Работодатели и синдикати обавиха бюджет-2017 за по-добър от бюджет-2016. Няма идеален бюджет, смята финансовият министър.
Очакванията са реалният растеж на БВП през следващата година леко да се забави, като в следващите години до края на 2019 се очаква постепенно той да се ускори до нива от 2,7 на сто, съобщи министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество при представянето на проектобюджета за 2017 г.
Отново, както и през 2016 считаме, че вътрешното търсене ще е водещо за растежа, допълни министър Горанов, цитиран от БТА.
Съвършен бюджет няма, аз се надявам това да е скучен бюджет, който да не е тема за дебати, имаме много по-сериозни въпроси да решаваме, коментира финансовият министър.
По отношение на пазара на труда нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление през 2017 г., като се очаква стойност от 7,3 на сто през следващата година. До края на 2019 г. безработицата се очаква да се понижи до около 6,5 на сто.
Инфлацията се очаква през 2017 г. да е 1.5%, а в периода 2018 - 2019 леко да се ускори при допускане за малко по-високи международни цени на петрола и енергийни суровини, както и основния фактора за растежа на икономиката - нарастването на вътрешното търсене, каза министърът.
Продължаваме да смятаме, че постепенно трябва да се движим към балансиран бюджет, заяви Горанов. Запазваме целите за дефицит - 1,4 на сто от БВП за следващата година, 1 на сто - 2018 г. и 0,5 на сто - през 2019 г., допълни той.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на АИКБ Васил Велев изразиха позицията си, че бюджет-2017 за по-добър от бюджет-2016.
Пламен Димитров поиска повече пари за заплати в държавния сектор, както и промени в някои от параметрите на осигурителната политика. КНСБ настоява максималният осигурителен доход да стане 2800 лева. Димитров посочи, че увеличението на максималния осигурителен доход ще доведе и до увеличение на максималната пенсия.
От КНСБ искат да бъде коригирано и минималното обезщетение за безработица, което, по думите на Димитров, "не е пипано от 7 години".
От синдиката настояват минималната работна заплата да продължи да расте и през 2018 и 2019 година. Според Пламен Димитров има "съвсем плахо увеличение" с около 5 процента на заплатите в някои от агенциите и малко повече - в сферата на образованието, но извън тези системи общото нарастване на разходите за заплати е 10-20 милиона и е далеч от очакваните поне десет процента ръст на заплатите.
По мнението му не са достатъчни и средствата за секторите, обявени като приоритет на правителството. Обявените като приоритетни, освен сектор "Сигурност", получават една четвърт от парите, отделени за сигурността.
Председателят на АИКБ Васил Велев заявим че за бизнеса прогнозата е реалистична, що се отнася до ръста на БВП, нивото на заетост и ръста на компенсациите на заетите.
Смятаме, че планираното увеличение на приходите е постижимо, възможно е да бъде по-амбициозно, но се придържаме към по-предпазлива прогноза, допълни той. От бизнеса подкрепят и данъчната политика, липсата на увеличение на минималните осигурителни доходи, както и запазването на максималния осигурителен доход.
Според Велев не административни мерки като ръст на минималната заплата ще доведат до развитие на икономиката на България, а са необходими повече средства за образование.
Той възрази срещу бюджетния дефицит, който по думите му е резултат от неизвършени реформи.
Още по темата: Очаква се постъпленията от Агенция "Митници" да бъдат с над 2 млрд. повече от м.г.