Българските студенти масово избират специалности с висока безработица

По-голяма част от българските студенти се ориентират неправилно още при кандидатстване в университет. В последствие обаче очакванията им да си намерят работа по специалността, се разминава с реалността. Това показва сравнителният анализ на данните за реализацията на студентите, завършили различни професионални направления, направен през рейтинговата система на университетите rsvu.mon.bg.

Младежите предпочитат модерни напоследък специалности като психология, публична администрация и др., а безработицата точно в тези сфери е висока. Много по-търсените на пазара на труда са направления с малък наплив като енергетика, транспорт и др, съобщава "Дарик".

Показателна е например Психологията, която за четвърта поредна година е най-желана в Софийския университет. Безработицата при младежите, които са се дипломирали в тази специалност от всички университети в България, е 4,03%, което е над средната безработица (3,77%) при всички професионални направления. При нея се наблюдава и увеличение на хората, които не си намират работа по специалността - от 1,77% през 2012 г. на 2,56% през 2014 г. Въпреки тези тревожни данни масово кандидат-студентите и тази година посочиха като номер едно в списъка на желанията си именно психологията.

Успокоителното тук е, че близо 60% от завършилите си намират някаква работа (не задължително като психолог), за която се изисква висше образование.

Следването на Публична администрация, която е втората предпочитана специалност в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, също не изглежда перспективно, тъй като там безработицата при завършилите е още по-висока - 4,43%. Тревожно е положението и по показател „приложение на придобитото висше образование” - едва 36% от завършилите тази специалност си намират работа, за която се изисква диплома за висшист.

Подобно е положението и с третата и четвъртата най-желана специалност в СУ - Английска филология и Социални дейности. При филологиите безработицата е много малко под средната - 3,7%, а при социалните дейности стига цели 4,89%. И двете направления са под средното ниво на приложение на наученото - съответно с 42% и 45% лица, намерили си работа, за която се изисква висше образование.

Педагогиката, към която последните години има трайно увеличаващ се интерес, също не може да се похвали с кой знае каква реализация - безработицата тук е 3,45%, доста далеч например от медицината, където безработицата е едва 0,13%. За сметка на това пък броят на хората, които успяват да намерят приложение на придобитата си специалност, е значителен - 72%, обобщава в. „Сега”.

На обратния полюс са специалностите, към които няма голям наплив на кандидат-студенти, но пък има глад за кадри. В направление Енергетика например, за което работодателите се оплакват, че има недостиг, безработицата е едва 2,6%. В направление Транспорт, корабоплаване и авиация също безработицата сред завършилите е относително ниска - 1,95%. При информатиката и компютърните науки процентът на безработни е 2,78%, като приложението на придобитото образование е 67%.

Изключение от тази тенденция например правят металургията, химичните технологии, туризмът и машинното инженерство, където процентът на безработните висшисти е над средния. Тенденцията може да се обясни с факта, че вероятно квалификацията на дипломиралите не удовлетворява работодателите, или студентите са се записали във въпросните специалности само да имат висше образование, без да имат намерение след това да прилагат наученото.