Порочните пари на АПИ. Куп нарушения открити в тол системата

Сметната палата откри серия пороци в договори за тол системата, която бившият премиер Бойко Борисов прибързано нарече "печатница за пари".

"Печатницата" засега не осигурява обещаваните от ГЕРБ милиарди от пътни такси, но със сигурност коства много пари на българските данъкоплатци.

След поредица скандали около системата за таксуване на тежките превозни средства за изминати километри през декември 2020 г. тогавашното Народно събрание възложи на Сметната палата да провери обществените поръчки, възлагани от Агенция "Пътна инфраструктура" и най-вече допълнителния договор за 141 млн. лв. които бе сключен с консорциума "Капш", изградил тол системата.

Сега, след година и половина, одитът на Сметната палата потвърждава опасенията на експерти, политици и медии за незаконни и полузаконни действия.

През 2020 г. АПИ и "Капш" изненадващо подписаха допълнителен контракт, предвиждащ "надграждане"?! на току-що въведената в експлоатация е-система за пътните такси.

Поръчката бе възложена директно, без конкурс, отново на "Капш", а на обществото бе обяснено, че българската тол система толкова умна и модерна, че никой освен нейния създател не можел да доразвива уникалното ноу-хау. Сега одиторите на Сметната палата разобличават това твърдение като абсолютно несъстоятелно - по простата причина, че според самия договор за тол системата от 2017 г. тя е проектирана и изградена със софтуер с отворен код, който заедно с цялата техническа документация е предаден на собственика - българската държава в лицето на пътната агенция.

"Няма обективни технически причини да се приеме, че фирмата е била без конкуренция като изпълнител на дейности за мониторинг и поддръжката на тол системата", се посочва в одитния доклад. Откроен е и друг порок на тази процедура - не е ясно как е изчислена прогнозната обща стойност и как са определени прогнозните единични цени и количества дейности.

Предметът на поръчката е доста обтекаем: "Проактивен мониторинг, експлоатационна поддръжка за взаимодействието между програмните и апаратните ресурси и надграждане с нови функционалности на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка)“.

В заключение Сметната палата пише: "Възлагането на дейности на стойност близо 180 млн. лева с ДДС от АПИ чрез процедурата „договаряне без предварително обявление“ не е законосъобразно.

Одиторите са проверили и четири договора за правни услуги, свързани с експлоатацията на тол електронна система. Три от тях са възложени на една и съща адвокатска кантора. И тези контракти, както и големият за 180-те милиона, не са били включени в годишния план график на АПИ за провеждане на обществени поръчки, което също е нарушение на правилата.

"Констатирано е, че по един от договорите за правни услуги АПИ е възложила на частната фирма да изготви проектите на националните законови и подзаконови нормативни актове в областта на електронното събиране на тол такси. ЕС има задължителни нормативни изисквания в тази сфера, се подчертава в одитния доклад, който съдържа препоръка да се направи анализ дали българското законодателство в тази област съответства на европейското.

Екип на Сметната палата е проверил и 12 договора с директно възлагане на физически лица, свързани с дейности по изграждането и експлоатацията на тол системата, както и с провеждане на разяснитени кампании за нововъведението. И тук са открити "съществени несъответствия с правната рамка": липсват данни по какви критерии са определени участниците, поканени за участие в договарянето; не е ясно защо се възлагат на външни експерти дейности, за които държавни чиновници взимат заплати;, в част от случаите е публикувано само ценовото предложение на избрания изпълнител, но липсва техническото предложение, което е неразделна част от офертата и трябва да се приложи към договора за обществена поръчка.

И още забележки: "Не е осъществен адекватен мониторинг за изпълнението на сключените договори. Допуснати са съществени несъответствия с правната рамка, вътрешните правила и договорите. При някои от договорите с физическите лица предметът е уговорен, без да са конкретизирани отделните дейности, които следва да бъдат изпълнени. При отчитане на извършената работа от изпълнителите са посочени дейности, които не са част от предмета на договорите".
 
Какво следва след всички тези констатации?

Докладът на Сметната палата вече е внесен в Народното събрание и ще бъде коментиран от депутатите (ако им стигне времето). Освен това за нарушенията ще бъдат сезирани Агенцията за обществените поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция. Одитният доклад е изпратен и на председателя на УС на АПИ и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, пише "Сега".