"Гражданската" може до скочи до небесата. МС недогледал един закон

Внесен от служебното правителство законопроект за гарантиране на плащанията по щети с пострадали хора в чужбина предизвика тревога в Националното бюро "Зелена карта" (занапред бюрото), застрахователи, превозвачи и дори Асоциацията на пострадалите при катастрофи. И ги събра заедно въпреки противоречията, които периодично имат по разни теми според компетенциите им.

Вкупом браншовите организации алармираха, че предложената промяна в Кодекса на застраховането може да "изпразни" касите на бюрото, респективно на застрахователите, които, за да възстановят щетите си, ще бъдат принудени да се обърнат към пазара, т.е. да вдигнат премиите, особено на задължителната застраховка Гражданска отговорност.

Още през първия месец ще бъдем залети от фиктивни, фалшиви искове за покриване на уж настъпили застрахователни събития в чужбина. Италия беше постоянно в устата на представителите на бизнеса, като пример за най-много случаи за покриване на фалшиви щети с уж пострадали хора.

Италия бе дадена за пример и с друго: цената на Гражданската отговорност, която на север била 250 евро, а на юг - 1000 евро, каквато можела да стане едва ли не и у нас...

Проектът е внесен на 12 декември, а първото му представяне в парламента е във вторник, 20 декември, пред Комисията по икономическа политика и иновации.

Какво предлага правителството

"Гарантиране изпълнението на задълженията на бюрото и неговите членове". В един единствен член с 4 алинеи МС предлага бюрото да заплаща по предявени искания за гаранционно плащане от други национални бюра (след предявена в националното бюро на някоя страна щета от пострадал пътник).

След което да си предяви претенцията към свой член (застраховател), а пък този член трябва да плати "незабавно на бюрото предявените ...суми заедно с лихвите за забава от датата на предявяване на регресната претенция независимо от всяко оспорване по съдебен или извънсъдебен ред".

Ако не го направи в 15-дневен срок, бюрото има право да се удовлетвори от учредената от този член (застраховател) банкова гаранция в полза на бюрото. В сравнително кратка мотивация (текстът на проекта е все пак с един параграф) вносителят казва, че с предложения проект се "отстраняват установени слабости в процеса на обработка на претенции с международен елемент от отделни застрахователи по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в рамките на системата "Зелена карта"".

Казва се също, че системата е изработена и функционира на базата на " признаване на автономията на институциите в държавата по мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие и на причиняване на вредите да уредят претенцията и да определят нейния размер в съответствие със законите и практиките на тази държава и след изплащане обезщетение на увреденото лице да поискат пълно възстановяване на платеното от застрахователя в друга държава членка, застраховал отговорността във връзка с моторното превозно средство, причинило вредите".

Може да се направи извода, че МС предлага проекта заради случаи на непризнаване от българска страна на постъпили от чужбина искания за възстановяване на платени на място обезщетения. И наистина в мотивацията четем: ...

Отделни застрахователи в България оспорват основателността на исканията за възстановяване на платени обезщетения от кореспонденти и национални бюра в други държави членки поради твърдени несъответствия в документалната обосновка на тези искания и възпрепятстват функцията на НББАЗ (Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) да гарантира извършването на плащанията в съответствие с изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата". Затова и се налага изрична нормативна уредба за гарантиране на плащанията, каквато няма в другите страни.

МС отбелязва, че вкарва закона поради идентифицираните слабости в дейността на НББАЗ, които се изразяват в неизпълнение на задължения на националните им бюра или на отделни застрахователи в рамките на системата "Зелена карта".

Да припомним че бюрото от декември 2018 г. е под мониторинг, наложен от Съвета на бюрата "Зелена карта", заради влошаване на ликвидността и платежоспособността на сектора, заради това, че структури от страната не изплащат щети от катастрофи с български автомобили в чужбина. На практика проектът на МС е отговор на тази претенция от Съвета на бюрата "Зелена карта".

Друг мотив на правителството да внесе проекта е намерението да гарантира финансовата стабилност на бюрото националното бюро 'зелена карта ) заради ангажиментите на държавата след присъединяването към ERM II. 'Във връзка с присъединяването към ERM II и впоследствие към еврозоната е идентифицирана необходимост от засилване на регулаторната рамка с цел отстраняване на установените проблеми при функционирането на системата "Зелена карта" в България', се казва в мотивацията.

Каква е позицията на бюрото и застрахователите

По-рано Министерството на финансите дори предложило безусловно изпълнение на претенциите, но след разговор с министър Росица Велкова думата "безусловно" отпаднала, но това не променя задължението по същество.

Няма нужда от такъв закон, след като самият вносител в мотивацията си казва, че българската нормативна уредба изцяло съответства на най-добрите практики, които предвиждат възможности за надзор спрямо националното бюро, съпоставими с тези, които се прилагат спрямо застрахователите и презастрахователите и че българският регулаторен режим изцяло съответства на законодателствата в другите държави, в които липсва правомощие на надзорните органи да разпореждат извършване на плащания от страна на съответните им национални бюра.

Но най-главният аргумент е този с фалшивите, мними застрахователни събития, които този закон правел, според бизнеса, гарантирано покрити от българското национално бюро, респективно от конкретен застраховател без представени документи.

Дори след три месеца да бъде отменен законът, щетата върху българските застрахователи ще бъде огромна, смятат бизнесът.

Няколкото алинеи ще принудят българските застрахователи да повишат чувствително цените на гражданска отговорност, за да компенсират това, че ще трябва да плащат за недоказани щети в чужбина.

А и аргументът за ERM-II издиша, според бизнеса, тъй като под заплаха ще бъде поставена финансовата стабилност на застрахователите, а оттам и на цялата държава.

Къде ще отиват парите на застрахователите

Системата е такава, че на място работи кореспондент на застрахователя, издал "Зелената карта". Местното бюро, към което е подаден сигнала за пътното транспортно произшествие (ПТП), се обръща към този кореспондент, който трябва да събере нужните документи за доказване на събитието.

Често не го правят, но искат от застрахователя да плати по щетата. Ако той откаже, кореспондентът иска парите от местното бюро, което на свой ред ги иска от националното бюро по издадена "Зелена карта".

В крайна сметка искането отново стига до застрахователя, издал "Зелената карта", който ако отново откаже да плати, бюрото се възползва от учредената в негова полза банкова гаранция.

Но доказването се явява крайъгълният камък. През 2018-2019 г. Националното бюро съобщи, че е платило 11 млн. евро, без да получи нужните документи.

Събрани са стотици декларации от лица, които не са участвали в посоченото ПТП, въз основа на което е заведена щета нито пък са получили някакво обезщетение от кореспондентите.

От бранша предупреждават, че проектът на МС на практика предвижда парите да стигат до кореспондентите, след като се гарантира изпълнението на плащането, без да става ясно има ли насреща реално пострадало лице (а), на което (които) е платено от местното бюро.

Дори намекнаха, че едва ли не такива кореспонденти стоят зад написването на новия законопроект и предложиха на журналистите: проследете пътя на парите.
Най-важното изискване за валидност на претенцията, напомнят организациите, е към представяните документи да е налице банково извлечение за плащане на увреденото лице. Това е и най-меродавно доказателство за изплащане на обезщетение.

Събитието събра Димитър Димитров - председател на Камарата на автомобилните превозвачи в България, Нина Колчакова - генерален секретар на Асоциацията на българските застрахователи, Владимир Тодоров - основател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, Борислав Богоев - председател на бюро "Зелена карта" и Стефан Софиянски - генерален секретар на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, пише dir.bg.