Почина Валери Петров

На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров.

Той беше приет в петък във Военномедицинска академия в столицата в тежко състояние след прекаран инсулт. Валери Петров е издъхнал тази нощ. През юли той получи по-лек инсулт по време на почивката си във Варна.

Роден е роден на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.
Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей в София, което завършва през 1939 г. На 15 г. издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север”, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем”, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен” и стихотворния цикъл „Нежности”.
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София”, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на в. „Фронтовак”.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на в. „Стършел”(1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна”, редактор на издателство „Български писател” и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Той е академик на БАН от 2003 г., вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.
Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, най-известен е обаче с преводите си на произведенията на Шекспир.

Поклон пред паметта му!

СБОГУВАНЕ С МОРЕТО

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.

И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!

Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято

и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя…
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!

Валери Петров