Утвърдиха таксите за кандидатстване и обучение на студенти и докторанти за 2021/2022 г.

Министерският съвет предлага на президента да издаде указ за награждаване с ордени на четирима дейци

Министерският съвет реши на заседанието си днес да предложи на президента на Република България да издаде указ за награждаването на четирима дейци за особени заслуги към българската държава и нацията:

-           Адриана Благоева с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен за големите й заслуги в областта на културата и изкуството;

-           Хикмет Мехмедов с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големи му заслуги в областта на културата и изкуството;

-           Михаил Петров с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен големите му заслуги в областта на културата и изкуството;

-           Любен Чаталов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ втора степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Предложението е на Министерството на културата.

Проф. д-р Адриана Благоева е създател и диригент на Хора на софийските момчета, носители на множество награди в страната и чужбина.

Проф. Хикмет Мехмедов е хореограф, режисьор и балетмайстор, един от най- уважаваните творци в съвременната история на българския балет.

Михаил Петров е актьор в трупата на Народния театър “Иван Вазов” от 1973 г., който в продължение на 45 сезона като актьор и режисьор създава незабравими роли.

Любен Чаталов има повече от 150 кино и театрални роли, за създаването на които е удостояван с награди и отличия.

Връчването на държавните награди е израз на висока чест и уважение към техните изключителни заслуги за развитието на хоровото изкуство, музиката, балета, театралното изкуство, актьорското майсторство и българската култура.

Одобрен е План за 2021 - 2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България

Правителството одобри План за 2021 - 2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 - 2030 г.). Документът включва комплексни дейности и мерки в отговор на предизвикателствата, породени от застаряването на населението.

Приоритетите в плана са свързани с насърчаването на заетостта и участието на възрастните хора в обществото, както и със създаването на възможности и благоприятна среда за техния самостоятелен и активен живот на национално и регионално ниво.

В Плана са систематизирани задачи от различни отговорни институции в изпълнение на четирите приоритета, заложени в Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019-2030г.), включително мерки за преодоляване на последиците от разпространението на COVID-19.

Планът за 2021 - 2022 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 - 2030 г.) използва интегриран подход, включващ финансиране на набелязаните мерки чрез бюджетите на компетентните ведомства според Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и 2022 г., Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, други оперативни програми, финансиране по европейски и други международни проекти.

Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“ беше признато за национално представителна организация

Правителството призна Сдружение „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“ за национално представителна организация за срок от четири години. Сдружението осъществява дейност в обществена полза, като защитава и подпомага правата и интересите на военноинвалидите и военнопострадалите за реализацията на личностните им качества и утвърждава основните духовни ценности и традиции на българския народ.

Одобрен е План за извършване на оценка на изпълнението на бизнес програмите на „микро-” „малки” и „средни” публични предприятия за 2021 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на годишен План за извършване на оценки на изпълнението на бизнес програмите на „микро“, „малки“ и „средни“ публични предприятия за 2021 г.

На 26 септември 2019 г. бе приет Закона за публичните предприятия (ЗПП), по силата на който бе създадена Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК/Агенцията), която, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПП изпълнява функциите на звено, което осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия, наблюдава и докладва на Министерския съвет за нейното изпълнение.

Правната рамка относима към оценяването на изпълнението на целите на публичните предприятия, залегнали в бизнес програмите им се съдържа в чл.12, т. 8 и т. 11 от ЗПП.

Правилникът за прилагане на Закона за публичните предприятия бе приет през септември 2020 г. (ППЗПП).

По силата на чл. 16, ал. 2 от ППЗПП Агенцията за публичните предприятия и контрол оценява изпълнението на одобрените бизнес програми на публичните предприятия, категоризирани като "големи", с оглед на постигането на финансовите и нефинансовите цели.

Оценката на изпълнението на одобрените бизнес програми на определен брой публичните предприятия, категоризирани като "микро", "малки" и "средни", се извършва ежегодно съгласно План за извършването на оценки на изпълнението на одобрените бизнес програми, одобрен с решение на Министерския съвет.

Като резултат от приемането на предлагания проект на акт се очаква да се изпълни императивното изискване на ППЗПП за одобряване на годишен План за извършване на оценки на изпълнението на бизнес програмите на „микро“, „малки“ и „средни“ публични предприятия, регламентирано в чл. 16, ал. 3 от ППЗПП.

Одобрени са промени в списъка на административните органи, които възлагат дейности на системния интегратор

Правителството одобри промени в списъка на административните органи, които възлагат дейности на системния интегратор - „Информационно обслужване“ АД. По този начин Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ ще може да използва финансов ресурс по Оперативна програма „Добро управление“ за подновяване и подобряване на съществуващата IT инфраструктура на Одитния орган, без да се натоварва допълнително държавния бюджет.

Други промени предвиждат МВР да възлага на системния интегратор системната интеграция на информационни и комуникационни системи, които са свързани с предоставянето на административни услуги по електронен път и за обмен на електронни документи с други административните органи.

Одобрена е Тарифа за таксите, които се събират от Министерството на икономиката по Закона за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 на ЕП и на Съвета от 16 януари 2019 г.

Правителството одобри Постановление за приемане на Тарифа за таксите, които се събират от Министерството на икономиката на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 на Европейския парламент и на Съвета от 16 януари 2019 г.

Проектът на Тарифата за таксите бе изготвен при спазване на принципа на пропорционалност и принципа за възстановяване на разходите при предоставяне на административни услуги, като се вземат предвид разпоредбите на чл. 7а, ал. 6 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

При изготвянето на проекта са спазени изискванията на: чл. 2 от Закона за държавните такси, който предвижда заплащане на държавните такси в брой или безкасово и чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, с който се дава възможност за заплащане на дължимите държавни такси чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминално устройство ПОС.

Министерският съвет одобри допълнителни средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2021 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно- туристическа дейност в държавните детски градини към министъра на отбраната и държавните висши военни училища.

Средствата в размер на 20 008 лв. се предоставят за децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища за учебно-тренировъчната и спортно­състезателната дейност, и за материално-техническото им обезпечаване.

Средствата се определят за бюджетна година съгласно разработени и утвърдени проекти.

Необходимите средства се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет и се разходват на базата на представени разчети за броя на децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.

Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2021 година

Със свое постановление правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите за 2021 г.

Чрез вътрешно преструктуриране се осигурява допълнителен финансов ресурс по бюджета на Агенцията по обществени поръчки за 2021 г. в размер на 5 357 000 лв. Средствата са за надграждане на съществуващата архитектура на Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ - за доставка на ново хардуерно (вкл. комуникационно) и софтуерно (вкл. базово) оборудване на ЦАИС ЕОП. Целта е все по-ефективно протичане на процеса по електронно възлагане на обществени поръчки в страната.

Промените са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2021 г.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет обяви имоти - публична държавна собственост за частна държавна собственост и ги прехвърли на община Ловеч за предоставяне на социални услуги. Имотите се намират в сграда на ул. „Д-р Съйко Съев“ № 56, в Ловеч и представляват три помещения - едно на третия етаж и две на четвъртия и петия етаж в същата сграда. В тях общината ще предоставя здравно - социални услуги на пълнолетни лица с увреждания и възрастни хора в надтрудоспособна възраст. Целта е да се подобри качеството на живот на тези хора, както и да се създадат условия за достъпност, гражданско участие и минимално ограничаване на личната им свобода.

Правителството прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху два имота - частна държавна собственост, на община Вълчи дол. Те ще се ползват във връзка с изпълнение на публичните функции на общината, свързани със създаването на зона за спорт и отдих, облагородяване, поддържане на зелени площи и създаване на нови такива, както и за обособяване на кътове за деца със специални образователни потребности. Имотите се намират в гр. Вълчи дол и са с обща площ 6220 кв. м.

За ратификация е предложен договорът относно придобиването на наземни терминали от MIDS за Българските Военновъздушни сили

Министерският съвет прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на международен договор BU-P-LAY „Придобиване на наземни терминали от Мултифункционална система за обмен на информация (MIDS) за Българските Военновъздушни сили”.

Този договор бе подписан на 01.03.2021 г. от българска страна въз основа на Заседание на Министерски съвет от 27.01.2021 г. С него се договаря доставката от Правителството на САЩ за българските въоръжени сили на оборудване, услуги за избор на места за инсталиране и обучение, с включен четири годишен гаранционен срок на поддръжка.

След влизане в сила на закона за ратификация на договора от Народното събрание, МВнР ще уведоми насрещната страна за изпълнение на националните процедури за това.

В рамките на днешното правителствено заседание Министерският съвет прие също Решение, с което одобрява проект на Съгласие по Изявление за намерение (SOI) на министъра на отбраната на Френската република, за присъединяване към „Техническото споразумение между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно осигуряването на поддръжка от страната домакин на дейности на съюзни сили в контекста на Съвместните сили с много висока степен на готовност (VJTF)”, ратифицирано от Народното събрание на Република България със закон, Обн., ДВ, бр. 92 от 17.11.2017 г. и влязло в сила от 11 януари 2018 година.

С цитираното Решение на Министерския съвет, Република България потвърждава поетите ангажименти за оказване на поддръжка от страната домакин на сили на НАТО, което е принос към колективната отбрана и за гарантиране на националната сигурност.

Одобрен е проект на програмно споразумение относно хармонизиране на военните изисквания, свързани с митническите режими

Министерският съвет прие Решение, с което одобрява проект на Програмно споразумение между федералния министър на отбраната на Република Австрия, министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Финландия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, Министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Португалската република, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката република, Министерството на отбраната на Република Словения, Министерството на отбраната на Кралство Испания, и Европейската агенция по отбрана, относно хармонизиране на военните изисквания, свързани с митническите режими.

С цитираното Решение на Министерския съвет, Република България ще бъде в състояние да изпълни поетите ангажименти по Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз, с което ще бъдат повишени отбранителните способности за гарантиране на националната сигурност и интегриране към колективната отбрана.

Изменя се наименованието  на програмата за сътрудничество с Черна гора в областта на културата

Министерският съвет прие решение, с което одобри съществено отклонение от проекта на Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на образованието, науката, културата и спорта на Черна гора за периода 2021-2023 г.

С Решение № 923 от 10 декември 2020 год. на Министерския съвет на Република България беше одобрен проект на Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Черна гора като основа за водене на преговори.

Междувременно, след проведени парламентарни избори в Черна гора Министерство на културата е влято в новото мега-министерство - Министерство на образованието, науката, културата и спорта на Черна гора. Това налага промяна в наименованието на Програмата, което съставлява съществено отклонение от проекта на договор и, съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за международните договори, е необходимо повторно съгласуване на проекта на програма. Останалите текстове и условия на програмата остават непроменени.

Проектът на Програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа всички необходими текстове за развитие на отношенията между Република България и Черна гора в областта на културата.

Предлаганият проект на Програма регламентира възможностите за сътрудничество в областта на театъра, литературата, превода и публикуването на творби на писатели от другата страна, библиотечното и музейно дело, изобразителното изкуство, организирането на художествени изложби и музикални фестивали, киното, музиката и танца. Уточняват се ангажиментите на двете страни по опазването на историческото и културното наследство.

Чл.19 от проекта на Програма предвижда влизането й в сила от датата на нейното подписване.

Одобрени са резултатите от неформални видеоконферентни заседания на ресорни министри от държавите членки на ЕС

Министерският съвет одобри резултатите от неформалното видеоконферентно заседание на министрите по енергетиката на Европейския съюз, проведено на 15 юни 2020 г. Обсъжданията бяха свързани с икономическото възстановяване вследствие на пандемията от COVID-19 и Европейската зелена сделка. Европейската комисия информира за актуалното състояние на националните енергийни и климатични планове, а делегацията на Латвия запозна министрите с информационна нота относно ядрената безопасност.

Германия представи пред енергийните министри работната програма на своето председателство на Съвета на ЕС, което започна на 1 юли 2020 г. По време на видеоконферентното заседание бе подчертано, че въпреки сериозните последици от пандемията от COVID-19 върху значителна част от икономическите сектори, енергийната система на ЕС е продължила да предоставя надеждни и непрекъсваеми доставки на потребителите. Добре функциониращият енергиен пазар е резултат на готовността на ЕС за реакция при кризисни ситуации и на адекватно разработените мерки.

В съответствие с одобрената позиция България посочи, че, в контекста на възстановяването, водещо за нас сега е минимизирането на щетите върху европейската икономика и последващото преодоляване на последиците от кризата. Стабилността и адекватността на енергийната система и осигуряването на достъпна енергия в периода след кризата ще бъде с изключително важно значение за социалното и икономическото възстановяване.

Неформално видеоконферентно заседание на министрите по енергетиката на Европейския съюз беше проведено на 6 октомври 2020 г. В рамките на сесията бяха обсъдени европейски подходи за разходоефективно постигане на енергийните цели на равнище ЕС и евентуално завишаване на амбицията до 2030 г. Дискутирани бяха и основните предизвикателства и възможности за енергийния сектор в процеса на възстановяване от пандемията от COVID-19, в т.ч. ролята на търговията с емисии, финансовите инструменти и регионалното сътрудничество във ВЕИ проекти в процеса на енергийна трансформация.

Европейската комисия представи информация за актуалното състояние на националните планове за енергетиката и климата и подчерта, че през 2023 г. предстои тяхната преработка в посока повишаване на амбициите. В областта на сигурността на енергийните доставки, системата е показала своята устойчивост в условията на пандемията, беше отчетено по време на заседанието.

В съответствие с одобрената позиция, България подчерта необходимостта всички чисти технологии, включително и ядрената, да допринасят за постигане на целта за климатична неутралност. Страната ни информира, че продължава да работи върху проекти за подобряване на електроенергийната и газовата свързаност, което ще съдейства за правилното интегриране на ВЕИ и другите нови технологии.

На 14 декември се проведе неформално видеоконферентно заседание на енергийните министри на Европейския съюз. В рамките на заседанието беше обсъдена темата за интеграция на енергийните системи в контекста на пътя към климатична неутралност до 2050 г. Европейската комисия представи информация за последното развитие в областта на външните енергийни отношения на ЕС, а от делегацията на Португалия беше представена работната програма на ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2021 г.

В съответствие с одобрената позиция, България увери, че разбира важността на това ЕС да се превърне в устойчива и климатично неутрална икономика до 2050 г. В този процес следва да се вземат под внимание различното ниво на икономическо развитие, спецификите на енергийния микс, наличния природен потенциал и други специфични фактори за всяка държава.

Българската страна подчерта необходимостта да се спазват принципите за технологична неутралност, равен достъп до нискоемисионни технологии и гъвкавост по отношение на тяхното използване.

Одобрени са също резултатите от българското участие в неформалната видеоконференция на министрите, отговарящи за конкурентоспособността (вътрешен пазар и индустрия), проведена на 22 март 2021 г. На заседанието беше обсъдена концепцията за отворена стратегическа автономност на ЕС от гледна точка на укрепването на единния пазар, веригите за създаване на стойност, диверсификацията на доставките, идентифицирането на стратегически области и уязвимости и съответните мерки за справяне с тях, както и насърчаване на равни условия за конкуренция и отвореност на ЕС към света. Подчертано бе значението на добре функциониращ единен пазар, основаващ се на свободна и лоялна конкуренция, като основна предпоставка за излизане от кризата, предизвикана от COVID-19.

Министрите се обединиха около необходимостта от продължаващи усилия за индустриална трансформация и осъществяване на прехода към зелена и цифрова икономика, диверсификация на веригите за доставка и суровини, стимулиране на иновациите, нови инструменти в отговор на нелоялни търговски практики. Бяха обсъдени и начините за справяне с нарушенията на единния пазар, причинени от чуждестранни субсидии, повишаване на инвестициите в киберсигурност и защита от кибератаки, като фактори, които ще засилят стратегическата автономност и ще допринесат за икономическото възстановяване на ЕС като цяло.

Неформална видеоконферентна среща на министрите по транспорт на Европейския съюз се проведе на 30 март 2021 г. Основният дебат бе в контекста на обявената 2021 г. за „Европейска година на железопътния транспорт“. Инициативата има за цел да насърчи използването на железопътния транспорт, като безопасен и устойчив вид превоз на товари и пътници.

В позицията си, страната ни отбеляза, че прехвърлянето на по-голям дял от пътнико- и товаропотоците към железниците е един от най-ефективните начини за декарбонизация на транспортния сектор. Тъй като железопътният транспорт е един от най-екологосъобразните и безопасни видове транспорт, който генерира много ниски нива на вредни въглеродни емисии и в значителния си обем е електрифициран. В рамките на заседанието беше подчертано, че около 80% от жп мрежата в България е електрифицирана.

Също така ускорената дигитализация в железопътния транспорт, внедряването на енергийно ефективен подвижен състав и проучване на възможностите за използване на устойчиви алтернативни горива, следва да са сред ключовите мерки, които да спомогнат за постигане на целите на Европейския съюз за намаляване на емисиите на парникови газове в транспорта с 90% до 2050 г.

В рамките на заседанието, страната ни посочи, че при товарните железопътни превози се наблюдава ръст от 10%, като очакванията са тази тенденция да се запази и занапред. Предпоставка за това е модернизацията на железопътната инфраструктура. Друго от решаващо значение за разгръщането на сектора е запазването на нивото на инвестициите, както и стимулирането на мултимодалността.

Министрите на транспорта на държавите членки изразиха подкрепа към съвместния документ „Призив към Комисията за стартиране на инициатива в полза на операторите на товарни превози с цел насърчаване на прехода към чисти видове транспорт“, изготвен от Франция. Очаква се чрез него да се засилят мерките, насочени към иновации и цифровизация в полза на железопътния товарен превоз, както по отношение на жп инфраструктура, така и на товарните железопътни оператори.

Неформална видеоконференция на министрите на земеделието и рибарството на Европейския съюз ще се проведе на 26 април 2021 г. По време на заседанието ще бъде представена актуална информация за ситуацията на пазарите на селскостопански продукти, както и данни относно свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. България счита, че стремежът към балансираност в търговските преговори ще доведе до ползи не само за нашата страна и ЕС като цяло, но ще допринесе за ефективни и справедливи резултати за всички преговарящи страни.

Страната ни е категорична, че ЕС трябва да продължава да защитава и отстоява своите позиции при търговията с чувствителни за всички държави членки земеделски продукти. Министрите ще имат възможност да се запознаят и с актуализацията на проучването на Съвместния изследователски център от 2016 г. за кумулативното въздействие на бъдещите търговски споразумения.

На 22 април 2021 година ще се проведе неформално видеоконферентно заседание на енергийните министри на Европейския съюз. По време на заседанието се предвижда да бъде обсъден процесът на екологизиране на сградния фонд, както и стратегията за интеграция на енергийната система. Очаква се белгийската делегация да информира за съвместна политическа декларация на страните от Петстранния форум в Северозападна Европа, потвърждаваща ангажимента им да засилят сътрудничеството си по отношение на водорода.

Със своята позиция българската страна подчертава, че разбира важността и подкрепя превръщането на ЕС в устойчива и неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. В контекста на икономическото възстановяване от COVID-19 е необходимо да бъдат продължени усилията за гарантиране на стабилност и адекватност на енергийната система, съобразени с националните специфики.

Това е от ключово значение за осигуряване на достъпна енергия за потребителите и водещ фактор за социалното и икономическото възстановяване. По отношение на стратегията на Европейската комисия за мащабно обновяване на сградния фонд, българската страна счита, че тя е от съществено значение за постигане на енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд с мобилизиране на целенасочени финансови ресурси.

Неформалната видеоконферентна среща на министрите на околната среда на ЕС ще се проведе на 23 април 2021 г.Министрите на околната среда ще обсъдят предизвикателства пред управлението на водния сектор в контекста на адаптирането към изменението на климата и новата Стратегия на Европейския съюз за адаптиране към климата. Акцент ще бъде поставен върху недостига на вода и повишения риск от засушаване в Европа и необходимостта от разработване и прилагане на приоритетни действия за справяне с тези проблеми в контекста на адаптацията към изменението на климата.

В рамките на неформалната видеоконферентна среща обект на дискусия ще бъде и международно измерение на новата европейска Стратегия за адаптиране към климата, тъй като въздействията от изменението на климата изискват прилагане на по- интегриран подход за ефективна адаптация, управление на риска и действия за намаляване на бедствията в целия свят.

Очаква се да бъде поставен фокус и върху необходимостта от значително увеличение на финансовите потоци, намаляване на уязвимостта и засилена устойчивост към неизбежните въздействия на изменението на климата.

Министерският съвет прие годишен отчет за изпълнение на концесионните договори през 2018 г. и 2019 г. в системата на МТИТС

Министерският съвет одобри годишен отчет на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков за изпълнението през 2019 г. на проектите за концесии, включени в Плана за действие и в Актуализирания план за действие за държавните концесии за периода 2019-2020 г. Със същия отчет бе одобрено и изпълнението през 2018 г. и 2019 г. на действащите концесионни договори, сключени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Отчетът обхваща 17 концесионни договори за държавни концесии, сред които са: пристанищните терминали Леспорт, Свищов, Оряхово, Видин-север, Фериботен комплекс- Видин, Бургас-изток 2, Бургас-запад, гражданските летища във Варна и Бургас, интермодалният терминал в Пловдив и други обекти.

„Еко-Хидро-90" ООД ще добива пясъци и чакъли от находище „Орешака“

„Еко-Хидро-90" ООД ще добива строителни материали - пясъци и чакъли, от находище „Орешака", област Пазарджик. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, определяйки дружеството за концесионер на находището. Концесията се предоставя за срок от 35 години. През този период концесионерът ще вложи над 2.9 млн. лв. за осигуряване на добивната дейност и необходимите предпроизводствени инвестиции. Очакваните концесионни плащания за целия период на договора са 3.5 млн. лв.

В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства тези приходи постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ - в случая това е община Пазарджик.

„Пим Минерал” ЕООД е новият концесионер на находище „Крепост”, участта „Запад”

Хасковското дружество „Пим Минерал" ЕООД е новият концесионер на находища „Крепост" - участък „Запад", от което се добиват строителни материали - мрамори. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна.

Находище „Крепост" - участък „Запад", се намира на територията на община Димитровград. Концесията за него е предоставена през март 2005 г. за 30 години на „Пим продукт" ЕООД. С днешното решение на МС правата и задълженията по предоставената концесия се прехвърлят изцяло на „Пим Минерал" ЕООД. Условията по концесионния договор остават без промяна.

Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 1 от Закона за подземните богатства.

Концесионният договор за добив на скалнооблицовъчни материали от находище „Чатала”се прекратява

Концесионният договор за добив на скалнооблицовъчни материали - гнайсошисти, от находище „Чатала“ ще бъде едностранно прекратен поради неизпълнение на основни договорни задължения от страна на концесионера. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.

Концесионерът не е заплатил концесионно възнаграждение и дължими неустойки за неизпълнение, не са предоставени банкови гаранции, обезпечаващи задълженията за концесионно плащане и за възстановяване на околната среда и рекултивация на засегнатите земи. Констатирано е и неизпълнение на непарични договорни задължения.

Находище „Чатала” се намира на територията на община Ивайловград, област Хасково. През ноември 2011 г. за него е сключен концесионен договор с „Гнайс Кобилино" ООД, с. Кобилино, община Ивайловград. Впоследствие наименованието на фирмата на концесионера е променено на „Гнайс Комерс" ООД.

Правителството номинира български юристи, които ще бъдат включени като членове на Постоянния арбитражен съд в Хага

Със свое решение Министерският съвет определи юристите проф. д-р Благой Видин, доц. д.ю.н. Красен Стойчев, Лазар Томов и Юрий Щерк за арбитри, които да бъдат включени в списъка с членове на Постоянния арбитражен съд (ПАС) със седалище в Хага, Нидерландия.

Лицата са одобрени за арбитри и ще бъдат включени като членове на Постоянния арбитражен съд, в съответствие с изискванията на чл. 44 от Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове, приета на 18 октомври 1907 г. в Хага, Нидерландия.

Постоянният арбитражен съд е една от най-старите международни институции, учредена за разрешаването на международни правни спорове чрез арбитраж и медиация. ПАС действа като постоянна институционна рамка, която осигурява организационна инфраструктура и административно подпомагане на арбитражни трибунали, разрешаващи правни спорове.

Отпускат се допълнително средства за рехабилитация на военноинвалиди

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 7 016 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

България и Румъния ще си сътрудничат в областта на противоградовата защита в пограничната област

Министерският съвет одобри проект на Споразумение между България и Румъния за сътрудничество в областта на активните въздействия в атмосферата. Целта е да се засили двустранното оперативно сътрудничество в пограничната зона за опазване на селскостопанската продукция от опасни метеорологични явления като градушки.

Двете страни ще си сътрудничат при извършаването на съвместни дейности в атмосферата чрез авиационна технология и изстрелването на противоградови ракети. Те ще се информират взаимно за настъпването на екстремни метеорологични събития в региона, особено в районите за защита от градушка. Ще разработват съвместни проучвания и изследвания в областта на технологиите за борба с опасни метеорологични явления.

Одобрен е проект на ЗИД на Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество, в чиито преходни и заключителни разпоредби са предвидени промени и в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Със законопроекта се осигурява ефективното прилагане на Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, като се дава изрична уредба на националните органи, компетентни да функционират като издаващ или изпълняващ орган по смисъла на Регламента и процедурите, които се развиват пред тях.

Регламент (ЕС) 2018/1805 е първият инструмент с пряка приложимост в областта на взаимното признаване на актове по наказателноправни въпроси, като съдържащите се в него правила се прилагат за всички актове за обезпечаване и конфискация, издадени в рамките на производства с наказателноправен характер. Регламентът е насочен към оптимизиране на процедурите за взаимно признаване на тези актове с оглед улесняването на трансграничното възстановяване на имущество и ускоряването и опростяването на обезпечаването и конфискацията на активи, придобити от престъпна дейност, в Европейски съюз. Изхожда се от разбирането, че обезпечаването и конфискацията са сред най-ефективните средства за превенция и борба с престъпността, включително с тероризма и организираната престъпност.

Очакванията са прилагането на Регламента да доведе до отнемането на повече активи, генерирани от престъпна дейност.

Одобрено е изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ).

Законопроектът цели да въведе в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/1160 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 годи