Честваме паметта на св. Павел и св. Клавдия

На 6 ноември църквата чества паметта на свети Павел изповедник, цариградски архиепископ. и св. Клавдия. Имен ден празнуват всички дами с името Клавдия. Честит празник! Свети Павел е роден в Солун в началото на IV век. Млад влязъл в клира на църквата и дори бил секретар на светеца архиепископ Александър (чества се на 30 август). Когато в 337 г. Александър починал, Павел бил избран на негово място за архиепископ. По това време вече се разпространявала ереста на александрийския свещеник Арий, който учел, че Бог Син не е единосъщен на Бог Отец, а е Негово творение. 

Много християни и особено висши клирици станали последователи на Арий. А най-сериозното изпитание за Църквата било това, че поредица императори и много сановници на империята в столицата и по провинциите също поддържали арианството. Такъв бил и Констанций II, синът на свети Константин Велики. Той поел властта след смъртта на баща си през 337 г. и открито се обявил в подкрепа на арианите. Затова се възмутил, когато научил, че за архиепископ е избран православният Павел. И докато неговият баща взимал участие в църковните дела, за да подпомага християнизирането на народите в обширната империя, Констанций се намесил грубо, за да наложи една ерес.

По време на избора на архиепископ Павел Констанций бил в Антиохия, Сирия, но щом се върнал в столицата, той свалил Павел от архиепископския престол и своеволно провъзгласил за архиепископ арианина Евсевий Никомидийски.

Свети Павел отишъл да потърси подкрепа в Рим, където бил и друг изгнаник - свети Атанасий Велики, когото Констанций също отстранил от Александрийската църква. Западният император Констант научил за тези гонения срещу достойните архиепископи и се застъпил за тях пред брат си Констанций. Двамата били възстановени, но през 350 г. Констант починал и Констанций веднага заточил архиепископ Павел в Армения, където ариани го нападнали и удушили в храма по време на богослужение. Това станало в 351 г.

ООН отбелязва днес Международния ден за предотвратяване на експлоатацията на околната среда по време на война и въоръжени конфликти. Програмата на организацията по околната среда е установила, че през последните 60 години най-малко 40% от всички вътрешни конфликти са били свързани с именно с експлоатация на природните ресурси.

На 6 ноември се навършват 12 години от кончината на най-дълго управлявайлия български предстоятел – патриарх Максим. По повод седмата годишнина от блажената кончина на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим и по решение на Св. Синод на БПЦ, днес, от 9.00 ч. в Троянската света обител „Успение Богородично“ ще бъде отслужена Архиерейска заупокойна св. Литургия, след която към 10.30 ч. ще бъде извършена панихида.

След края на Първата световна война (1914-1918) страните-победителки от Антантата налагат на Централните сили система от договори известна като „Версайска система от договори“. Изработени и сключени са 5 мирни договора. Този, който се отнася до България, е сключен в Ньой на 27 ноември 1919 г. Според Ньойският мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с площ 1 555 кв. км. и население от 64 509 души, от които 54 750 са българи, 8 637 – власи, 549 - други и едва 127 – сърби. Претенциите на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Кралство Югославия) са за градовете Видин, Кула, Белоградчик, Брезник, Трън, Радомир, Кюстендил, Петрич, Цариброд (дн. Димитровград) и Босилеград с прилежащите им землища. Сръбската държава претендира и за територията около град Струмица. Създадена е Междусъюзническа комисия, която точно да определи следвоенната граница. Недочаквайки края на заседанията на комисията, на 6 ноември 1920 г. сръбските войски окупират териториите около река Тимок, част от Трънско и околиите на Цариброд и Босилеград. Закрити са една българска гимназия, шест прогимназии и 45 църкви. Една трета българско население в окупираните териториии се принуждава да намери убежище в свободните предели на България. Същият ден Народното събрание на България прекратява заседанията си в знак на протест и обявява тридневен национален траур. Символ на тази окупация става черната забрадка. Българките в окупираните земи слагат черни забрадки в знак на национален траур, а прокараната по този начин граница е наречена от местните българи „Черната граница“.