Колаж: bulgarianhistory.org
На 3-и април 1860 г. се "ражда" официално съвременната българска нация, когато по време на светата възкресенска литургия в българската църква „Св. Стефан“ естественият лидер на българите епископ Иларион Макариополски вместо да изрече името на цариградския патриарх Кирил VІІ обявява, че родната църква не зависи от друга власт.
Днес е обявено Българското Възкресение. Това събитие дълго време е малко или повече крито от атеистичната комунистическа историография, но е разкрито от Тончо Жечев, който неслучайно го нарече „Българският Великден“.
На 3-ти април, но през 1879 г. е избрана столицата на вече възстановената българска държава – София. Малкият град с едва около 12 000 жители става столичен едва с два гласа преднина пред болярския Търнов град. София е избрана заради аргумента, че се намира в средата на българските етнически територии. Така преди 139 години един малък и кален град започва своя нов живот, за да се превърне днес в гостоприемен над двумилионен мегаполис, където всеки втори българин се опитва да намери по добра професионална реализация и по-добър живот.
На тази дата през 1990 г. Народното събрание гласува законите за изборите, за политическите партии, за разтурване на Държавния съвет на Народна република България и избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България. През същият този ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия. Две години по-късно, пак на тази дата, парламентът приема закона за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, чрез който се връща одържавената през комунизма земя на нейните собственици.