Чайките превзеха и София

Снимка БГНЕС

Чайките и гларусите вече не са проблем само за морските градове. Хищните пернати превзеха и София. Гларуси гнездят над главите на министрите. Със своите паркове, големи водни площи и Витоша столицата е дом на над 70 вида птици, през нея минава и основен миграционен път. Птичето богатството в София е забележително на фона на общоприетното мислене, че те могат да живеят само в гори, поляни и малки, спокойни населени места.

“Градът е много интересен по отношение на птиците. В рамките на територията му могат да се видят около 70 вида, а по време на миграция да нараснат до 100. Ако добавим и по-широкия кръг около София, броят им по време на преселване стига до 200 вида. Сред тях има редки птици, включително и грабливи”, обяснява орнитологът от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) Димитър Градинаров.

Над града е прелитал ловен сокол, който е най-рядката граблива птица у нас и има само три известни гнездящи двойки. По време на преселване в небето са забелязвани и орли змияри, малки кресливи орли, както и черен щъркел.

“Наблюдавани са и някои много редки и интересни видове, какъвто е соколът скитник, който е най-бързата птица в света. В последните години излязоха данни, че има и двойки, които вероятно гнездят в София”, разказва Градинаров. А разнообразието от грабливи видове не спира дотук.

В парковете гнезди малкият ястреб, а в най-големите зелени територии, както и в по-дивите места на парковете - големият ястреб и обикновеният мишелов. Забелязвана е и обикновена ветрушка, която е вид сокол.

Тези птици обаче могат да бъдат забелязани само от професионалисти. А любителите орнитологът съветва да идат в Южния и Западния парк или Борисовата градина, където има алея на птиците, включително и табелки, които дават информация коя коя е. На пръв хората познават само видове като големия синигер и домашния гълъб, и врабчето. Преди повече от 10 години именно големият синигер бе избран за птица - символ на София, в онлайн гласуване на близо 9 хиляди души.

Птицата все още е една от любимите, а причините са няколко. Първо, има доста голяма популация в парковете, дори се е появила и в много квартали в междублоковите пространства. Там и в по-малки градинки има много дървесни видове, с които синигерът се храни, а и хората почнали да слагат къщички, в които той да гнезди. Тя е много красива птица, децата я обичат защото бързо се приобщава да идва на хранилки, които семействата поставят по терасите си и в градинките пред блоковете.

Видовото разнообразие в столицата е наистина впечатляващо. Свободно могат да се наблюдават и много различни сови. На места има домашна кукумявка, горска ушата сова, горска улулица, а дори, макар и по-рядко, може да се види и забулената сова. И да се чуе чухал. Врабчетата се намират все повече в покрайнините на София, където има къщи с дворове.

“Интересно е, че наблюдатели на птици, които обикалят цяла България, за да видят редки видове, понякога ги откриват лесно точно в софийските паркове. Примери са черният кълвач, малкият пъстър кълвач и други, които обикновено са трудни за наблюдение в дивата природата, а в парковете вече са свикнали с хората. Някои видове се престрашават заради поставените хранилки и дори идват да ядат от ръка”, разказва Градинаров.

В парковете все още може да ви пее славей, да видите горска зидарка и кралчета. Вече в някои от перифериите на водните басейни гнездят зеленоногата водна кокошка, земеродното рибарче, обикновеният крещалец, малкият воден бик. По време на зимуване могат да се наблюдават и сиви чапли и зеленоглава патица, изрежда експертът водните обитатели.

В Софийското поле има популации на посевни врани. През зимата те често решават да нощуват в града, защото им е по-топло и има повече храна, а и се чувстват защитени от хишници и обстрел.

Градинаров обръща внимание и на друг интересен пернат вид, познат повече като морски обитател. Това са чайките, които успешно са се преселили в града от поне 20 години, но все още избягват пряк контакт със софиянци. Те са изключително добри летци, могат да минат огромни разстояния, особено когато има въздушни течения и да се придвижват, използвайки естествени водни трасета.

Дори през есента се срещат на много далечни от водата разстояния - например по ниви в период на разораване, когато изскачат мишки, червеи и бръмбари, с които да се хранят. Малко хора подозират, че имат ли място за гнездене и храна, могат да живеят и далеч от морето. Популацията им все още е малобройна тук - около стотина двойки, които удобно са се настанили в центъра на София. Могат да се видят гнезда на покрива на Министерския съвет, ЦУМ и “Шератон”, а и по високи блокове в “Люлин”.

Лястовиците изчезнаха от София. “Липсата на храна, появата на много стъклени и санирани сгради, които не позволяват да се гнезди, са причините за изчезването на птичката от столицата. Вече има много малко останали ниши дупки, в каквито те обичат да създават своя дом, затова може да се каже, че се превръщат в екзотика”, обяснява Градинаров. Не по-малък се оказва проблемът и с интензивното третиране на тревните площи.

“Заради пръскането с различни химикали против бълхи и кърлежи нивото на насекомите в града силно намаля в последните 20 години. В част от парковете зеленината също се третира много сериозно и там, където ходят много хора, има стерилни зони, в които са останали много малко птици, не защото няма места за гнездене там, а защото няма храна”, твърди орнитологът.

Именно затова софиянци все по-рядко могат да видят и лястовици. Но за сметка на това липсата им запълват бързолетите, които драстично увеличили популацията си. Те са подобни на лястовици, но много по-големи и летят с висока скорост.

Май не го оценяваме, но сме заобиколени от зеленина и на много кратки разстояния се стига до дива природа и високи планини. Може да се каже, че това вдига стандарта на софиянци сериозно, защото има скъпи западни градове, в които няма нищо друго освен едни полета с аграрен пейзаж, обобщава експертът.