Честваме паметта на св. Тавита и на св. Анастасий

На 25 октомври църквата чества паметта на светата праведна Тавита и на светия мъченик Анастасий.

Тавита живяла през I век в крайбрежния палестински град Йопия (днес Яфо, южен квартал на Тел Авив). Тя била ревностна християнка от първото поколение, повярвали в Спасителя Христос. Вероятно е слушала лично Неговата проповед, а след това станала ученичка на апостолите. Името й според книгата Деяния апостолски означавало сърна. И тя с невинността на сърна и с истинска любов помагала на бедните, вдовиците и сираците, като даром тъчала и шиела дрехи за тях. Но се случило така, че Тавита се разболяла и умряла. И докато близките й подготвяли нейното погребение, станало известно, че апостол Петър е в близкия град Лида.

Тогава двама пратеници отишли и помолили Петър да дойде в Йопия. Той веднага се отзовал и пристигнал. Всички вдовици го наобиколили, плачели и показвали ризи и дрехи, които Тавита им направила. Петър, без да каже нищо, коленичил и горещо се помолил. И възкръсналият от мъртвите Христос Бог извършил чудото. Тавита се съживила и станала от смъртния си одър. Това веднага се разчуло из цяла Йопия и мнозина повярвали в Иисус Христос. Тавита живяла още доста години, като продължила да върши добри дела и милостиня. Умряла в дълбока старост.

Свети Анастасий бил родом от Аквилея в Северна Италия. По време на гоненията срещу християните при император Диоклетиан (284-305 г.) той бил в крайбрежния град Салона в Далмация (близо до днешния град Сплит). Анастасий доброволно се явил при мъчителите и смело изповядал вярата си в Иисус Христос, като истински Бог и Творец на всичко. За тази своя твърдост във вярата той бил посечен с меч, а тялото му хвърлили в морето.

Една благочестива жена обаче се постарала да извади светите мощи от морето и те станали предмет на почит от вярващите. На гроба на светеца ставали много чудеса.

Навършват се 80 години от най-голямата морска битка в историята. На 25 октомври 1944 г. по време на Втората световна война се води решаващата битка в десантна операция за възвръщане на Филипините от САЩ. Сраженията се водят в залива Лейте, разположен в източната част на Филипинския архипелаг.

След като се оттеглят от Филипините в началото на 1942 г., американците създават своя база за действия в Австралия. Те вече имат подобна база в централния район на Тихия океан, на Хаваите. Регионът се разделя на два театъра на военни действия – Югозападен Тихи океан и Централен Тихи океан. Армията под командването на генерал Дъглас Макартър отговаря за Югозападния Тихи океан, а флотът под ръководството на адмирал Честър Нимиц поема Централния Тихи океан. Базата на Макартър е Австралия, а стратегията му е да се придвижи на север през Индонезия, Филипините и Формоза (Тайван), за да стигне до Япония. Нимиц, чиято база е на Хаваите, иска да напредва на запад през Централния Тихи океан. В крайна сметка и двете стратегии намират приложение. Когато стига до Австралия след изтеглянето от Батаан (през февруари 1942), Макартър заявява: „Аз ще се върна“ (във Филипините).

Към 1944 г. САЩ държи инициативата във войната с Япония. След среща между Макартър, Нимиц и президента Франклин Рузвелт, Филипините се утвърждават като стратегическа цел, но не е взето окончателно решение и спорът продължава още два месеца. В крайна сметка, Нимиц променя мнението си и се съгласява с плана на Макартър – решено е силите на Макартър да нападнат остров Лейте в централната част на Филипините.