9 юни е Международният ден на архивите

Сградата на Държавния архив във Варна/Снимка: Черно море

9 юни е обявен за Международен ден на архивите, отбелязва се от 2008 г. насам с решение на Международния съвет на Архивите.

Международният ден на архивите се отбелязва от 2008 г. с решение на Общото събрание на Международния съвет на архивите в Квебек, Канада, от месец ноември 2007 г. Целта е да се обърне внимание на световната общественост върху значението на архивното наследство като ценно свидетелство за икономическото, политическото и социалното развитие на човечеството. Инициативата за създаването на деня е на участниците в Международния конгрес на архивите проведен във Виена, Австрия от 23 до 28 август 2004. Конгресът се организира от Международния съвет на архивите (МСА) и се провежда на всеки четири години. МСА е създаден през 1948 г. под егидата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). 

Първият Международен конгрес на архивистите се провежда в Париж през 1950 г.  

През нощта на 8 срещу 9 юни преди 94-години е извършен т.н. Деветоюнски преврат. Тогава армейски части под ръководството на Военния съюз с преврат отстраняват правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски.

На  9 юни 1923 г. в Царство България е извършен преврат, чрез който е свалено правителството на Александър Стамболийски. 

Превратът поставя началото на кървава ескалация в българското общество.

Превратът е осъществен от армейски части под ръководството на Военния съюз, но активно участват и автономистите от ВМРО.  

В резултат на преврата е свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Александър Стамболийски, и установен сговористки режим - начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите.

Организаторите на преврата: Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, Иван Вълков, Александър Цанков, Христо Калфов, Иван Русев, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев.

Там в 4:30 през нощта  им докладват за успеха на преврата.

Цар Борис III утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. 

Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918 г., не искал повече да се примирява с положението "да царува, без да управлява".

Проведените пък от правителството на Александър Стамболийски реформи, макар и да не засягали устоите на частната собственост, нанесли известен удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. 

При това както царят, така и десните политически партии били твърде много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т. с.) и превръщането й в масова сила в следвоенния период. 

Всички те били недоволни от мерките на правителството на БЗНС против комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към действия за сваляне на правителството на Александър Стамболийски и за заграбването на властта.

Първоначално сред тях преобладавала идеята борбата против земеделското правителство да се води с легални средства. Тъй като след катастрофалния изход на България от Първата световна война (за който вина имали и те) техните редици значително оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в състояние сама да се бори срещу БЗНС. 

Това станало причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стигнало до образуването на т. нар. Конституционен блок, чиито основи били положени през юли 1922 г. от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. 

Новата групировка се опитала да застане начело на борбата против земеделското правителство. Тя замислила провеждането на три събора, посредством които да свали правителството на БЗНС. Но още първият от тях, свикан през септември 1922 г., завършил със страхотно поражение, което накарало водачите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната борба се оказал безуспешен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към организирането на таен заговор, в който главна роля била отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора била възложена на Военния съюз.

Той от своя страна привлякъл малобройната организация Народен сговор. Цялостната дейност на заговорниците се направлявала тайно от двореца. Без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително действие. До пролетта на 1923 г. Военният съюз проникнал във всички гарнизони на страната и успял да привлече на своя страна сравнително не малък брой от офицерския кадър. 

Спечелването на парламентарните избори за ХХ Обикновено народно събрание (април 1923 г.) от БЗНС главозамаяло неговите ръководители и самото правителство и приспало тяхната бдителност спрямо действията на заговорниците. 

От своя страна БЗНС неочаквано насочил своите удари към БКП (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна сила в страната и това станало причина за силно охлаждане на отношенията между двете партии. Това обстоятелство окуражило заговорниците и ги подтикнало към по-активни действия. 

Централното управление на Военния съюз разработило специален план за преврата в столицата и страната. Набелязани били обектите, които трябвало да бъдат заети от войската, и пр. Заговорниците успели да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат", спортната младежка организация на скаутите.

Обещана им била помощ и от Вътрешната македонска революционна организация, която щяла да им се предостави в случай на нужда. Всъщност направената уговорка от ВМРО била излишна, тъй като тя се включила в акцията още през април-май 1923 г., като нейните водители предприели дръзки провокации срещу Александър Стамболийски и други земеделски дейци и министри, които успели да отклонят вниманието на правителството от главните участници в заговора. 

Повод за преврата били силните нападки на Александър Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923 г., произнесена в Хасково. 

Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение преляло търпението на монарха и той дал знак за извършване на преврата. В началото на юни председателят на Централното управление на Военния съюз издал директива, с която определил датата на удара - 8 срещу 9 юни 1923 г. 

В провинциалните гарнизони били изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Александър Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, било наредено да се явят вечерта на 8 юни в дома на запасния ген. Иван Русев. Там се установили и самите водачи на преврата - полковник Иван Вълков, о. з. полковник Кимон Георгиев, о.з. майор Никола Рачев и др.

В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включил с непосредствени действия. 

На 7 юни той посетил министър-председателя Александър Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да приспи неговата бдителност.

Акцията започнала по предварителния план. Най-напред се вдигнали заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извели поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпили към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказали никаква съпротива. Без особени усилия били овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани били намиращите се в София земеделски министри, депутати и др. представители на земеделската власт. 

Половин час по-късно превратът започнал и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Александър Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправил към двореца "Врана", за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото.

След като се убедил, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписал поднесените му укази. 

По-значителна съпротива на превратаджиите оказали привържениците на БЗНС само в някои центрове - Карловско, Шуменско и др. Начело на надигналите се земеделски маси в Пазарджишко застанал сам Александър Стамболийски. Тяхната съпротива обаче бързо била сломена.

В Славовица, Пазарджишко, където се намира Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик. Стамболийски не издава заповед за нападение, понеже му е ясно, че силите са неравни, а надеждата за подчинение на местния гарнизон на вече бившия министър-председател не се осъществяват. 

За да не се превърне обсадата на Пазарджик в кървав погром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпръснат.

Не знае обаче най-важното: военният министър Вълков е предал на верния си капитан Иван Харлаков устната заповед да намери Стамболийски под дърво и камък и да го ликвидира. Когато капитанът споменава за писмена заповед, министърът злобно заплашва: "На вас се възлага да ликвидирате Стамболийски! Не сторите ли това, отговаряте с главата си!"

Министър-председателят на България е издаден от едно просто воловарче от село Ветрен и заловен край село Голак. Първо се среща с полковник Славейко Василев, който си оспорва с Харлаков личния арестант.

От София нареждат само капитанът да поеме съдбата на бившия държавен лидер. И Харлаков е в стихията си! Най-напред подмамва полковника да получи писмена разписка, че му е предал арестувания "жив и здрав". После отново грабва Стамболийски, без да върне разписката, и го откарва във вилата край Славовица.

Историята едва ли познава аналог на жестокостта и канибализма спрямо министър-председател! Военни и цивилни издевателстват над безпомощния Александър Стамболийски, опълчил се някога срещу цар Фердинанд, хвърлен след това за три години в тюрмата, после подписал унизителното поражение в Ньой и гневно счупил писалката, за да остане българският дух в историята.

Плют и язден от палачите си, мушкан с ножове и рязан на 75 парчета, с отрязани уши и половин скалп, сваленият министър-председател издъхва в адски мъки и пише с кръвта си по стената датата и часа на зловещото престъпление...

Главата му е отрязана и поставена в конска торба. Лично капитан Харлаков отнася торбата в София. На кого - остава тайна...

След 1944 г., ръководството на БЗНС дава нареждане да се издири гробът на Стамболийски.

На 9 юни 1946 г. в Сараньово се събират около 300 души от цялата страна. Организатори са Околийското ръководство на БЗНС - Пазарджик. Помагат в търсенето хора от Ветрен. Открит е гробът и костите са извадени, а след това пренесени и положени във временна костница на Янини грамади над с. Славовица. В спомените си Панайот Демирев, участник в тези прояви, твърди, че главата на Стамболийски я нямало. Същото пише и С. Вресков от Славовица.

Малко по-късно са открити случайно кости в  София, между които и черепът на Гео Милев

Тогава се провежда съдебният процес срещу ген. Иван Вълков и група офицери от бившата 3-а секция на РО на армията.

В показания ген. Вълков казва: "... На Втория конгрес на Военния съюз бе взето решение да се извърши преврата... Аз бях дал заповед на Сл. Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София (Василев твърди друго, но вече не е жив, самоубил се е на 9.9.1944 г.)... Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил... взели участие и македонци на Величко... поручиците Кръстев, Савов, Павлов и ако не се лъжа Дипчев... Намерените пари във вилата били взети от Харлаков, който една част предал, друга задържал.

Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни (тук може би Вълков греши - б.а.) Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен".