Празнуваме Лазаровден

Празнуваме Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. Тази година празникът се пада на 12 април. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите” от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската Задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай и жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница.

В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното. В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки и се раздават на богомолците. Клонки държим в ръце по време на цялата Литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.

На 12 април църквата почита паметта на св. Зенон Веронски и на свещеномъченик Василий Парийски

Свети Зенон бил родом от Мавритания (днешните държави Алжир и Мароко) и живял през четвърти век. По това време християнството било разпространено из цялата римска империя, която обхващала и Мавритания. Зенон пътувал из разни страни с цел да получи по-добро образование и така пристигнал в Италия. Заселил се в град Верона, западно от Венеция. Усвоил много науки и станал служител на църквата във Верона. Жителите на този град видели добродетелния му живот, както и голямата му ученост, и го избрали за свой епископ.

По това време преследванията на християните вече били прекратени, но все още имало много езичници, които Зенон просвещавал със светлината на християнското учение. Освен това му се наложило да води борба с еретиците ариани (не признавали човешката природа на Христос). Епископът станал твърд изповедник на истините на православието въпреки гоненията, надигнати срещу православните от императорите Констанций и Валент, покровители на арианството. Зенон се потрудил много в полза на Христовата църква и се упокоил в мир.

Свети Василий живял през осми-девети век и бил безстрашен защитник на почитането на светите икони. Имал смелостта да се противопостави с всички сили на императорите иконоборци по негово време. Доброто богословско образование и добродетелният му живот били причина да го изберат за епископ на град Парио на южния бряг на Мраморно море. Неговата непримиримост към императорите иконоборци обаче станала причина да бъде сурово преследван, неведнъж го изпращали на заточение. Той претърпял много мъки и прекарал години наред в лишения, далече от паството си. Но Василий, където и да го прокуждали императорите, никога не пропускал възможност да защити православната вяра. По Божия милост доживял до тържеството на православието в 843 г. и после се упокоил в мир.