Снимка: Черно море
Петльовден е - Денят на мъжката рожба!
Това е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (по нов стил ) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци. Друга легенда свързва празника с еничерството.
Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др. места по Варненския край. Както знаете по нашия край това е един от най-тачените празници и се чества ритуално, особено в гореспоменатите села, като в Голица дори има и паметник на петела.
Според народния календар, Петльовден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Днес не се правят годежи и сватби.
Православната църква днес отбелязва Зимна Богородица и Сретение Господне. Това е един от 12-те големи християнски празници през годината. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето, майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, от тук идва и днешната интерпретация, свързваща празника с жертвоприношението на птица. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, както и да се организира угощение в чест на детето.
Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Иисус в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя Христос.
Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението Му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и от Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни, според възможностите на семейството.
Бедните хора принасяли в жертва две гургулици или два гълъба. Така направили света Мария и Йосиф. А в двора на храма ги срещнал един престарял праведник - Симеон, който с трепет очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той дошъл по вдъхновение от Бога в същия час, когато светата Дева с малкия Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил". Тези вдъхновени думи станали след това любима молитва на християните.
В същия ден Младенецът Иисус бил посрещнат и от една старица, пророчицата Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света.
Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоменание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ.
По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
ООН пък отбелязва днес Световния ден на влажните зони и водолюбивите птици (по повод годишнина от подписването на Рамсарската конвенция от 1971 г., уреждаща опазването на местообитанията на птиците)