Честваме паметта на свети Емилиан, Кизикски епископ

На 8 август църквата чества паметта на свети Емилиан, Кизикски епископ. Периодът на иконоборството (726-842 г.) е тежко време за християнството. Православната вяра и нейните привърженици били подложени на преследване. След дълги борби се наложило правилното мнение, че иконата е само изображение на нещо, което действително съществува, но предмет на почит е не тя самата, а изобразената на нея свята личност. 

Борбата за защита на Христовата вяра родила велики личности, наричани изповедници. Те се противопоставили преди всичко на могъщата държавна власт, която подкрепяла и налагала със сила ереста на иконоборството. А защитниците на иконопочитанието претърпели много преследвания и мъчения, за да защитят истинската православна вяра.

Един от многобройните изповедници на тази вяра е свети Емилиан, епископ на град Кизик (днес село Белкъс на южния бряг на Мраморно море). Роден в Цариград, той получил добро образование и млад станал монах в манастир край Босфора. Там се отличил с добродетели и вярност към православието. 

През 787 г. бил избран за Кизикски епископ. Служил честно и предано на Църквата в лицето на Божия народ, положил много труд за духовното издигане на своето паство, развил забележителна благотворителна дейност. Но макар иконопочитанието да победило с решението на VII вселенски събор (787 г.), през 815 г. император Лъв V Арменец подновил иконоборческата политика на предшествениците си. 

Емилиан Кизикски бил един от епископите, изправили се смело срещу политиката на императора. Затова бил отстранен и пратен в заточение, където скоро се упокоил и е почитан като изповедник на вярата.

Днес почитаме и паметта на новомъчениците Трендафил Загорски (от село Загора край Волос, Гърция, погрешно наричан Старозагорски) и Анастасий Българин (известен като Струмишки или Солунски), убити за вярата си, на този ден съответно през 1680 и 1794 г.

През 1965 г. Варна е домакин на първото издание на Балканския филмов фестивал, който се провежда  от 8 до 14 август.

През 1964 г. в Букурещ, Румъния, се провежда конференция на бюрата на националните балкански комисии на ЮНЕСКО с участието на балкански филмови делегации, на която се взима решение за създаването на Балкански филмов фестивал. За участие във фестивала с филмови продукции са поканени представители на Албания, България, Гърция, Румъния, Турция и Югославия. Фестивалът има несъстезателен характер. Избран е 29-членен фестивален комитет, начело с д-р Петър Вутов, председател на Комитета по култура и изкуство и 23-членен организационен комитет. Създадено е и специално пресбюро, което издава информационен бюлетин на френски и български език.

Извън програмата във форума като гост-наблюдатели, присъстват кинодейци, продуценти, журналисти от европейски държави, Съветския съюз и Япония. 

Фестивалът показва постигнатото в областта на кинематографията в Балканския регион, дава възмосност за обмяна на идеи и перспективи, подобно на други утвърдени в Европа и света фестивали. Балканският филмов фестивал в своята концепция предвижда обмен на филми между балканските държави, както и извън тях. 

На 14 август 1965 г. Първият балкански кинофестивал е закрит. Взима се решение през 1966 г. да се проведе в Турция. Поради трудности от различен характер, Вторият балкански филмов фестивал се провежда през 1970 г. в Мамая, Румъния. Третият – през 1979 г. в Истанбул, Турция, през 1980 г. в Любляна, Югославия, а през 1981 г. в Атина, Гърция. Шестият балкански филмов фестиал се провежда през 1982 г. в София.