От днес (1 август) започва Богородичният пост. Той е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината. През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.
Той е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него: "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."
Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости, припомня БГНЕС.
Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и несготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
На 1 август църквата чества паметта на светите мъченици братя Макавеи и изнасянето на светия Кръст Господен. Православната църква почита цяла поредица от старозаветни праведници. Това са праотците на Иисус Христос, пророците, праведниците. Сред тях са и седемте братя Макавеи, майка им Соломония и свещеник Елеазар, които почитаме днес.
Те живели през II век преди Рождество Христово и подвигът им е свързан с устояването във вярата в единия истински Бог. По това време еврейският народ бил под властта на сирийския цар Антиох IV Епифан от династията на селевкидите, наследници на Александър Велики. Разбрал, че религията крепи евреите като народ дори и в робство, царят се опитал да унищожи тази основна тяхна опора: забранил богослуженията, поругал храма и го превърнал в капище на Зевс, със сила налагал езически обичаи. Много евреи били отведени в плен, а останалите се опитвали да оцелеят, като се приспособявали към новите разпоредби. Но имало и храбри хора като братята Макавеи, които смело пожертвали живота си, но не изменили на вярата и преданието на своя народ. Заедно с тях били убити наставникът им свещеник Елеазар и майка им Соломония. Техният подвиг по-късно станал светъл пример за християнските мъченици, които също така били жестоко преследвани и убивани заради вярата си.
Днес е и празникът Изнасяне на светия Кръст Господен. Той е установен преди VIII век в Цариград, където на 1 август се изнасял за поклонение Христовият кръст, донесен от св. царица Елена от Йерусалим и пазен в църквата "Света София". В продължение на дни се правели шествия с кръста до различни храмове и накрая пак се прибирал в навечерието на Успение Богородично. Кръстът показва величието на Божията любов към човеците, защото на него въплътеният Божи Син умря по плът, за да ни изкупи от греха и смъртта.
1 август е обявен за Ден на градинаря. Честването на празника е възобновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на БЗНС.
Желю Желев и избран за президент на България на 1 август 1990 г. Той е български учен (доктор на философските науки), дисидент и политик, държавен глава на България между 1 август 1990 и 22 януари 1997 г. Роден е на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Преславско, в семейството на Митю Желев Митев и Йорданка Николова Митова. Има трима братя: Йордан, Христо и Стоян.