Днес църквата честваме паметта на св. великомъченик Прокопий. Той е роден в Йерусалим във втората половина на III век и преди да се покръсти носел името Неаний (съответства на Младен). Майка му била езичница и го възпитала в езическите си вярвания, а после го дала на служба при император Диоклетиан. Той го назначил за управител на град Александрета в Сирия и му заповядал строго да преследва и наказва християните, ако те не се откажат от вярата си и Иисус Христос, и не искат да почитат идолите. Защото Диоклетиан смятал засилването на езическата религия за важно в укрепването на държавната власт в огромната империя.
Неаний вече имал впечатления от добротата и от примерния живот на много християни, и затова не бил убеден в правотата на императорската повеля, но трябвало да я изпълни. По пътя за Александрета обаче се извила силна буря и той видял във въздуха светъл кръст, като чул глас да го призовава към вярата в Христос. От друга страна младият военачалник бил насърчаван от майка си да продължи с жертвоприношенията пред идолите. А когато накрая Неаний й казал, че вече е готов да приеме християнството, майката се оплакала на императора от сина си. Диоклетиан се разгневил и заповядал за назидание да накажат отклонилия се в християнството Неаний.
Той останал твърд в християнската си вяра, готов да отиде и на смърт заради Христос. Бил хвърлен в тъмница, където започнали изтезания, редувани с убеждаване да се откаже от вярата. А местни християни помогнали да бъде покръстен в килията с името Прокопий ("преуспяващ"). Като видели вярата и мъжеството на изповедника, някои войници и видни граждани също така се обърнали към Христос. Но и те веднага били жестоко наказани с обезглавяване. Най-накрая и великомъченикът Прокопий бил посечен с меч. Това станало в 303 г.
В българската народна традиция този светия се нарича още Прокопий Пчелар, защото наред със Свети Харалампий се вярва, че е покровител на производителите на мед и пчелни продукти. Името му от гръцки означава „успех“. Може би покрай това са тръгнали интересни обичаи. Например предците ни правели медени питки, като вярвали, че така ще прокопсат, т.е. ще имат успех и благословия в своите начинания.
Този светия е особено почитан в Шумен заради едно чудно събитие. На 9 юли 1821 г. е било замислено клане на българското население. Вечерта на 8 юли – в деня, в който се чества паметта на мъченика, придошъл невиждан порой и много хора се издавили. Страх обзел поробителите, които повярвали, че това е станало по Божия гняв, и се отказали от пъклените си планове. Оттогава Прокопий се почита като покровител на града.
На този ден вадят новия мед
Рано сутринта на празника пчеларите отиват при кошерите, опушват ги, прикадяват ги с тамян и изваждат от първия за годината мед. Стопанките донасят при кошерите две пити – „боговица“ и „светец“. Новият мед заедно с питите се носи в църквата и се освещава. После с него намазват питите и ги раздават на съседи. От същия осветен мед запазват за питките, които месят на Свети Харалампий (10 февруари), а също и за лек през годината – особено при разболяване на децата от заушка или шарка. В селищата, край които има оброк на великомъченика, се коли курбан, „за да не измират пчелите“.
Днешният ден е обявен за Световен ден за борба с алергиите – Чества се от 2005 г. по инициатива на Световната организация за борба с алергиите с Решение на Световния конгрес за борба с алергиите в Мюнхен, Германия. Идеята на подобни дни е да се насочи вниманието на хората, към актуални проблеми, като днес вниманието е насочено към алергичните заболявания и превенцията им.