Честваме паметта на св. мъченик Якинт и св. Анатолий

Днес църквата чества паметта на св. мъченик Якинт и на св. Анатолий, Константинополски патриарх.

Мъченикът за вярата в Иисус Христос Якинт (в друго произношение Хиацинт) е роден в края на I век в град Кесария, област Кападокия, в централната част на Мала Азия. Млад станал християнин и като служител в двора на римския император Траян, скоро бил забелязан, че не участва в езическите обреди и жертвоприношения, отказвал също да яде от храната, принасяна в жертва на езическите богове. Това било докладвано на Траян и предизвикало гнева му.

След като убежденията не помогнали, императорът заповядал да го бият и измъчват, за да склони да изпълни заповедта му. Но Якинт бил непоколебим. Затова затворили 20-годишния служител и не му давали никаква храна, освен, ако не пожелаел да яде от жертвеното месо.

За Якинт обаче неговата принадлежност към християнството не било някаква прищявка или нещо, с което той просто да покаже, че е различен от другите. Вярата в Иисус Христос била за него определяща за цялостния му начин на живот и възможност да бъде със своя Господ както тук, на земята, така и във вечния живот. Затова с риск за здравето и живота си той 40 дни продължил да отказва да яде от идолските жертви. Накрая на 41-ия ден предал духа си на Бог, оставайки предан на искрените си убеждения.

В този ден с молитва си спомняме и за св. патриарх Анатолий Константинополски. Роден в Александрия, той станал духовник и заради достойнствата си бил изпратен в имперската столица, където по-късно е избран за патриарх. Остава верен на православната вяра и ръководи Четвъртия вселенски събор през 451 г. в Халкидон (днес в азиатската част на Истанбул), осъдил ереста монофизитство. Известен е и като съставител на множество църковни химни.

3 юли в историята

Събития:

324 г. – В Битката при Адрианопол римският император Константин I Велики побеждава Лициний, който се спасява зад стените на Византион.

1608 г. – Град Квебек е основан при устието на река Сейнт Лорънс от френския изследовател Самюел дьо Шамплен.

1863 г. – Завършва Битката при Гетисбърг, част от Американската гражданска война.

1866 г. – По време на Австро-пруската война се състои битката при Кьонегрец с участие общо на на 436 000 войници и 1700 оръдия; австрийските и саксонските войски претърпяват загуба и са принудени да сключат Пражкия мир.

1877 г. – Руско-турска освободителна война: Българското опълчение преминава река Дунав.

1890 г. – Айдахо става 43-я щат на САЩ.

1894 г. – Започва учредителният конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия.

1908 г. – С бунт в гарнизона в Ресен избухва Младотурската революция; дадена е амнистия на 1500 българи – политически затворници.

1912 г. – Провежда се за пръв път Оперният фестивал в Савонлина във Финландия, огранизиран от Айно Акте.

1915 г. – В Турция са пуснати в обращение първите банкноти.

1940 г. – Втора световна война: Започва Операция Катапулт, в която британската флота, идваща от Гибралтар, напада Френската атлантическа флота, разположена в Мерс ел Кебир.

1944 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.

1956 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Етиопия.

1957 г. – Създаден е Български автомобилен турингклуб, преименуван по-късно на Съюз на българските автомобилисти.

1962 г. – След продължителна колониална война френският президент Шарл дьо Гол провъзгласява независимостта на Алжир от Франция.

1971 г. – Джим Морисън, водещият певец на групата „Доорс“ е намерен мъртъв в апартамента си в Париж.

1985 г. – Състои се премиерата на филма Завръщане в бъдещето в САЩ.

1988 г. – Самолет Еърбъс на иранските авиолинии катастрофира над Персийския залив, загиват 290 души.

1991 г. – Адигея влиза в състава на Руската федерация.

2000 г. – Правителството на Иван Костов постига споразумение с Международния валутен фонд, което дава възможност за повишаване на доходите, намаляване на данъците и замразяване цените на отоплението.

2006 г. – При катастрофа в метрото на Валенсия (Испания) загиват 41 души.

Родени:

1423 г. – Луи XI, крал на Франция († 1483 г.)

1728 г. – Робърт Адам, британски архитект († 1792 г.)

1738 г. – Джон Копли, американски и английски художник († 1815 г.)

1767 г. – Жан Жозеф Пол Огюстен, френски държавник († 1828 г.)

1854 г. – Леош Яначек, чешки композитор († 1928 г.)

1855 г. – Петър Груев, български висш военен, генерал († 1942 г.)

1857 г. – Антон Шоурек, чешки математик († 1926 г.)

1875 г. – Фердинанд Зауербрух, германски хирург († 1951 г.)

1876 г. – Ралф Пери, американски философ, неореалист († 1957 г.)

1879 г. – Алфред Кожибски, полски лингвист († 1950 г.)

1883 г. – Франц Кафка, чешки и австрийски писател († 1924 г.)

1923 г. – Йордан Малиновски, български физикохимик († 1996 г.)

1924 г. – Славчо Чернишев, български писател († 2000 г.)

1925 г. – Асен Попов, български скулптор († 2008 г.)

1928 г. – Гюнтер Бруно Фукс, немски поет, белетрист и график († 1977 г.)

1929 г. – Петър Дюлгеров, български политик († 2003 г.)

1932 г. – Стефан Гецов, български актьор († 1996 г.)

1933 г. – Александър Фол, български историк († 2006 г.)

1934 г. – Стефан Абаджиев, български футболист

1935 г. – Харисън Шмит, американски астронавт

1937 г. – Невена Симеонова, българска актриса († 2013 г.)

1942 г. – Радосвет Коларов, български литературовед

1945 г. – Стефан Воронов, български естраден изпълнител († 1974 г.)

1948 г. – Йордан Костурков, български писател и преводач

1949 г. – Емилия Масларова, български политик

1961 г. – Албена Бакрачева, български учен и преводач

1962 г. – Том Круз, американски актьор

1962 г. – Хънтър Тайло, американска актриса

1964 г. – Теодор Лулчев, български дизайнер

1968 г. – Елин Рахнев, български писател

1968 г. – Рамуш Харадинай, косовски военен деец и политик

1969 г. – Гедеон Буркхард, немски актьор

1977 г. – Деян Божков, български шахматист

1978 г. – Петя Янчулова, българска волейболистка

1981 г. – Ангел Игов, български писател и журналист

1986 г. – Оскар Устари, аржентински футболист

1988 г. – Владимир Зомбори, български актьор