80% от българите не могат да си посрещнат разходите

КНСБ отчете намаление на издръжката на живот в края на първото тримесечие на годината спрямо предходното, макар и с много малко. В същото време обаче около 80 процента от българите живеят с доход, който е по-нисък от необходимите средства за издръжка на живот.
В края на март на един човек са били нужни 563,41 лева, а на едно четиричленно домакинство 2254 лв., за да посреща разходите си. Това означава, че спрямо последните три месеца на миналата година нужните средства за живот са намалели с 0,3 процента, а на годишна база с 0,5 на сто.
Поевтиняването на живота започна преди осем месеца и основно се дължи на поевтиняването на тока от началото на миналата година, като общо цената му от началото на 2013 г. е намаляла с 13,6 на сто, обясни вицепрезидентът на синдиката Николай Ненков.
Поевтиняването на основните зърнени култури на международните пазари също е фактор, който води до нуждата от по-малко средства за живот.
Въпреки това в сравнение с март 2008 г. издръжката на живот е нараснала с 25,7 процента, а от началото на икономическата криза с над 115 лева на човек, обясни Виолета Иванова от Научния институт на КНСБ.
Границата на бедност през март е била 213,68 лв., което означава, че се запазва на същите нива като предходното тримесечие. Под линията на бедност обаче остават 20 на сто от домакинствата, или около 1,5 милиона българи.
Най-много са хората - 55,2 процента, или близо 4 милиона, с доход до 340 лв. От 341 до 563 лева на месец получават 25,1 на сто от българите, което е 1,8 млн. души.
С доход над 563 лв. са 19,7 на сто от населението или 1,4 милиона души. 9,5 процента е реалният ръст на годишна база на средната работна заплата, като през миналата годината тя е била 808 лева, съобщи Иванова.
Продължава обаче тенденцията скокът на заплатата да е за сметка на свиването на заетостта. За една година 2 процента от работещите са били съкратени.
Въпреки увеличението на работната заплата пак си оставаме на последно място по доходи от нея в ЕС.
Разходите за труд в България за един час от 3,70 евро са 6,5 пъти по-ниски от тези в останалите европейски страни, където средно се плаща по 23,70 евро на час.
В същото време храната у нас се продава на цени, които са 67,3 на сто от средните в Европа, а за мляко, сирене и яйца те са 92 процента от средните европейски цени. Маслото и другите мазнини дори са достигнали 99 на сто от цените в Общността.
Ненков настоя, че трябва да има договаряне за ръст на работните заплати. „Ако говорим за бюджетните заплати, ще настояваме за 10-процентно увеличение, а защо не и за 15”, добави той, цитиран от dnes.bg.