Случвало ли ви се е погрешка да излезете от друг изход на метрото? Неприятно е, а още по-неприятно e, ако това ви се случи на станция Сердика 2 и поемете за изхода към ЦУМ. Вдясно се отваря гледка, което не просто расте, но и не старее.
"Строителен обект", "Внимание! Строителен обект" – това са табелите, покрай които минават хиляди българи ежедневно и със сигурност се чудят: "Какъв, за Бога, строителен обект може да има при разкопки от IV-VI век". Ами има.
"Това е някакво безумие – увеселителен парк ли ще правят, Дисниленд ли", чуди се баба Димитринка, която живее в София от 50-те години на миналия век. Дава ни за пример реставрацията на ротондата Свети Георги, намираща се в непосредствена близост. "И там слагаха, ама с мярка. А тук...", възмущава се възрастната жена.
И наистина: стоварени чували, тръби, кабели и купчини с модерни тухли чакат да бъдат "реставрирани", за да влязат и те в историята. Строителите долу като истински римляни, но с каски и отличителни жилетки, си подвикват, но не подвиват крак, защото знаят – историята не чака! Тя се случва тук и сега.
Минавайки по бул. "Мария Луиза" (достъпът до подлеза на метрото при линия 1 е затворен откъм ЦУМ), се натъквам на нещо като паяк. Мъже с жълти отразителни жилетки се суетят. Но кола за вдигане няма, а "паякът" всъщност е на частна фирма, занимаваща се с "универсални доставки". Товарят руини.
От тази посока се затичва и мъж със сако и спортен панталон. Говори по телефона и очевидно бърза. "Не ви ли заповядаха да спрете работа", провикна се той надолу към "римляните". Заповедта на министърът на културата Вежди Рашидов стига и до работниците.
Работата е прекратена, но лего разкопките остават. Нелепи и кичозни, силно напомнящи подобни безумия от други краища на страната.
"Напомня ми на Скопие", така отговаря Ламбер Флавиен, 22-годишен френски студент, дошъл у нас по програма Еразъм, на въпроса ми какво мисли за това, което вижда. Момчето ми дава пример с Атина и Ефес, където също има разкопки, но консервирани по много по-автентичен начин.
"Знаем, че имате много история, разкопки, амфитеатри, но това тук е смешно", обяснява ми той. Твърди, че му напомня за Велико Търново и Царевец.
"Имаме забележки, ще настояваме да се направят някои корекции, защото видимо сме далеч от желания резултат. Намираме се в третата четвърт на работата, така че не можем да съдим за крайния резултат", коментира зам.-кметът на София Тодор Чобанов пред bTV.
Ние пък се чудим – трябва ли да рискуваме по такъв начин лицето на София? Трябва ли да чакаме да мине и четвъртата четвърт на ремонтните дейности по Ларгото, за да се чудим как да поправим онова, което роди глупостта ни? Защото това не е комин на нова къща, който ако не се хареса на чорбаджията, може да бъде бутнат и направен отново.
Впрочем въпросното Ларго наистина не помни много добри дни след откриването му при работата по втората линия на метрото. Миналата година хилядолетните останки бяха потънали в блато от проливните летни дъждове. Тази година пак потъват, но в кич. Така останки на 17 века, издържали суровите изпитания на климата, стихиите и битките, може да бъде унищожен. От глупост и грандомания.