Тези дни в Пловдив се очаква световноизвестният режисьор Крис Болдуин. Той е царят на зрелищните спектакли. Негово дело е грандиозното откриване на олимпиадата в Лондон през 2012 г. Пак той осъществи трите най-големи събития във Вроцлав - европейската столица на културата през м.г.Там Болдуин събра 80 хиляди поляци по бреговете на Одра, показвайки им зашеметяващ 3D мапинг с оркестър и хор от 300 музиканти и спектакъл от 50 лодки в реката, озаглавен “Прилив”. Проектите на Болдуин са много скъпи и се оценяват на милиони Лукс, който не е по силите на всеки град. “Готов съм да работя и за Пловдив през 2019 г.”, уверява пред “24 часа” Болдуин.Затова в близките дни идва в града - да огледа възможностите му и да предложи своята оферта. Проектът му със сигурност ще е ефектен и може да остави без дъх пловдивчани и гостите. Едва ли обаче общината ще се възползва от услугите на гениалния режисьор. Не защото не иска, а защото няма с какво да му плати. А успехът на Пловдив е важен, защото трябва да представи най-вече страната ни на европейската културна карта. Евентуален провал в никакъв случай няма да говори добре за България.
Засега кипи ентусиазъм, има екип, който работи - фондация “Пловдив 2019”, макар директорите и кадрите там често да се сменят. Но този екип не може да подписва договори именно поради липсата на средства. А до откриването остават по-малко от 2 години. Практиката на други градове, домакинствали успешно това начинание, показва, че откриването на европейска столица на културата е много сериозно събитие и изисква подготовка между 12 и 18 месеца.Все пак това е “културната олимпиада” на Стария континент. Няма как изведнъж да дойдат 3 милиона туристи, каквито очаквания обяви преди 2 г. кметът Иван Тотев. Разчетите на местната власт са церемонията по откриването да не надхвърля 2 млн. лева, но в общината не знаят дали изобщо ще набавят тази сума. Проблемът от ден на ден се задълбочава. Наскоро бившата шефка на парламентарната комисия по бюджет Менда Стоянова разкри истинската причина защо на Пловдив не му се дават пари. Според нея бюджетът, определен за Европейска столица на културата 2019, е около 36 млн. лв. 20 млн. трябва да дойдат от държавата на траншове през периода 2015 - 2019 г. Останалите 16 милиона лева е длъжна да осигури самата община.
Предвидени са и около 6 милиона лева от спонсори. На този етап обаче ентусиасти, които да подкрепят марката и да се окичат с нея, няма. И Пловдив разчита предимно на средства от държавата. Екипът на кмета Иван Тотев е написал няколко писма до предишния финансов министър Владислав Горанов. Преводи в сметките до този момент не са постъпили. А вече трябваше да има 4 млн. лв., отделно през 2017-а се очакват 5 млн. Още толкова са записани за догодина, а през 2019-а - 6 млн. лева.
Според Менда Стоянова проблемът е законов. В апликационната форма, с която Пловдив спечели домакинството, е записано, че средствата от държавата са за финансиране на културните събития. Те обаче са чак през 2019 г. А дотогава има много скъпа подготовка. Трябва да се изгради културната инфраструктура - изложбени и концертни зали и пространства, където да се изявяват през цялата година родни и световни звезди. Пловдив вече закъснява и по този параграф.
По-късно се разбра, че правителството на Борисов-2 е обвързало по този начин финансирането на европейска столица на културата 2019 и датата на постановлението е от 1 април 2015 г. Менда Стоянова посочва два варианта за излизане от ситуацията. Единият - да се промени апликационната форма, с която Пловдив спечели титлата. Но това нямало как да стане, защото тя вече е утвърдена в Брюксел. Другият вариант бил финансирането да стане чрез фонд “Култура”, който се управлява от министерството на културата. “Моите усилия бяха насочени в тази насока. Не зная защо Славчо Атанасов като бивш кмет на Пловдив и шеф на комисията по култура в предишния парламент не се залови да помогне на града”, чуди се Стоянова. Тя и Вежди Рашидов започнали да работят за промяна на наредбата, но времето не им стигнало. “Надявам се следващият редовен кабинет, който и да е той, да намери време и да реши този проблем. Защото той не е пловдивски”, каза Стоянова.
Огромни средства за Европейска столица на културата харчат избраните градове, убедени, че титлата носи престиж по света, показа проучване на “24 часа”. Вроцлав е с един от най-сериозните бюджети. Полският град беше домакин през 2016 г. Неговият кмет Рафал Дуткевич заяви, че за подготовка и съдържание са отишли близо 80 милиона евро. От тях 32 млн. евро е отпуснала държавата, а останалата част дошла от общинския бюджет и от спонсори. Тази година освен кипърския град Пафос европейска столица на културата е и Орхус, Дания. Той е отделил 38 милиона евро. Ла Валета, Малта, ще посрещне събитията през 2018-а с 35 милиона евро. Румънският град Тимишоара ще има честта да бъде европейска столица през 2021 г. И за тази цел са предвидени 34 милиона евро. Внушителни са и сумите, които отиват за церемониите по откриване. Така например Истанбул през 2011 г. е вложил 1,1 млн. евро, а Монс - 1,8 млн. евро.
dnes.bg
Четете още: Наемът на земята отпада, остава арендата само в пари