Честваме паметта на свети мъченик Юстин Философ - покровител на философите

Днес църквата чества паметта на свети мъченик Юстин Философ. Той е живял през II век. Той бил богослов и философ, един от първите и най-ярки ранни християнски писатели апологети. Родом е от град Флавия Неаполис, Палестина (сега Наблус на Западния бряг на река Йордан). Родителите му, заможни езичници, се погрижили Юстин да получи отлично философско образование. Но то не било достатъчно, за да намери той отговор на въпросите, които си задавала неспокойната му душа. Бог видял чистотата и искреното намерение на неговите търсения и откликнал на тях по чудесен начин. 

Един ден, когато се разхождал край морето, Юстин срещнал старец, който бил отлично запознат с истините на Свещеното Писание. Той разбрал какви търсения има любознателният младеж и започнал да го учи на християнската вяра. Юстин се покръстил в 133 г., а по-късно отишъл в Рим, където основал своя философска школа. Бил напълно убеден, че християнството е истинската философия. В Рим Юстин имал много последователи и придобил голяма известност. От съчиненията му са запазени само три: "Диалог с юдеина Трифон" и две апологии на християнското учение, вероятно отправени към император Антонин Пий.

Юстин е един от най-ранните тълкуватели на учението за Логоса (Бог Слово), което в съгласие с началото на Евангелието от Йоан разглежда Иисус Христос като въплъщение на божественото Слово. Научните му трудове са голям принос в развитието на богословието. Участвал в различни диспути. Писмено е засвидетелствана победата на свети Юстин над философа циник Крискент и други езически философи. Използвал гръцкото философско наследство за разкриване на християнското учение. По клеветнически донос на Крискент свети Юстин и шестима от учениците му били заловени, измъчвани и накрая умъртвени по време на гонението при император Марк Аврелий в 167 г.

Свети Юстин се почита и като покровител на философите.

Поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в лагера "Белене" ще се състои днес на остров Персин

Годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера "Белене" ще се състои днес на Втори обект на остров Персин на река Дунав. Това съобщи журналистът и изпълнителен директор на фондация "Истина и памет" Христо Христов.

Поклонението ще бъде открито от президента (1997-2002) Петър Стоянов, участие ще вземе и служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. Тазгодишният специален гост е писателката Теодора Димова. Водещ е актьорът Руси Чанев.

Преди началото на поклонението, обявено за 11:30 часа, ще бъде открита и временната изложба "40 години памет за жертвите на лагера "Белене" (1984-1987)". Тя представя лагеристите по време на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход в Народна република България от комунистическия режим начело с Тодор Живков. Експозицията е по инициатива на гражданската организация "Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите", обединила бившите лагеристи в "Белене" по време на асимилацията и техните близки, допълни Христов.

На Втори обект на концлагера "Белене" може да бъдат разгледани и две постоянни изложби. Външната е върху стената на първата сграда на Втори обект и е наречена "Свидетели: Памет за концлагера "Белене". Вътрешната е разположена в първата сграда на Втори обект – "Пробив в стената" с рисунки на бившия лагерист Петър Байчев.

След тригодишно прекъсване през миналата година поклонението в памет на жертвите в лагер "Белене" бе възстановено. То се състоя на 3 юни, като в него участваха стотици граждани, сред които бивши лагеристи и близки на жертвите, дошли от различни краища на България и от Турция. 

Концлагерът "Белене" е създаден с поверително решение на правителството на БКП с премиер Георги Димитров на 27 април 1949 г. През 1953 г. е закрит, следвайки политиката на Москва за временно намаляване на репресиите в лагерите от наказателната система ГУЛАГ в СССР. След избухване на Унгарското народно въстание през есента на 1956 г. комунистическата власт отново отваря "Белене". През 1959 г. лагерът отново е закрит, след като в интервю за западно издание тогавашният премиер Антон Югов заявява, че в България вече няма лагери. В края на 1984 г. комунистическият режим отново отваря "Белене", където изолира 517 български граждани от турски произход, противници на т. нар. възродителен процес. Последните лагеристи са освободени през 1987 г.