Дометий бил родом от Персия, днешен Иран. Той се родил в първата половина на IV век, по времето на император Константин Велики, когато християнството вече било позволена религия и спрели гоненията срещу вярващите в Иисус Христос.
Дометий повярвал в Спасителя на света и посветил живота си на вярата. Но близките му се опитали да го отклонят от нея и той отишъл в гранична с Византия област. Станал монах в един манастир до град Низибия (днес Нусайбин на турско-сирийската граница). Там Дометий прекарал известно време, докато се научил на монашески подвиг и тогава по подобие на други монаси от обителта, пожелал да се отдаде на безмълвен живот.
Отишъл в една пуста планина, където се настанил в пещера. Чрез пост, молитва, нощни бдения и размисли за Бога и Неговия промисъл за света Дометий достигнал такава святост и съвършенство, че станал духовен наставник на други отшелници. Получил от Бога дарбата да изцерява хората от болестите им.
Но в онези предели дошъл Юлиан Отстъпник, който започнал в цялата империя и особено в източните й части голямо гонение срещу християнството с цел да възстанови езическата религия. Лично предприел пътуване в източните провинции, където християнството имало вече дълбоки корени и трайни традиции.
Юлиан научил за подвижника Дометий и неговия духовен авторитет сред населението. Затова наредил да го убият, ако не се откаже от вярата си. Войници отишли при преподобния и като го заварили с двама негови ученици по време на молитва, започнали да хвърлят камъни срещу тях, докато ги умъртвили, а после зазидали и входа на пещерата.
Така мъченически свършил живота си този Божи угодник и се преселил в небесното царство в 363 г. Затова го почитаме като преподобномъченик.