България е нарушила забраната за изтезание, полицаи са проявили изключителна жестокост към задържан за грабеж, обяви Европейският съд по правата на човека.
Съдът в Страсбург се произнесе по делото, заведено от Милен Стойков, който в момента излежава присъда в затвора в Стара Загора. Той е един от тримата задържани за въоръжен грабеж на стойност 1,8 млн. лв. от старозагорска фирма през 2009 г., съобщиха от Българския хелзинкски комитет.
Дни след обира Стойков е задържан в дома си в Казанлък, качен на кола и по негови думи изкаран от града в посока към планината. Той твърди, че в снега му е нанесен побой, горен е с автомобилната запалка и е забиван върха на нож под ноктите му с цел да се изтръгне от него информация за това къде са укрити парите. Няколко пъти губил съзнание, но всеки път бил свестяван от полицаите, за да продължи изтезанието. Съдебномедицинско удостоверение, издадено на следващия ден, установява, че Стойков има синини, ожулвания и наранявания по различни части на тялото си.
През май 2010 г. той е осъден на 16 години и 6 месеца затвор. Според съда обаче не е бил принуждаван да прави самопризнания и доброволно е посочил къде са укрити парите.
Стойков подава жалба до главния прокурор и МВР, в която се оплаква, че е бил малтретиран, но прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу полицаите.
В решението си съдът в Страсбург отбелязва, че всички действия на прокуратурата след оплакването на Стойков са били насочени към това да се установи бил ли е той принуждаван да прави самопризнания, но не и да се установи упражнявано ли е над него насилие. Европейските магистрати отчитат, че макар да не може да се провери достоверността на описаното на думите му, информацията за нараняванията му от съдебномедицинското удостоверение съвпада с описаното от него, в това число кръвни съсиреци под ноктите му.
Отхвърлена е и тезата, че срещу Стойков е било упражнено насилие единствено по време на ареста в леглото му, тъй като извършеното от него е включвало насилие (нападната е счетоводителката на фирмата - б.р.) и е било преценено, че това поставя на риск участващите в операцията полицаи.
Съдът в Страсбург изрично подчертава, че забраната за изтезание и нечовешко или унизително отношение или наказание, заложена в Европейската конвенция за правата на човека, е абсолютна и въпросът за действията на жертвата е неотносим. Още повече – самото правителство не е твърдяло, че Стойков се е съпротивлявал на ареста или че се е опитал да избяга. Именно заради това съдът приема, че отношението към Стойков се квалифицира като изтезание.
Макар в материалите от разследването да се твърди, че е бил разпитван свидетел на ареста, в нито един момент идентичността му не е уточнена. Според съда в Страсбург това е определящо за адекватността на разследването, тъй като прокуратурата се е осланяла единствено на тези показания, за да отхвърли жалбата на пострадалия.
ЕСПЧ обаче не е присъдил обезщетение за Стойков, защото се е представлявал сам и искането му за имуществени санкции в размер на заплатите, които би бил получил, ако не бе в затвора, е било отхвърлено, като нямащо общо с нарушението на забраната за изтезание.