Днес е Светла сряда, третият ден от Светлата седмица, в която се почитат Богородица и апостолите. Денят се нарича и Празна сряда.
Църквата почита Свети Йоан Богослов, един от любимите ученици на Иисус Христос, който пръв повярвал във Възкресението му. След Възкресението си Господ се явявал много пъти на своите ученици, пръв го познал Йоан.
На Светла сряда според народните традиции се изпълняват два обичая - Мара Лишанка и Ладино хоро. Те се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, магии и лоши болести.
Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
Мара Лишанка
Обредната игра се изпълнява на първата сряда след Великден от моми и ергени. Мара Лишанка е обредна кукла, представяща женско антропоморфно изображение /мома или булка със съответното забраждане и накити/, което дава названието на целия обред.
Обредните действия заедно с хороводните песни и танци представят символично грабене на Мара Лишанка от ергените, т.е. грабене на мома за невеста или самата невеста. Целият обреден комплекс има ясно изразена женитбена насоченост. Обичаят Мара Лишанка има и друг смисъл – за предизвикване на плодородие. Народната представа, че Мара Лишанка е обичай за дъжд, за предпазване от градушка и болести. След хората и песните момите и ергените обикалят и напяват нивите.
Ладино хоро
Изпълнява се от девойки в Югозападна България. Те се хващат на хорото и на три пъти го разсичат, като се провират през арка от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя.
Днес църквата чества паметта на мъченица Александра, и на новомъченик Лазар Български.
Александра била съпруга на император Диоклетиан и станала свидетелка на мъченията, на които бил подложен великомъченик Георги, и на чудото с изцеряването му от раните от изтезанията. Тя се убедила, че Бог, в когото вярва мъченикът, е истински и Той прави дивните чудеса за Своите почитатели. Затова признала, че това е истинският Бог и пожелала пред всички да изповяда вярата си в Иисус Христос.
Когато Диоклетиан научил за това неочаквано обръщане на съпругата му към християнството, което той години наред се стремял да унищожи, бил обзет от голяма ярост. Като не могъл да сдържи гнева си, императорът веднага издал смъртна присъда: главата на собствената му жена да бъде отсечена с меч. Докато отивала към мястото на наказанието, императрица Александра усърдно се молела. По пътя тя коленичила и тихо предала Богу душата си.
Свети Лазар бил родом от село Дебел дял, на 14 километра от град Габрово. Баща му се казвал Недко Енчов. Поради бедност на семейството Лазар още като момче отишъл в Мала Азия и се условил да работи като овчар у един местен ага, заможен турчин, в село Сома, недалече от град Пергам (днес Бергама, Западна Турция).
Като християнин обаче хрисимият и работлив овчар предизвикал омразата на някои хора, които започнали да го уговарят да приеме исляма. Лазар решително отхвърлил всички тези предложения да смени вярата си. Тогава онези пристъпили към хитрост и накарали една жена да се оплаче, че овчарят Лазар я задирял с лоши намерения. Лъжесвидетели потвърдили измислената история и затова невинният български пастир бил заловен и подложен на жестоки изтезания. Можел да се избави от тези обвинения и наказания, ако приемел да смени вярата си. Но Лазар не можел и да допусне мисъл за подобна измяна на бащината си вяра. Затова накрая бил осъден на смърт и го обесили на 23 април 1802 г. Тогава мъченикът бил на 28 години.