На 14 януари Българската православна църква почита света равноапостолна Нина (Св. Нино), покровителка на Грузия. Света Нина се родила в Кападокия и била единствената дъщеря на знатни и благочестиви родители. Баща ѝ бил римският воевода Завулон, роднина на Св. Георги, а майка ѝ Сусана била сестра на Йерусалимския патриарх. На 12 години тя отишла с родителите си в Йерусалим, където баща ѝ приел монашество и се оттеглил в Йорданската пустиня.
Майката на Света Нина - Сусана, станала дякониса с благословението на своя брат патриарх. Тя помагала на бедните и на болните. 12-годишната Нина била дадена за възпитание при благочестивата старица Нианфора. Девойката ежедневно с усърдие и молитва четяла Божествените Писания и вярата ѝ укрепвала. Когато младата девойка запитала за съдбата на хитона (безшевната риза) на Иисус Христос, нейната наставница отговорила, че според преданието тя е останала на североизток от Йерусалим се намира Иверийската страна (днешна Грузия – б.р.), чиято столица е град Мцхета.
Там именно бил отнесен Христовият хитон от войника, на който се паднал по жребий. Нианфора добавила, че жителите на тази страна се наричат „картвели“. Те и съседният арменски народ и много племена по тези планински места били езичници по това време. Нина се молела да има възможност да отиде и да види тези светини и в отговор на чистата ѝ молитва насън ѝ се явила Св. Богородица, която ѝ дала кръст, сплетен от лозови пръчки и казала да отиде в тези земи. Когато се събудила Св. Нина намерила до леглото си този кръст от лозови пръчки и отишла в пределите на днешна Грузия. Тя се смята за покръстителка на тези земи.
На този ден у нас имен ден имат Нина, Нино, Адам, Калчо. Екипът на ИА "Черно море" им честити празника и им желае здраве, благодат и радост!
На слабо населения Синайски полуостров християнството проникнало в началото на ІV век чрез отшелниците, които търсели уединен живот далече от населени места. На свещената планина Хорив и в пустинята на Райто (разположена по източния бряг на Червено море край днешния египетски град Ел Тур) живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 312 г. над тридесет от тях били нападнати и избити от араби езичници. Години по-късно и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Между тях имало бележити подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на разбойническите орди. Оттогава Църквата ги почита като мъченици за вярата.