Честваме паметта на светите мъченици Кирик и Юлита, и на равноапостолния княз Владимир

Днес църквата чества паметта на светите мъченици Кирик и Юлита, и на равноапостолния княз Владимир.

Св. Юлита била християнка от град Икония, Централна Мала Азия. В съзнателна възраст приела християнската вяра, но рано овдовяла и макар да имала благороден произход, не могла да избегне гоненията срещу християните от император Диоклециан. Наложило се заедно с тригодишния си син Кирик да бяга от родния град, изоставила имот и богатство.

Установила се в град Тарс, област Киликия. Но скоро там тя била разпозната като християнка и я изправили пред съда заради отказ да се поклони на обожествявания идол на императора. А отказът от почитане на тези "нови божества" се смятал за държавна измяна и сурово се наказвал от властта.

Запитана за името, рода и отечеството й, мъченицата с детето на ръце смело заявила: "Името, произходът и отечеството ми е небесното царство на моя Христос!".

Разгневеният управител на Тарс Александър взел детето й и заповядал безпощадно да я измъчват. Но тя не се уплашила, не се огънала. Тогава изпадналият в ярост управител хвърлил момченцето й надолу по каменните стъпала и то предало невинната си душа в Божиите ръце, увенчало се с мъченически венец.

Святата му майка била подложена на различни мъчения и публични изтезания още известно време. Виждайки нейното несломимо търпение и безпримерно мъжество, управителят я осъдил да бъде посечена с меч. Това станало в 304 г. Светите мъченици Кирик и Юлита останали навеки застъпници пред Бога за всички нас, за да преодоляваме духа на идолопоклонство на нашето време.

В този ден почитаме и светия княз Владимир, внук на света Олга. Той приел християнството и покръстил Киевска Русия в края на X век. Нарича се равноапостолен, защото като Христовите апостоли има основна заслуга за просветата на русите със светлината на вярата.

На днешния 15 юли отбелязваме 137 години от рождението на един от най-прочутите варненски скулптори - Кирил Шиваров, допринесъл много за създаването на уникалния облик на морската столица и обогатяване на културното наследство на България, научи Moreto.net.

Роден е през далечната 1887 г. във Варна. В периода 1920-1923 г. учи в пражкото Художествено училище за приложни изкуства и специализира в Художествената академия във Виена при проф. Едмунд Хелмер. През май 1917 г. Шиваров става първият български автор, който открива самостоятелна скулптурна изложба в България.

През 1919 г. ръководи курс по декоративна скулптура във Варна, а година по-късно в бюфета на Морската градина се провежда втората му самостоятелна изложба. През 1923 г. Шиваров е избран в ръководството на Дружеството на художниците в града. Пет години по-късно варненецът се установява в София, където и умира на 26 март 1938 г.

Сред най-известните му творби във Варна са скулптурите, украсяващи Икономическия университет, Фонтанът на сирените (1928) в Морската градина, скулптурите върху сградата на Софийска банка на ул. "Преслав", Паметникът на граничаря в Морска градина, украсата на Варненски аквариум, бившите хотели "Морско око" и "Ню Йорк", паметникът на Аспарух на Аспаруховия вал, паметникът на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина.

Творчеството на Кирил Шиваров е известно не само във Варна. То е оставило следи в цяла България, като едни от най-значимите са лъвските глави на паметника на Шипка, фигурите на Евлоги и Христо Георгиев пред главния вход на СУ "Св. Кл. Охридски", украсата на Народния театър "Иван Вазов", Столичната библиотека на пл. "Славейков", Съдебната палата, Българската народна банка, Търговската гимназия и много други.

На 29 декември 2015 г. във Варна е открит паметник на скулптора в градинката до Търговската гимназия.