Средства ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда или работата им е била преустановена поради въведени временни ограничения на дейността.

Фирмите, учредени преди 1 август 2019 г., ще могат да получат от държавата 60 на сто от осигурителния доход на работниците за юли и от осигурителните вноски за сметка на работодателя. За да имат това право, приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за компенсации, трябва да са намалели с не по-малко от 40% спрямо същия месец на 2019 г. В случай, че спадът е с не по-малко от 30%, подкрепата от държавата ще е 50 на сто от осигурителния доход за юли и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.

Работодателите, учредени след 1 август 2019 г., ще имат право на 60 на сто от осигурителния доход на работниците за юли и от осигурителните вноски за сметка на работодателя, ако приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за подкрепа, са се понижили с не по-малко от 40% спрямо средномесечните приходи за 2020 г. В случай, че намалението е с не по-малко от 30%, държавата ще ги подкрепя с 50 на сто от осигурителния доход за юли и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.

Компаниите, получили средства за запазване на заетостта на работниците и служителите, са длъжни да изплащат трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за юли 2021 г. и да внасят дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

Финансовите средства ще се превеждат на съответния работодател по банков път от Националния осигурителен институт. Постановлението влиза в сила от 1 август 2021 г.

Работодателите, кандидатстващи за изплащане на средства за август и септември 2021 г. могат да подават заявления до 31 октомври 2021г., а кандидатстващите за изплащане на средства за ноември 2021 г. - до 10 декември 2021 г.

Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в заседанието на Съвета “Правосъдие и вътрешни работи", формат „Вътрешни работи“ което ще се проведе на 8 октомври 2021 г. в Люксембург.

Представените пред Министерски съвет за одобрение позиции се отнасят до: Предизвикателства при скрининга и задържането на границата; Ситуацията в Афганистан и миграционната ситуация по различните маршрути; Изпълнение на проекта за оперативна съвместимост; Дигиталното измерение на разследването на сексуалната експлоатация на деца: предизвикателства и пътя напред; Съвместно писмо относно адаптиране на правната рамка на ЕС към новите реалности, касаещи предизвикателства при скрининга и задържането на границата.

Одобрена е позицията на България за предстоящия Съвет на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Министерският съвет одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство. То ще се проведе на 11 и 12 октомври 2021 г. в Люксембург.

По време на съвета министрите ще коментират възможностите за риболов, споделени с Обединеното кралство за 2022 г. На дискусия ще бъде поставен и въпросът за консултациите между Европейски съюз-Норвегия и крайбрежните държави в областта на рибарството за следващата година. Очаква се да бъде постигнато и политическо споразумение за риболов през следващата година в Балтийско море.

В областта на земеделието, се предвижда обсъждане на подготовката на Стратегическите планове на Общата селскостопанска, след което да се разгледа и въпроса за маркетинговите стандарти на ЕС по отношение на селскостопанските продукти.

Заложен е и политически дебат на Съобщението на Европейската комисия относно новата стратегия на Европейския съюз за горите за 2030 година.

В публична сесия ще бъде разгледан Пакетът „Адаптиране към цел 55“, който предвижда законодателни инициативи за изпълнението на целите в областта на климата и приноса на селското и горското стопанство.

Правителството определи МВнР и МО за отговорни институции в България във връзка с участието на страната ни в Европейския механизъм за подкрепа на мира

Правителството определи Министерството на отбраната и Министерството на външните работи за отговорни институции в Република България за осигуряване изплащането на ежегодната национална вноска в бюджета на новия финансов инструмент на ЕС - Европейския механизъм за подкрепа на мира.

Това се посочва в прието днес решение на Министерския съвет, според което двете министерства са определени за отговорни институции и за представителството на страната ни в Комитета на механизма. Той ще осигурява доброто финансово управление на събраните средства и разходите за дейности, финансирани от вноските на държавите членки.

Европейският механизъм за подкрепа на мира бе учреден с Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/528 като извънбюджетен фонд на ЕС, чрез който да бъдат финансирани всички инициативи в рамките на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Съюза, които имат военни или отбранителни последици.

Новият финансов инструмент ще разполага с общ бюджет в размер на 5,692 млрд. евро за периода 2021-2027 г., като средствата ще бъдат събирани на годишна основа чрез вноски от държавите членки на ЕС. Финансовият инструмент е част от цялостния подход на ЕС за финансиране на външни дейности и инициативи, чиято цел е да се формира интегрирана, всеобхватна и последователна политика за сигурност на ЕС.

Чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира ще бъдат финансирани военните мисии и операции на ЕС по линия на Общата политика за сигурност и отбрана, както и мерки за помощ (напр. доставка на военно оборудване за увеличаване на отбранителните способности на партньорите, необходима инфраструктура или техническо съдействие по искане на трети държави или регионални или международни организации и други мащабни дейности в рамките на ОВППС на ЕС) за партньорите на ЕС и неговите държави членки навсякъде по света.

С днешното си решение правителството определи националната вноска към Европейския механизъм за подкрепа на мира относно военните операции на ЕС да се заплаща от Министерството на отбраната, а тази относно мерките за помощ - от Министерството на външните работи. За тази цел правителството със свое постановление одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2021 г. в размер на 2 581 696 лева, чрез които ще се осигури цялостното изплащане на вноската на Република България към бюджета на новия финансов инструмент на ЕС за настоящата година.

Приети са промени, свързани с актуализиране на функциите на попечителските съвети на универсалните пенсионни фондове

Правителството одобри нормативни промени в Наредбата за попечителските и консултативните съвети на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащания на пенсии от универсалните фондове.

С промените се предвижда актуализиране на функциите на попечителските съвети, така че включват защита както на интересите на осигурените в универсалния пенсионен фонд, така и на хората, получаващи плащания от фонда за изплащане на пожизнени пенсии и фонда за разсрочени плащания.

По този начин разпоредбите на наредбата се привежда в съответствие е настъпилите промени в Кодекса за социално осигуряване относно регламентацията на изплащането на пенсиите от универсалните пенсионни фондове и се осигурява яснота и правна сигурност в дейността на попечителските съвети.

Одобрена е българската позиция за неформалната видеоконференция на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“

Министерският съвет прие решение за одобряване на позицията на България и на мандата за нейното представяне в неформална видеоко

Коментари

Новини Варна