Честваме паметта на свещеномъченик Дионисий Ареопагит

Днес православната църква почита паметта на свещеномъченик Дионисий Ареопагит. Имен ден на 3 октомври празнуват Денис, Денислав и Денислава, а името Денис означава „Прослава на деня и светлината".

В библейската книга "Деяния апостолски" наред с другото се говори и за проповедта на свети апостол Павел в Атина. В този град, прочут със своите философи и езически храмове, апостолът забелязал един жертвеник, на който имало надпис: "На незнайния Бог". Затова на събрание от знатни и учени атиняни в Ареопага, върховния съвет в Атина, апостолът обявил, че дошъл при тях да проповядва за Оня Бог, Когото атиняни, без да знаят, почитат, Който е създал целия свят и дава на всички живот, дихание, всичко. Той обяснил на своите слушатели разликата между Този вездесъщ и всемогъщ Бог, и бездушните идоли, на които те се покланяли. Говорил им също за възкресението на Христос, Който проповядвал покаяние и вечен живот и ще дойде да съди света.

Повечето от атиняните се отнесли недоверчиво към това ново учение. Но между слушателите имало и такива, които повярвали на думите на светия апостол и се обърнали към вярата в Иисус Христос. Между тях бил и Дионисий, член на Ареопага. След проповедта на апостол Павел сърцето на Дионисий се разтворило да приеме в себе си вярата в истинския Бог. И той се покръстил заедно с целия си дом.

По-късно Дионисий придружавал апостола, като негов ученик и сподвижник. В продължение на три години бил неотлъчно с него, като непосредствено от него изучавал словото Божие. Защото отначало Христовото учение не било записано, а се предавало устно: от апостолите - на техните приемници, от тях - на следващите, и т.н. 

Скоро след това апостол Павел го изпратил да проповядва в Атина в сан епископ. Той видял също другите апостоли и заедно с тях бил в Йерусалим при успението на Божията майка. Според преданието свети Дионисий проповядвал и в Галия (днес Франция), където при гонението от император Домициан много пострадал и накрая бил убит с меч в 96 г.

През есента започва бурната миграция на птиците към по-топлите места и това е поводът 3 октомври да бъде избран за Европейски ден на птиците. Тъжната статистика гласи, че в момента над 1200 вида птици са застрашени от изчезване. България е една от европейските страни с най-голямо биоразнообразие. У нас се срещат 429 вида птици . През територията на България минават две въздушни магистрали на прелетните птици: Виа Аристотелис (Задбалканския път) през долината на река Струма, Софийското поле и Искърското дефиле и Виа Понтика – един от главни маршрути на миграция на птиците от Европа към Африка,който върви над Странджа и по бреговата ивица на Черно море. Този маршрут следват много видове грабливи, водолюбиви и пойни птици, измежду които 78% от всички бели щъркели и цялата популация на розов пеликан в Европа, както и изключително редките видове царски орел, египетски и белоглав лешояд.

Основната цел на Европейския ден на птиците е да се привлече вниманието на хората и да се насочи към проблемите на защитата на местобитанията на перантите.

Днес е националният празник на Германия – Денят на германското единство, който се чества от 1990 г. насам. 3 октомври 1990 година дава на модерната история събитие, което се оказва ключово за световната икономика и политика в десетилетия. След 40-годишно разделение Германската демократическа република се присъединява към Федерална република Германия. Макар Берлинската стена да е срутена символично близо година по-рано - на 9 ноември 1989, новата обединена Германия трябва да измине дълъг път по обособяването на новата държавна система и унифицирането на администрацията, за да се превърне отново в една от водещите икономики не само в Европа, но и в света.

В исторически план днес се навършват 205 години от рождението на Евлогий Георгиев и 200 от това на неговия брат Христо - най-големите дарители в българската история. По този повод днес са организирани редица тържества в родния им град Карлово.

В този ден цар Фердинанд І подписва манифест, с който се отказва от трона в полза на сина си, според информация на отдел “Справочна” на БТА. При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918 г., с него България капитулира и излиза от Първата световна война) Антантата (военно-политически блок между Великобритания, Франция и Русия оформен през 1904-1907) поставя задължително условие Фердинанд да се откаже от българския престол и да напусне България.

Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е германски принц, български княз (25 юни 1887-22 септември 1908) и цар (22 септември 1908-3 октомври 1918) на България. Роден на 26 февруари 1861 г. На 25 юни 1887 г. III Велико Народно събрание го избира за княз на България. На 22 септември 1908 г. след провъзгласяване на независимостта  на България Фердинанд I е обявен за цар на българите. Той умира на 10 септември 1948 г. в Германия.

Борис Трети, чието пълно име е Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота, управлява България от 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г. 

Роден на 30 януари 1894 г. Син на цар Фердинанд и на княгиня Мария Луиза. По време на своето управление Борис ІІІ засилва ролята на монархическата власт. Присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941), но не изпраща войски на Източния фронт. Цар Борис III е три пъти кавалер на френския орден "Почетен легион", кавалер на английски кралски викториански орден, на орден "Леополд" (Белгия), на Домашен рицарски орден "Св. Хубертус" (Бавария), на ордените "Червен орел" (Прусия), "Св. Андрей Първозвани", "Св. Александър Невски" и "Св. Анна" (Русия), на ордени на Румъния, Италия (Парма и Сицилия), Полша и др.

Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е на 5 септември 1943 г. в манастирската църква на Рилския манастир. На 24 април 1946 г. тленните останки на Борис ІІІ са изнесени от светата обител и препогребани в параклис на двореца "Врана". През 1946 г. параклисът е унищожен. На 18 октомври 1991 г. при разкопки в парка "Врана" е открита стъкленица с надпис, че в нея е сърцето на цар Борис ІІІ. Предадена е за съхранение в трезора на Българската народна банка. На 23 август 1993 г. стъкленицата е изнесена и е препогребана във възстановения гроб в Рилския манастир.