Честваме 139 години от Съединението. Варна e градът, в който официално е оповестено

Снимка: Община Варна

На днешния 6 септември се навършват 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Около 15 часа на 6 септември от балкона на „Телеграфо-пощенската станция“ пред събралото се множество варненци княз Батенберг оповестява събитията в Пловдив и подкрепа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия

Варна е градът, в който официално е оповестено Съединението на България на 6 септември 1885 година. Княз Батенберг взима решението да подкрепи въстаниците и приема да стане княз на обединена България. Знаменитите събития са описани в писмо на първия митрополит на Варненска и Преславка епархия - митрополит Симеон, който става свидетел.

В началото на септември князът присъства на военни учения в Шумен. Новината за волята на народа България да се обедини го намира в летния му дворец Сандрово, днешен "Евксиноград". Той се запознава със събитията от телеграма, разказва Донка Николова от Държавен архив - Варна. Батенберг веднага иска да разбере кой оглавява временното правителство и така осъществява комуникация с Георги Странски по телеграфа.

Около 15 часа на шести септември от балкона на „Телеграфо-пощенската станция“ пред събралото се множество варненци князът оповестява събитията в Пловдив и подкрепа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Вечерта Батенберг се отправя към жп гара Варна, за да пътува до Русе и Търново. Слизайки от каретата, множеството го поема и го носи на ръце до вагона. Влакът е окичен с цветя, сочат исторически

По улиците на Варна тръгват шествия, като основна група тръгва от Екзарх Йосиф (Шишкова градинка), отправя се към площад „Мусала“ и старата жп гара Варна.

Шествието е съпроводено от духовата музика на 8-ми Приморски пехотен полк и войници. Хората се движат със запалени факли, газеници, лампи и знамена, сочат исторически сведения.

Община Варна организира богата празнична програма за 6 септември, когато отбелязваме 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. И тази година на пл. „Независимост“ в морската столица ще се проведе историческа възстановка на събитията от 1885 година.

В 10:00 ч. пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ започва възпоменанието за 6 септември 1885 с полагане на венци и цветя с военен ритуал.

В 10:15 ч. тръгва шествие от паметната плоча, което ще се движи по бул. „Мария Луиза“, до паметника на загиналите в Сръбско-българската война в градинката до Археологическия музей. Там в 10:30 ч. ще бъде отслужена заупокойна молитва и церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал.

Като част от празничната програма от 11:00 ч. на сцена „Раковина“ в Морската градина ще се проведе XVIII Областен празник на фолклорното изкуство „Песни на брега“, с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. Организатор е народно читалище "Македония - 2005".

Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18:00 ч. на пл. „Независимост“ в центъра на града. И тази година актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.

По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември същата година, като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г.-5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Съединението ще бъде отбелязано с различни мероприятия в страната

Кулминацията е тържествената проверка (заря) тази вечер на площад „Съединение“ в Пловдив.

Президентът Румен Радев ще посети Пловдив, където ще участва в тържествената проверка-заря и ще приеме почетния строй, съобщи прессекретариатът на държавния глава. В 20:45 часа президентът Радев ще произнесе слово. В честването на Съединението в Пловдив ще участва и служебният премиер Димитър Главчев, съобщиха от правителствената пресслужба. 

139-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия ще бъде отбелязана тържествено с участието на представителни военни подразделения, съобщи пресцентърът на Министерството на отбраната. 

В София Съединението ще бъде отбелязано пред мавзолея - костница на княз Александър Батенберг с участието на представително военно подразделение от Националната гвардейска част. Ще бъдат поднесени венци от името на министъра на отбраната и началника на отбраната.

Националният военноисторически музей (НВИМ) ще работи с обичайното си работно време и входни такси и специално за своята публика Музеят ще покаже знамето, под чиито дипли на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив. То е трибагреник с лъв, приготвено е за Източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на Областта. Именно това знаме войниците на майор Николаев целуват, преди да тръгнат, а думите върху него „Съединение или смърт“ ни пренасят в онези героични дни, когато общественият и човешкият живот се осмислят с категориите на националните идеали.