България скърби за Кирил Маричков

Вчера след инцидент на сцената си отиде легендарният български музикант Кирил Маричков. Той имаше участие с групата си "Фондацията" в село Селановци. Дългогодишният член на "Щурците" напусна този свят 20-ина дни преди да навърши 80 години. Рожденият му ден е на 30 октомври, за когато бе планиран голям концерт, за да се отразнува юбилея му.

Десетки български звезди от сцената и извън нея споделиха болката си от кончината му в социалните мрежи.

Орлин Горанов също не скри болката си:
"С неописуема болка разбрах, че ни е напуснал Кирил Маричков. Един абсолютен диамант, който ни кара да настръхваме всеки път, когато чуем неговия глас, неговата музика. 
Авторитет, личност и абсолютна икона за всички възможни времена. Ех, друже.... Ще ни липсваш. Нека ти е леко там, сред памуковите облаци. 
Искрени съболезнования към неговите близки. 
Мъчно ми е, когато героите ни изоставят! Дълбок поклон."

"Поклон пред паметта на големия български музикант, певец и композитор Кирил Маричков! Почивай в мир, приятелю! Твоето творчество остава!", написа Лили Иванова.

Мими Иванова и Развигор Попов също публикуваха пост:

"Безмълвни сме при всяка загуба! Бог да прости моят колега и приятел Кирил Маричков???
Може би съм от малкото певици, които имат дует с него. Той написа музиката на песента "Гласове", с която се явихме на "Златния Орфей" точно преди 50 години. Споделям изпълнението в негова памет.
Аз и Развигор изказваме искрени съболезнования на семейството и близките на този обичан "щурец"!

Група Ахат не скри мъката си: 

"Днес нашата група осиротя още веднъж с тъжната новина за Кирил Маричков. Наричаха го Патриарх на българския рок, но по-важното е, че той беше Човек с ясна прогресивна позиция и даде пример как може да се живее достойно в смутни времена.
 Без неговата подкрепа и съвети, АХАТ нямаше да бъдем същите и зад всичко което постигнахме през годините стои частица от него.
 Горди сме, че беше наш ментор и спомените за него остават с нас.
 Почивай в мир, Кирчо !"

"С дълбока тъга научих, че Кирил Маричков ни е напуснал преди малко. 
Благодаря ти за музиката, вдъхновението и големия пример!
Почивай в мир, скъпи приятелю!???️?", написа Мария Илиева.

Ето какво написа и журналистът и водещ Ники Кънчев:

"Отказвам и пак отказвам.
Не мога да приема тази новина!
Не я искам!
Шокиран и вцепенен стоя и плача сам.
Човекът, чиято музика ми е помагала в тежки времена и ме е веселила в светли часове си е тръгнал от тази Земя.
Кирил Маричков, един от създателите на "Щурците", "Бъндараците", "Фондацията" и още и още...
Тръгнал си съвсем по музикантски - директно от сцената е поел Нагоре!
Не случайно абсолютно пророчески изпя и записа последно в последния си албум "75" и остави нарочно последно в албума като надгробен епитаф парчето "Тъмен вятър" по стиховете на великолепния Георги Константинов: 
"В мен будува тревога необяснима.
И нощта извънземна
ме тегли навън...
Засега съществувам. Все още ме има.
След това ще изчезна
зад близкия хълм.”
Няма изчезване, Киро! Все още те има и ще те има вечно! Като песните ти! Ти ни остави такова Наследство! 
Ти беше един от тези, които отвориха прозорците на Свободата по тези земи! Остави повече, много повече от "Две следи"!
Поклон и Бог да те прости!
И благодаря за песните!"

Думите на журналиста и писател Иво Иванов от далечен Канзас също са разтърсващи:

"Днес страда огромното, многомилионно семейство на великия Кирил Маричков. Ние всички сме негови рожби. Той отгледа моята генерация - накара ни да се извисим над сивото ежедневие на една тежка епоха, да надделеем над своеволията на 20-век, да повярваме в себе си, в могъществото на музиката, в добрината, в приятелството, в любовта. Ако се вгледате внимателно назад ще видите и неговите следи до своите - да, две следи. Така е - той бе винаги до нас в този свят студен...и чак до залезния ден.
До последния си дъх той бе едно 79 годишно любопитно дете - търсещо нови хоризонти, прегръщащо нови стилове, рисуващо нови картини. Композираше, пишеше, пътуваше, свиреше...обичаше. Вярваше във Вълшебния цвят, който връща времето назад за да го удостои с вечна младост...нашта младост. И беше прав, защото намери начин да не остарее, дарявайки и нас със сладък, неувяхващ Маричков Вкус на времето! Толкова пъти ми е помагал в тежък момент. Толкова пъти ми е напомнял да не се отчайвам, да гледам към звездите и да не нарушавам съкровената Клетва към истинските приятели.
Кирил Маричков - трубадурът на нашата младост; човекът вдъхновение, чието име наобратно е лирик бе избрал да не спира да крачи по този свят със своята любима бас китара, от град на град, от сцена на сцена и от песен до песен.
Не вярвам, че смъртта му е нелепа. Той не си тръгна обездвижен, съсипан от болести и прободен от системи. Съдбата бе решила да го удостои с най-голямото признание и положи тялото му върху тържествената фрегата на музиката. Тя отпътува към безбрежния океан с тялото му до любимата сцена хванало своето четириструнно оръжие в последна битка за нашите сърца.
Но само тялото...истинската му същност остава да диша завинаги в красивите барелефи на неговата музика. Така че той винаги ще бъде точно там край реката, където се редят тополите, където черният кон никога няма да умре върху белия сняг и където неговият дългокос Хамлет облечен в дънки и тънка риза все още се тревожи да бъде или да не бъде средновековно невъзможен...
Сбогом г-н музика и попътен вятър към безсмъртието! "