Свети Адриан живял със съпругата си Наталия в град Никомидия, източната столица на империята, по времето на император Максимиан, един от най-яростните гонители на ранното християнство. Адриан бил служител в царския двор, където един ден видял да водят 23-ма християни, заловени заради отказа им да принасят жертви на езическите божества. Имало бърз съдебен процес с обвинение за непочитане на държавния култ и непоколебимите във вярата си християни били предавани на мъчения и смърт.
В този случай Максимиан сам разпитвал християните, които без страх изповядвали своята вяра в Иисус Христос. Разгневеният император заповядал да ги бият жестоко, но те търпеливо понесли изтезанието и заявили, че се надяват да получат на небето безсмъртни венци.
- Безумци - казал им Максимиан, - вие очаквате венци на вашите глави, които аз ще заповядам да отсекат!
Но мъчениците останали твърди във вярата си. 28-годишният Адриан, впечатлен от искрената вяра и твърдостта в убежденията на Христовите последователи, неочаквано за всички заявил, че и той е християнин. Макар да не бил още покръстен, веднага го заловили и хвърлили в затвора. Като много други мъченици и той в крайна сметка получил кръщение чрез кръвта си.
Първо бил окован в железни вериги в тъмницата при останалите мъченици. Наталия, която била тайна християнка, отишла в затвора да подкрепи съпруга си и другите подложени на мъчения християни. И някои други християнки по нейния пример усърдно се грижели за затворените в тъмницата мъченици, които спокойно се готвели за смърт. След 23-мата мъченици и Адриан бил обезглавен. Скоро след това Наталия безболезнено и тихо се поминала, както била при гроба на своя мъж. Тя също е причислена към мъчениците, защото с душата си пострадала за Христос и се грижила за Неговите мъченици.