Киприан бил езически жрец в град Антиохия, Сирия, през III век. Един ден той проявил интерес към вярата в Христос и една девойка християнка на име Юстина му помогнала да се запознае с истините на спасителната вяра.
Киприан бил образован човек и затова, щом усвоил Христовото учение, бил ръкоположен за клирик, дори станал и епископ. По времето на император Деций обаче той заедно с Юстина и друг християнин на име Теоктист били хвърлени в затвора и подложени на мъчения в източната имперска столица Никомидия. А понеже не се съгласили да се отрекат от вярата, били посечени с меч.
Андрей бил смирен и благочестив християнин, който се преструвал на юродив. Има такъв вид свети хора, които от смирение се представят за юродиви и се наричат "юродиви заради Христос". Те съзнателно взимат вид на безумни, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат "от долен род" на този свят, презрени, да намерят милост в очите на Бога. Такъв бил и св. Андрей, просиял като юродив в Цариград през IX-X век. В тоя голям град сред толкова богати и щастливи хора, той подобно на Христос нямал къде глава да подслони. Не отдъхнал никога под покрив, но лежал на сметта като бедния Лазар, презиран, подритван.
По време на молитва във Влахернския храм свети Андрей се удостоил да види Пресвета Богородица, която покривала молещите се с покривалото си. Това събитие чествахме на 1 октомври.
Много чудеса извършил свети Андрей, много грешници обърнал в пътя на спасението. Но никога при тези дивни прояви на Божията милост към него не се появила в душата му и капчица гордост. Той продължавал да пази най-дълбоко смирение и се молел постоянно за онези, които му се присмивали, както и изобщо за всички хора. Св. Андрей починал в дълбока старост.