На 31 юли църквата чества паметта на свети праведен Евдоким Кападокийски и на мъченица Юлита.
Светият праведен Евдоким живял в Кападокия, Мала Азия, през 9-и век. Получил добро християнско възпитание от родителите си, той от младини бил образец на християнска добродетелност. Винаги справедлив и смирен, Евдоким редовно вършел различни благодеяния. Като примерен воин, той бил оценен от византийския император Теофил (829-842 г.), който го удостоил с поста главнокомандващ на войската в цялата област Кападокия.
Божия воля било обаче този успешен млад военачалник и ревностен християнин да напусне света едва на 33 години. Въпреки краткия си живот, той оставил ярък пример за въздържание, милосърдие, смирение и справедливост, както и за непоклатима вяра в Триединния Бог. Затова хората го почитали като светец. Няколко години след смъртта му се установило, че тялото му е останало нетленно в гроба. По предложение на местния духовник Йосиф мощите на праведния Евдоким били пренесени в Цариград и положени в храм, посветен на света Богородица.
В този ден почитаме и света мъченица Юлита, живяла в град Кесария в Кападокия. Нейното житие е описал св. Василий Велики, архиепископ на Кесария. От него разбираме, че праведната Юлита била вярна и добродетелна християнка. Но по нечестен начин неин алчен съгражданин заграбил имотите ѝ. А когато Юлита подала жалба в съда, ответникът възразил, че не трябва да се гледа жалбата ѝ, защото тя не почита техните божества, нито принася жертва пред статуята на императора. Съдията веднага уважил възражението и дори задължил Юлита да принесе жертва на идолите. Иначе я заплашвала не само пълна бедност, но и смърт. Въпреки всичко, Юлита предпочела да остане предана на вярата си и загинала на кладата. Това се случило на днешния ден през 304 година при гонението срещу християните от император Диоклетиан.
На 31 юли 1997 г. Народното събрание приема Закона за националния герб на България.
В Народното събрание са внесени законопроекти от парламентарната група на Обединение за национално спасение (ОНС) – държавен герб до 1930-1947 г., от ПГ на Евролевицата – проект Чапкънов-Гогов- 1, от Гиньо Ганев – Парламентарна група на демократичната левица (ПГДЛ) проект Чапкънов-Гогов- 2 и от Стефан Гайтанджиев – ПГДЛ.
Основните елементи на българския герб – лъвът и короната официално стават български държавни символи след приемането на Търновската конституция през 1879 г. През годините до 1946 изображенията на лъвовете претърпяват 30 модификации.
Лъвът и короната според историците не са новост в българската хералдика. Лъвът е често срещан в изображенията на монети и печати на царе от Второто българско царство (1187-1396 г.). Герб в хералдическото значение на думата през Първото българско царство не съществува, смятат историци и хералдици. Тогава короните и скиптрите са символи на държавната власт.
След шлемовете с конска опашка на прабългарските ханове за първи път хан Тервел носи корона. Официално той е коронясан от византийския император Юстиниан Втори. Използването на византийски тип корони става традиция за българските владетели от Първата българска държава, като единственото изключение е католическата корона на цар Калоян.
Преписът от „Хроника на Констанцкия събор“ от 1450 г. показва първообраза на българския хералдически герб – три препускащи лъва върху щит с корона върху него.
Върху герба на цар Иван Шишман век преди падането на България под османско робство короната е от западноевропейски тип за разлика от византийския тип корони с висулки отстрани.
Коронован лъв е отпечатан на корицата на книгата „Стематографията“ от 1741 г. на книжовника Христофор Жефарович, която съдържа хералдически изображения. През Възраждането тази хералдична фигура се утвърждава трайно като символ на националноосвободителните борби. Изправеният лъв с короната е извезан върху знамето на четата на Филип Тотю, изобразен е върху печата на Левски и върху сабята на Жельо Войвода.
На 31 юли 1997 г. 38-ото НС одобрява проекта на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, които „вграждат“ символа и атрибутите на държавността в герба на България.