Приключи изслушването на българския кандидат за еврокомисар Екатерина Захариева пред Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика на ЕП. Захариева се бори за ресор „Стартъпи, изследвания и иновации” в новата ЕК.
В комисията членуват българските депутати Цветелина Петкова от социалистите, Ева Майдел и Радан Кънев от ЕНП и Петър Волгин от от „Европа на суверенните нации". Изслушването беше предшествано от минута мълчание за жертвите във Валенсия, след което кандидатката представи визията си за ресора.
„Благодаря на българското правителство за номинацията. За мен е чест, че получих доверието на председателя на ЕК г-жа Урсула фон дер Лайен, която ми повери този стратегически ресор. Вярвам, че моят административен и политически опит на високо равнище, ще ми помогнат да изпълня задачите”, заяви Екатерина Захариева.
Пред комисията тя заяви, че Европа трябва да постави науката и иновациите в центъра на нейните политики, за да подсигурим бъдещето си. И припомни, че това беше подчертано в три важни доклада до момента. Според Захариева Европа трябва да инвестира повече ресурси и то по по-стратегически и координиран начин.
„Генеративния изкуствен интелект се смята, че ще добави между 2 и 4 трилиона евро към различни сектори”, каза Захариева. И подчерта, че инвестициите в Европа в изследвания към момента са по-ниски сравнение със САЩ, Китай и Япония. Освен това липсва координация между държавите в Европа. „Ако бъда утвърдена, ще работя неуморно, за да променим тази тенденция”, заяви Захариева.
„Очарована съм, че мога да водя един такъв важен ресор. Важен за бъдещето на Европа. Под мое ръководство ще бъдат две генерални дирекции. Искам да потвърдя високия си европейски ангажимент, ще работя с ЕП, ще се срещам и с координаторите на политическите групи. Ако бъда одобрена, ще опосредствам обмен на мнения с всички вас депутатите по въпросите за инвестициите и изследванията”, каза Захариева.
Тя обясни, че има пет ключови приоритета, по които би работила. „Те ще позволят Европа да стане най-конкурентноспособният регион”, заяви Захариева.
Тя предлага да се укрепи европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт, в който целта да е 3% от БВП за изследвания и иновации. Второ липсата на координация между страните в ЕС води до неефективна система за финансиране, неокуражава мобилността и не използва възможностите на трансграничното сътрудничество. Захариева каза, че свободата на научните изследвания трябва да е същностен елемент. „Ще подкрепя инвестициите в изследователски и технологични инфраструктури”, каза Захариева. Тя обеща да работи за разширяване на Европейския изследователски съвет за финансиране на висококачествени изследвания. „Вторият ми приоритет ще е да се осигури стимул за стартиращите фирми и тези, които разширяват своята дейност. Ключовото предизвикателство за Европа е да мобилизираме повече частни инвестиции в научните изследвания и иновациите”, каза Захариева.
Според нея трябва да бъдат преодолени двете най-сериозни предизвикателства пред иноваторите – достъп до капитал и прекомерна бюрокрация. Захариева обеща повече възможности за високорискови и революционни начинания.
„Ще засиля сътрудничеството с Европейската инвестиционна банка и мрежата за надеждни инвеститори. Ще представя цялостна стратегия за стартиращи предприятия. Ще организирам Европейски форум за стартиращите предприятия възможно най-скоро”, обеща Захариева.
„Третият ми приоритет ще е да се насърчи нашият капацитет в ключови технологии”, каза Захариева. Тя каза, че ще работи за създаването на изследователски съвет за изкуствен интелект.
Друг неин приоритет засяга жените в областта на иновациите, стартъпи и науката.
Обръщението на Захариева пред евродепутатите продължи в рамките на 15 минути. След това Захариева отговаря на въпроси, с които депутатите искат да преценят компетентността ѝ и плановете ѝ като евентуален комисар.
За да бъде одобрена кандидатурата ѝ, тя трябва да получи 2/3 от гласовете. Вотът се упражнява при закрити врата.
Захариева е третата поред българка номинирана за този ресор, след Мария Габриел и Илиана Иванова. Откакто членува в ЕС България е представяла само жени комисари.
Вчера ЕП одобри първите четирима кандидати. Очакванията са проверките, планирани в рамките на седмица, да минат бързо. Основните политически партии избягват сблъсък заради кандидатите, за да може без забавяния Комисията да бъде гласувана в края на месеца и да започне да действа веднага.
„Надявам се да съм успяла да представя визията си за този изключително важен ресор и да имам възможност, ако бъда одобрена, да изпълня тази визия”, заяви Захариева пред журналисти след изслушването.
Петър Волгин попита Екатерина Захариева дали не съществува риск военната икономика да стане мотор и в сферата, която ѝ е поверена, и как ще успее да предотврати превръщането ѝ в област, в която войната ще победи мира, предават специалните пратеници на БТА Мартина Ганчева и Иво Тасев.
„Силно се надявам мира да победи войната. Нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи в тази война. Считам, че ресурсите и усилията, които ние полагаме да подпомогнем Украйна да победи, не са загубени пари за нас, те са инвестиции в нашата сигурност. Украйна воюва за нашата сигурност”, отговори българският кандидат за еврокомисар. Реакцията ѝ бе аплодирана в залата.
С Ева Майдел от ЕНП, която е и член на комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика започна вторият кръг въпроси към Екатерина Захариева. Майдел отбеляза, че Европа е научна супер сила и подкрепи твърдението си с цифри, като даде примери, че една трета от световните научни публикации идват от ЕС и че съюзът има голям брой носители на Нобелови награди. Въпреки това Ева Майдел отбеляза, че като континент Европа изостава в сферата на конкурентоспособността, ако се прави съпоставка със САЩ и Китай.
„Основната ни цел е да достигнем тези страни. В момента разполагаме с около 95 милиарда евро за научни изследвания, като най-много средства има в програмата „Хоризонт Европа” - над 53 млрд. евро”, информира българският евродепутат от ЕНП. Тя попита Екатерина Захариева има ли идея как да се преориентира финансирането, за да може европейската икономика да създава иновации и да стимулира икономическия растеж.
„Голямата разлика между нас и САЩ, но и Япония, както и близките до нас държави са в частните инвестиции. Само 40 процента от европейските дружества инвестират в изследвания и иновации. В САЩ делът е 56 процента, още по-висок е в Япония и Южна Корея”, отговори българският кандидат за еврокомисар. Според нея ЕС трябва да бъде по-приоритиризан и фокусиран.
„В стълб 2 липсва фокус на програмата. Забелязва се и сложно управление на програмата „Хоризонт Европа” и не достатъчно ефективна система за измерване на размера на частните инвестиции, приноса на индустрията в този стълб. Трябват по-добър фокус, по-добър механизъм и инструменти, които да създават стимул частния сектор да инвестира в иновации и наука”, подчерта Екатерина Захариева.
Последваха три въпроса от българския евродепутат Цветелина Пенкова от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, която е и заместник-председател на комисията. Тя попита Екатерина Захариева на какъв етап е ЕК в изготвянето на дефиниция за стартиращите предприятия, какви са конкретните законодателни инициативи, за да бъдат задържани младите предприемачи в Европа и освен с настоящите субсидии и заеми, какви допълнителни финансови механизми могат да се предвидят, за да се насърчат частните инвестиции в сектора на иновациите и технологиите.
„Без легална дефиниция на това какво е стартъп, не можем да определим обхвата на този режим”, отговори Екатерина Захариева. Тя коментира, че трябва да се направи анализ на това колко компании, регистрирани в Европа, ще бъдат засегнати и изрази мнение, че в Европейския акт за иновации има сериозни проблеми с тестването на продуктите. Тя очерта и друг проблем, че Европа изостава изключително в сравнение със САЩ по отношение на обществените поръчки. „Почти не се прилагат обществени поръчки”, каза още българският кандидат за еврокомисар.
Последен от българските евродепутати - в рамките на последния, четвърти кръг от въпроси, питане към Захариева отправи Христо Петров („Обнови Европа“), заместник-председател на Комисията по култура и образование (CULT) към Европейския парламент, която е със статут на поканена на изслушването. Той попита българския кандидат за евродепутат дали смята, че трябва да има инклузивност на достъпа на културата в контекста на новите инструменти на програма „Хоризонт".
„Макар моето портфолио да не е пряко свързано с културата, инклузивността на образованието и културата е от изключителна важност. И вие сте абсолютно прав, че тази инклузивност трябва да бъде свързана с регионите, не просто с държавите. Да, готова съм да работим заедно, имате моята подкрепа в стремежа да бъдем инклузивни. Има много от така наречените уайдънинг държави, които са под средното ниво на изследвания и наука", отговори Захариева.