На 23 юли църквата чества паметта на светите мъченици Трофим, Теофил и другите, пострадали с тях.
През 303 г. императорите Диоклетиан, Максимиан, Галерий и Констанций издават поредица едикти, с които ограничават правата на християните и ги задължават да се придържат към традиционната религия. Всички жители на империята трябвало да принасят жертви на боговете. Гоненията имали различен обхват в различните части на империята, като най-силни били в източните провинции, където са запазени свидетелства за безброй мъченици християни.
Светите Трофим и Теофил пострадали за вярата си в Христос тъкмо при тези гонения. Заедно с тях жертва на преследванията станали и техни близки, всичко тринадесет души. Те решително отказали да се подчинят на императорската повеля и не принесли жертви на бездушните идоли. Заради искрената си вяра и дълбока християнска убеденост не пожелали да се отрекат от Христос и били подложени на жестоки изтезания: хвърляли камъни по мъчениците, разкъсвали плътта им с остри железа, горили ги с факли. Накрая управителят, гневен заради твърдото им устояване на мъченията, заповядал да обезглавят всички с меч.
Мястото на подвига и страданията на светите Трофим, Теофил и другите мъченици не е точно известно. Смята се, че това се е случило на остров Крит, защото в тяхна чест свети Андрей, Критски епископ, е съставил богослужебни химни (така наречения канон).
В този ден почитаме и св. Аполинарий, епископ на град Равена в Италия през I век. Той бил ученик на св. апостол Петър и заедно с него пристигнал в Италия, за да проповядват Христовата вяра в сърцето на империята. Апостолът го поставил начело на християнската община в Равена. Там Аполинарий работил много успешно и привлякъл към спасението в Христос много хора, но при поредно гонение срещу християните бил умъртвен около 75 г.
Навършват се 145 години от установяването на дипломатически отношения между България и Великобритания. Те са установени на 23 юли 1879 г. На тази дата британският дипломатически агент и генерален консул в София лорд Уилям Палгрейв връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.
Първите сондажи за откриване на българско дипломатическо агентство във Великобритания се правят през 1898 г. България открива свое дипломатическо агентство в Лондон на 27 септември 1903 г. и назначава за свой първи дипломатически агент Димитър Цоков.
След обявяване независимостта на България (22 септември 1908 г.) и признаването ѝ от Великите сили, включително и от Великобритания (14 март 1909 г.), през 1909 г. българското дипломатическо агентство в Лондон и британското в София се повишават в ранг на легации, а дипломатическите представители – в пълномощни министри.
Отношенията между двете държави са редовни до Първата световна война, когато България застава на страна на Тройния съюз - Германия, Австро-Унгария и Италия, към които се присъединява и Турция. След края на войната и подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Великобритания изпраща в България свой върховен комисар до възстановяване на дипломатическите отношения.
По време на Втората световна война дипломатическите отношения на България с Великобритания отново се прекъсват.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. С писмо от 4 март 1941 г. пълномощен министър Георг Рендел съобщава, че Великобритания скъсва дипломатическите си отношения и разпространява обсега на икономическата си блокада и над България. На 12 юли 1941 г. в Лондон е подписано споразумение между Англия и СССР за съвместни действия срещу Германия.
На 13 декември 1941 г. в бюлетина на БТА е публикувана следната декларация на правителството, одобрена от Народното събрание: „След като Германия и Италия обявиха положение на война със Североамериканските съединени щати поради извършени през последните месеци от тази държава нападателни действия, българското правителство, за да изпълни задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, 12 декември 1941 г., също така да скъса дипломатическите си отношения със САЩ и да обяви положение на война с тях и с тяхната съюзница Англия“.
Със съгласието на българското правителство от 25 декември 1941 г. швейцарската легация в София е натоварена със защита интересите на САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Канада и Южноафриканския съюз в България.
След сключването на примирието със СССР, САЩ и Великобритания (28 октомври 1944 г.) на 3 ноември 1944 г. е назначен британски политически представител в България – Хъстън Бозуел, сменен през 1947 г. от Джон Бенет.
От 31 март 1945 г. посолството на Великобритания поема и защитата на британските поданици в България, както и на поданиците на Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, които дотогава са били защитавани от швейцарската легация в София.
Веднага след подписване на мирния договор с България (10 февруари 1947 г.) на 11 февруари 1947 г. британският заместник политически представител Бойд Томинтън връчва на българското правителство нота, с която го уведомява, че то е признато „де юре“ от Великобритания.
През 1963 г. между правителствата на Народна република България (НР България) и Великобритания е постигнато съгласие легациите на двете страни да се издигнат в ранг на посолства.
След 1989 г. няма промени в дипломатическите отношения, ранга на представителствата и дипломатическите представители между България и Великобритания.
Посланик на Великобритания в България е д-р Роб Диксън, който през август, т.г., ще бъде сменен от Натаниъл Копси, академик, впоследствие професор по политика.
По-скорошни споразумения за сътрудничество
На 24 октомври 2023 г. в Лондон е подписана Съвместна декларация за стратегическо партньорство между България и Обединеното кралство от вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел и Джеймс Клевърли, държавен секретар по въпросите на външните работи, Британската общност и развитието.
Съвместната декларация олицетворява стремежа за още по-силно сътрудничество в редица ключови области – външна политика, политика за сигурност и отбрана; правосъдие и вътрешни работи; двустранно икономическо и търговско сътрудничество; технологии, наука, здравеопазване, образование, култура и околна среда.
Двете страни ще работят също за увеличаване на академичната мобилност. Една от целите е взаимно признаване на националните документи, удостоверяващи завършени нива на училищно и висше образование.
Британският съвет и Британското посолство в България, в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, работи повече от година по стратегическата британско-българска програма за създаване на възможни транснационални образователни програми, каквито са например тези, предоставящи двойни дипломи, съвместни летни училища или програми за докторанти, изследователски и академични екипи.
На 26 и 27 октомври 2023 г. в Дъблин, Ирландия е подписан и меморандум за разбирателство между Националната агенция за оценяване и акредитация на България и Агенцията за осигуряване на качеството на Обединеното кралство в рамките на общото събрание на ENQA (Европейска асоциация за осигуряване на качество във висшето образование).
В изпълнение на двустранните ангажименти на 14 февруари 2024 г. на работно посещение в България пристига министърът на външните работи на Обединеното кралство лорд Дейвид Камерън по покана на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел. Във фокуса на дискусията е стратегическата позиция на България в НАТО по отношение на Източния фланг, сигурността и стабилността в Черноморския регион и подкрепата за Украйна – финансова, военна, хуманитарна, дипломатическа и политическа. Сътрудничеството в борбата с нелегалната миграция и трафика на хора също са посочени като добри примери за ефективното взаимодействие в двустранен план.
България и Обединеното кралство надграждат и сътрудничеството си в борбата с дезинформацията и повишаване на устойчивостта срещу хибридните заплахи.
В сила от 1 юни 2013 г. е Споразумението за защитата на класифицирана информация, подписано на 11 септември 2012 г.
На 25 март 2004 г. е одобрен от Министерския съвет Меморандум за разбирателство между правителството на България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, уреждащ въпросите, свързани с начините за обмен, пренасяне и защита на класифицирана информация в областта на отбраната. Подписването на меморандума се налага предвид членството на България в НАТО.
Българската общност на Острова
По неофициални данни българската общност във Великобритания надхвърля 400 хил. души, по информация на българското МВнР.
На територията на Великобритания функционират 51 български организации: училища, дружества, фолклорни групи и ансамбли, младежки организации, печатни медии и църковна община. Сред по-активните обществени организации са Българският Сити клуб, Българската църковно-културна община „Св. Иван Рилски“, Българската културно-просветна организация „Св. св. Кирил и Методий“, Асоциацията на българските здравни работници във Великобритания и Българският бизнес клуб.
Тази година Министерството на образованието и науката (МОН) предостави подкрепа на 42 български неделни училища, в които са записани над 5000 ученици.
Какво трябва да знаете, ако искате да посетите Великобритания?
За краткосрочен престой – до шест месеца във Великобритания, не е необходима виза. В този период гражданите могат да влизат многократно с цел туризъм, участие в срещи и конференции, кратки курсове, но не и да живеят постоянно, да работят или да имат достъп до обществени фондове.
Съгласно новите правила за влизане във Великобритания, от 1 октомври 2021 г. за гражданите на Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария, се изисква паспорт за пътуване до Обединеното кралство.
Българските граждани, получили Статут на уседналост или временен статут за уседналост, имат право да влизат на територията на Обединеното кралство само с лична карта, най-малко до 31 декември 2025 г. Националните лични карти могат да се използват за влизане на територията на Великобритания от тези категории лица и след датата 31 декември 2025 г., ако картите отговарят на стандартите за сигурност, определени от Международната организация за гражданска авиация.
От 1 януари 2021 г. Обединеното кралство прилага нова, базирана на точки, имиграционна система. Тя предвижда, че европейските граждани, които все още не са се установили в Обединеното кралство и нямат права съгласно Споразумението за оттегляне (временен статут на уседналост и статут на уседналост), трябва да отговарят на специфични изисквания, за да работят в Обединеното кралство.