На 8 ноември Българската православна църква отбелязва Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили, или Архангеловден.
Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото счита за вожд на небесните сили. Един от вишите ангели – Денницасе възгордял и чрез своето падане увлякъл множество други духове; но всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължавали да Му служат и да възпяват славата Му.
Известни имената на Седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение. Словото Божие представя св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете не тъмнината. Поради това той се изобразява с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола. Архангел Гавриил според Св. Писание е известител на тайните Божии; Рафаил – церител на недъзите; Уриил – просветител на душите; Салатиил – почита се като молител и застъпник пред Бога; Йехудиил – прославител на Господа; Варахиил – подател на Божиите благословения.
Всички ангели се считат пазители на човеците и Църквата се обръща към тях с молитва – "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди".
Народни традиции
В българските вярвания Свети Рангел (преиначен на Архангел Михаил) олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек, пише Hera.bg. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив - смята се, че е глух - за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша.
Според вярванията, след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал св. Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.
Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.
Празникът е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.
На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца - покровител на мъртвите, се коли курбан - обикновено мъжко животно - овен или шиле.
Жените приготвят обреден хляб "рангелово блюдо" (рангелов хляб), "боговица" (богова пита), близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и, разбира се, обредната пита.
След Архангеловден българския народ вярвал, че започват "Мратинци", "Вълчите празници". Подобно на предшестващия "Мишкин ден" се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.
Имен ден имат: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Искра, Рангел, Райна, Рая