Столичани и бургазлии – с "богаташки" пенсии, по над 600 лв. А варненци?

Софиянци взимат най-големи пенсии. В столицата средният размер на пенсиите за първата половина на годината е 658,73 лв. показват данните на НОИ към края на юни. В същото време средният размер на пенсиите в цялата страна е 549 лв., или с близо 110 лв. по-малко.

В данните на НОИ не са включени ковид добавките от 60 лв., давани до юни. Заедно с тях средният размер на пенсиите за столичани е бил по-голям от минималната заплата за страната, която е 710 лв. И то при положение, че върху минималната заплата работниците плащат данъци и осигуровки и нетно получават по-малка сума. А от 1 юли имаше увеличение на общата сума на пенсии и добавки с около 8-9%. Оказва се, че хиляди работещи българи имат по-малки доходи от столичните пенсионери.

По-високите пенсии в столицата се дължат на това, че заплатите в София са най-големи, а съответно и плащаните осигуровки. В столицата са централите на всички банки, работят много софтуерни компании, съсредоточена е и голяма част от държавната администрация. В София има и много бивши военни, които получават високи пенсии.

Освен в София, само в Бургас средният размер на пенсиите е по-голям от 600 лв., показват данните на НОИ. В Бургас получават средно по 602,98 лв. на месец. Там работят предприятия и пристанища, които дават високи заплати на служителите си, а в резултат и пенсиите са по-големи.

Сезонните работници в туристическия сектор в Бургас взимат по-малки заплати. Но често тези хора са от други краища на страната и при пенсиониране не живеят в Бургас.

На трето място в класацията по най-високи пенсии е Перник с 596,43 лв. на месец, показват данните на НОИ до края на юни. След увеличението от 1 юли със сигурност и Перник е влязъл в районите с пенсии над 600 лв. Причината за изплащаните високи суми на пенсионерите в Перник е, че много от тях са работили в София и са получавали високи заплати.

Топ пет се допълва от Варна и Стара Загора, където средните пенсии са много близки - съответно 578,70 лв. и 577,29 лв. И в двете области има добре развито производство, което е решаващо и за размера на пенсиите.

Най-малки са пенсиите в Кърджали - средно по 455 лв. на месец. Причината за това е, че там много хора работят в земеделието и са самоосигуряващи се, а в резултат на това плащат и малки осигуровки. На второ място по ниски пенсии след Кърджали е Разград, където взимат средно по 462,63 лв. В цели осем области на страната средните пенсии са под 500 лв. на месец, показват данните на НОИ.

Разликата между районите с най-високи и най-ниски пенсии е огромна. Столичните пенсионери получават средно с над 200 лв. на месец повече от жителите на Кърджали, или с близо 45% повече. В Кърджали обаче пенсионерите имат по-малко разходи, защото например най-често се отопляват на дърва, докато столичани са на парно.

Много хора в района на Кърджали подпомагат семейния си бюджет и като сами отглеждат земеделска продукция и животни в двора си. Затова разликата в стандарта на живот е по-малка, отколкото е разликата в размера на пенсиите.

Жените със 100 лв. по-малко от мъжете

Мъжете получават с малко повече от 100 лв. по-големи пенсии от жените, показват данни на НОИ за първата половина на годината. Средният размер на пенсиите за периода януари-юни е 549 лв. Но мъжете получават средно по 610 лв., а жените по 507 лв. Причините за това са много.

Основната е, че в редица сфери, където дават по-високи заплати, работят предимно мъже. Например в мините, както и в армията са предимно мъже.

Същевременно в много сфери с минимално заплащане работят повече жени. Такава сфера например е шивашката промишленост. В туризма също работят повече жени, а заплатите са ниски. Наред с това жените по-често стоят вкъщи, за да гледат децата, което пречи на кариерното им развитие. Всичко това се отразява на размера на сумите, които мъжете и жените получават след пенсиониране.

32-ма души с по-голяма от максималната пенсия

По-високи пенсии от максималната получават 32 души, показват данните на НОИ към края на месец юни. До средата на годината максималната пенсия беше 1500 лв., а 32-ма са взимали повече пари.

Причината за това е, че таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент, вицепрезидент, председател на парламента, премиер или съдя в Конституционния съд.

Същевременно 33,5 хил. души са взимали тавана от 1500 лв. и не са могли да получат пенсията, която отговаря на плащаните от тях осигуровки по време на трудовия им стаж. От 1 юли максималната пенсия стана 2000 лв. А от 1 октомври ще нарасне на 3400 лв. В резултат пенсиите само на около 1000 души ще бъдат ограничени от тавана.

Докато няколко души получават над определения за страната таван на пенсиите, голяма част от пенсионерите живеят в пълна мизерия. Основните пенсии на 943 хил. души са в размер до 370 лв. включително, показват данните на НОИ към края на месец юни. В тези суми не влизат даваните през първата половина на годината добавки.

Данните са преди увеличението от 1 юли, когато минималната пенсия стана 467 лв., а повечето пенсии заедно с добавките бяха увеличени с 8-9 на сто. Но инфлацията само за първите осем месеца на годината е 12,6%, показват официалните данни на НСИ. Затова увеличението от 1 юли вече е изядено от покачването на цените.

Много хора получават пенсии под минималната сума за стаж и възраст, защото взимат пенсии за инвалидност, старост, наследствени и т. н.

Само около 59 хил. души взимат сравнително високи основни пенсии в размер между 1300 лв. и 1500 лв. Но те са само 2,8% от всички пенсионери в страната.

Общият брой на пенсионерите към края на юни е малко над 2 млн. (точно 2 034 590 души), показват данните на НОИ. За година броят на пенсионерите намалява с близо 43,4 хил. души. За това допринасят високата смъртност в страната, както и ежегодното повишаване на изискваните години и стаж за получаване на пенсия. Повече от половината пенсионери (52,4% или над 1 млн. души) получават минимално възможната пенсия - за стаж и възраст, инвалидна, военна, социална и т. н.

В резултат около 400 хил. души са получавали по-малко от минималната пенсия за стаж и възраст, която до юни беше е 370 лв. А малко над 534 хил. са взимали основна пенсия от точно 370 лв. на месец плюс ковид добавката от 60 лв. Именно минималната пенсия е най-масовата в страната. Всеки четвърти пенсионер получава такава сума. България изостава значително от останалите страни в ЕС по размер на минималната пенсия, пише в Годишния доклад на Института за икономически изследвания към БАН.

На второ място по масовост, след пенсиите от 370 лв., са тези в размер между 400,01 лв. и 500 лв. Такава пенсия получават близо 300 хил. души, или почти 14,7% от всички пенсионери.

Третата най-масова група пенсии са тези между 277,51 лв. и 314,50 лв. Такива суми взимат близо 230 хил. души или 11,3% от пенсионерите. Пенсии над 1000 лв. получават само 134 хил. души, или 6,7% от всички пенсионери.

Кабинетът вдигна линията на бедност на 504 лв.

Близо 770 хил. души ще получават повече пари от държавната хазна през 2023 г. в резултат на вдигането на линията на бедност.
Линията на бедност в България през 2023 г. ще бъде 504 лв., реши Министерски съвет. Това е повишение с 91 лв. или с 22% в сравнение с 2022 г. и е най-големият ръст на линията на бедност за последните 10 години.

Увеличаването ще доведе до повишаване на социалните помощи по Закона за социално подпомагане и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания, което ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-ниско доходните групи от населението. В резултат на увеличението на линията на бедност ще нараснат доходите на близо 770 хил. души.

Помощите за хора с увреждания се дават спрямо процента на инвалидност, но и като процент от линията на бедност. От линията на бедност се определя и помощта за балнеолечение, използва се и при раздаването на хранителни продукти.

"Труд"