На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров.
Той беше приет в петък във Военномедицинска академия в столицата в тежко състояние след прекаран инсулт. Валери Петров е издъхнал тази нощ. През юли той получи по-лек инсулт по време на почивката си във Варна.
Роден е роден на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей в София, което завършва през 1939 г. На 15 г. издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север”, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем”, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен” и стихотворния цикъл „Нежности”.През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София”, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на в. „Фронтовак”.След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на в. „Стършел”(1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна”, редактор на издателство „Български писател” и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).Той е академик на БАН от 2003 г., вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, най-известен е обаче с преводите си на произведенията на Шекспир.
Поклон пред паметта му!
СБОГУВАНЕ С МОРЕТОСбогом, мое море, сбогом, мое море!Още топло е, още е лято,но от час там над нас се върти, без да спре,вече първото щърково ято.То се сбира, разрежда се, дълго се вийна различни въздушни етажи.Сбогом мое море! Дойде време и нийда събираме вече багажи.А пък колко обичам те:нейде встрани,не летовищно- диво и степно,мое синьо море от детинските днидо задъхване великолепно:със чаршафа опънат, с дома от камъш,със заритите в пясъка котви,със варела ръждясал, със младия мъж,който риба на спиртника готви,и с момичето русо, което лежиили иде във весела блузаи вода във кесийка от найлон държикато жива, прозрачна медуза.Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.Даже просто ми иде да плача.Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-аз съм само зад тях минувача!Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!Дни, години- какво ни остава?Както твоята пяна във шепата мречезнат зависти, страсти и слава.И защо са ни те? Своя земен животний тъй бързо хабим в суетене.Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,влей от свойто спокойствие в мене!Стига този ламтеж! Не съм вече момчеи в часовника вечен на Хроноствоя пясък, море, все по- бързо течеот добрия във лошия конус.А пред тебе какво е животът ни? Миг.Тъкмо почнал, и ей го, изтече.И не сбогом е туй, а панически вики какво, че познат е той вече,че безброй преди мен в своя път един денса изплаквали винаги таясвоя жажда и скръб през простора зелен,виолетов и син до безкрая!Ти, което си люлка на всеки живот,на сновенето наше нестройно,дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,върху който да стъпя спокойно!Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!Стига вън съм блестял, стига вътре звънтялкато хвърлен на плажа ти термос!Укрепи ме, море, укроти ме, море,над пространство и време разлято!На въздушни етажи кръжи, без да спре,вече първото щърково ятои в мъглата- уу- уу!- като горестен зовсе дочува на кораби воя…Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!Сбогом, вечност, жадувана моя!
Валери Петров