Историческо черно тримесечие: 38 434 бългаpи починали от Нова година!

Минимален интерес към ваксините и над 4 пъти спад на тестовете за COVID - този тренд бележи края на епидемичната обстановка и луфта между отмяната ѝ и промените в Закона за здравето, които да върнат частични мерки при необходимост.

Как живее българинът с вируса, провери “24 часа”. Официалните данни за изследванията и имунизациите от 1 март, когато заведенията вече пускаха без маски и сертификати, до 11 април показват, че иглите са критично малко, и то с бустерни дози. А спадът на тестовете е стръмен.

На този фон Националният статистически институт отчете в понеделник абсолютния рекорд по смъртност в най-новата история на България през първото тримесечие на 2022 г. От началото на януари до края на март са починали 38 434 българи, което прави 22,6 промила смъртност.

Тя е с 4,3% по-висока от смъртността през същите три месеца на предходната година. Пикът е бил през 6-ата седмица на 2022 г., т.е. в средата на февруари, когато е стигнала 28 промила. Към края на тримесечието е започнала да спада под миналогодишните стойности и достига дори нива отпреди пандемията.

Тези 28 починали на 1000 души няма с какво да се сравнят поне от 2000 г. насам, откогато НСИ събира данните в цифров вид. През последните 20 г. смъртността у нас се е движила между 14 и 15 промила до началото на пандемията и е скочила на 18 промила през 2020 г. и на 21 промила през 2021 г.

Скокът през първото тримесечие сега е
най-голям в
Габрово и Ямбол

и малко по-слаб в Русе, Пловдив и Ловеч.

Изключенията са областите Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, столицата и Шумен, където смъртността от януари до март е по-ниска, отколкото през същите три месеца на 2021-а.

Повече да не се слагат маски, нито да се иска зелен сертификат за влизане в страната. Това пък внесе в деня, в който статистиката обяви рекорда по смъртност, имунологът от ИТН проф. Андрей Чорбанов.

Във вторник ресорната комисия на парламента трябва да одобри на второ четене промените в закона, които дават право на здравния министър и директорите на РЗИ да налагат при нужда локални или национални мерки. Тези промени закъсняха, тъй като извънредната епидемична обстановка изтече на 1 април и оттогава в страната липсват всякакви мерки, но процедурата не бе ускорена.

Според текста, внесен от три от управляващите партии - “Продължаваме промяната”, БСП и “Демократична България”, се предвижда министърът на здравеопазването да налага противоепидемични мерки и без в страната да е въведено извънредно положение. Единствените ограничения пред министъра, са да не може да забранява влизането и движението в страната, както и да затваря молове и ресторанти.

“Противо-
епидемичните
мерки може
да включват
организирането
на имунизационни

кампании, откриването на временни имунизационни пунктове и сформирането на екипи за имунизиране на място”, предвиждат още текстовете.

Депутатът от ИТН Чорбанов не е съгласен с управляващата коалиция, от която е и той самият, че трябва да се дава тази власт на министъра.

Според предложението на човека на Слави Трифонов противоепидемичните мерки не може да включват задължителни ваксинационни кампании, задължителни тестове, носене на предпазни средства и всякакви форми на забранителни или разрешителни сертификати. А ако се въведат меки мерки, те да действат само в срок 21 дни.

И от “Възраждане” атакуваха още на първо четене, че законът давал еднолична власт на здравния министър да въвежда забрани без критерии и срокове.

Чорбанов предлага да се сложат норми на заразяване при трите типа патогени, при които министърът и РЗИ да обявят мерки. И иска тези норми да са част от правилник или протокол.

От опозицията и “Има такъв народ” настояха между двете четения да има срок от поне 7 дни за предложения и така те ще влязат със задна дата от 1 април.

Промените на ИТН между двете четения не влизат в крайности, обясни председателят на здравната комисия доц. Антон Тонев. Били обсъдени от работна група.

Според него не се дават огромни правомощия на здравния министър и на директорите на РЗИ, но и те няма да бъдат ограничени да действат така, че да предпазват общественото здраве. “Вървим към среден вариант, в който и вълкът сит, и агнето цяло”, обясни Тонев.