Март е бил вторият най-топъл месец в историята

Глобалното затопляне продължава с пълна сила, сочат последните данни на Европейската служба за изменение на климата „Коперник“. Март 2025 г. е вторият най-топъл март, откакто се водят метеорологични наблюдения, със средна температура на въздуха от 14,06 °C – с 0,65 °C над нормата за периода 1991–2020 г., съобщават от платформата Климатека.

Този март е само с 0,08 °C по-хладен от рекордния март 2024 г., но с цели 1,60 °C по-топъл от средната стойност за прединдустриалната епоха. Последните 12 месеца (април 2024 – март 2025) също са сред най-топлите в историята, с глобални температури, които надхвърлят „безопасния“ праг от 1,5 °C, заложен в Парижкото споразумение – в 20 от последните 21 месеца.

Континентът преживява най-топлия март досега – средната температура в Европа е била 6,03 °C, или с 2,41 °C над климатичната норма. Най-сериозни отклонения са отчетени в Източна Европа и Югозападна Русия, а в Обединеното кралство е регистриран най-слънчевият март от 1910 г. насам.
Март донесе и екстремни валежи в части от Южна Европа – особено над Пиренейския полуостров, където четири последователни циклона предизвикаха сериозни наводнения, щети и жертви. В Испания валежите бяха 2,5 пъти над нормата – март се нарежда като третият най-дъждовен от 1961 г. насам.

И у нас март бе необичайно топъл – според Националния институт по метеорология и хидрология, средните температури в страната са били между 7 и 12 °C – с до 5 °C над нормата. На 15 март в Павликени е измерена рекордната стойност от 30,6 °C, а в София – 27,1 °C, което поставя месецa сред най-топлите в столицата от началото на наблюденията.

Март беше и изключително динамичен – само за 5 дни температурите в София варираха от летни стойности до зимен студ от -5,4 °C. В Северна България валежите за кратко преминаха в сняг. Въпреки това, средните температури остават значително над обичайните, като според синоптиците не могат да се обяснят само с капризите на времето, а са част от глобалната климатична тенденция.

Температурата на морската повърхност през март достигна 20,96 °C – втората най-висока стойност в историята за този месец. В Арктика площта на морския лед остана рекордно ниска – 14,2 млн. км², с около 6% под средната стойност за периода 1991–2020 г. В Антарктика пък ледът беше с 24% под обичайните нива – четвъртата най-ниска стойност за март.

Въпреки че учените не очакват 2025 г. да надмине рекордната 2024 г. по горещина, тенденцията към трайно затопляне се запазва. Светът се движи устойчиво над прага от 1,5 °C, а емисиите на парникови газове продължават да растат. Според експертите, това ще направи горещите вълни, екстремните валежи и променливото време още по-чести и интензивни.

„Температурите продължават да чупят рекорди. Март беше с контрастиращи екстремни валежи в Европа – най-сухият в някои райони, а в други – най-влажният от десетилетия“, коментира Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климата в ECMWF.